Стенограма от заседанието на здравната комисия от 8 октомври 2009 г. Встъпителни думи на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, тогава все още председател на комисията: "Колеги, преди да започнем, бих искал да направя едно изказване, за да няма по време на обсъждането на законопроекта някакви неясноти. Предвид това, че политическа партия ГЕРБ винаги е била последователна в своята политика, ние не се отказваме от това, което аз съм бил предложил тогава. Но икономическата ситуация, която ние заварихме след управлението на тройната коалиция, огромният финансов дефицит, който унаследихме и сега търсим средства, за да можем да завършим годината, не дават възможност за изпълнение на тези желания и за тези идеи, които ние сме заложили в политическата програма на ГЕРБ, да бъдат реализирани."

Така Иванов обяснява защо като депутат от предишния парламент през септември 2007 г. е внесъл законопроект за намаление на ДДС върху лекарствата, но сега



мнозинството няма да подкрепи същото предложение



на Ваньо Шарков от "Синята коалиция".

Последвалите години на управление на ГЕРБ ще докажат, че партията наистина е най-последователна в обвиненията към старото управление и даването на обещания, които не смята да изпълнява. Една от най-трайните практики се оказа замазването на очите на бизнес, синдикати, електорат и съсловни организации с приемането на обещания в законите с отложено действие и отмяната им тихомълком, малко преди да влязат в сила. Като например решението от 2013 г. държавата да плаща пълни здравни вноски за категорията лица, които сега осигурява с 8% върху половината минимален осигурителен доход, или върху 210 лв. вместо върху 420 лв. Така за деца, затворници, социално слаби, безработни с право на обезщетения бюджетът внася по 16.80 лв., а от 2013 г. трябваше да са 33.60 лв. Това са 300 млн. лв. повече за здраве. Но ГЕРБ няма да ги даде, защото тайно през закона за държавния бюджет отмени текста. Предложението за пълна вноска първо беше направено от Ваньо Шарков и Мартин Димитров, а няколко дни по-късно припознато и от Лъчезар Иванов в негов законопроект. По-късно то беше прието с пълно мнозинство.



Най-често в ГЕРБ попарват надеждите на възрастните -



на пенсионери и кандидат-пенсионери. Това показаха двете пенсионни реформи и промените в Кодекса за социално осигуряване.

През закона за бюджета на държавното обществено осигуряване например в края на 2012 г. управляващите се отмятат вече окончателно от свое твърдо предизборно обещание, прието със закон - вдовишката добавка да стане 40% от пенсията на починалия съпруг до края на мандата. И тя замръзва на сегашните 26.5%. Обяснението е, че като се индексират догодина всички пенсии, тези добавки пак ще се вдигнат, защото ще са процент от по-висока стойност. Но едно е 26.5% от нея, съвсем друго 40%. Решението вдовишката добавка да тръгне към 40%, както е записано в предизборната управленска програма на ГЕРБ, беше взето в края на 2009 г. Гласуваната от парламента схема за увеличение на процента на добавката, която тогава беше 20%, стартираше от 1 юли 2010 г. с 5 процентни пункта - до 25%, и до 2013 г. трябваше да стигне 40%. Малко преди юли 2010 г. от ГЕРБ обаче забравиха какво са обещали и приеха нова схема, с която се отложи първото увеличение за 2012 г., а 40% трябваше да стигне добавката две години след мандата - през 2015 г. Но дойдоха местните и президентски избори през 2011 г. и понеже нямаше пари за вдигане на всички пенсии, под благородната идея да помогнем на тези, които са в най-тежко състояние, увеличението на добавката беше изтеглено от 1 септември. Така се вдигнаха доходите с 10 лв. на около 700 000 пенсионери. Около 500 000 бяха пенсионерите с минимална пенсия, тогава от 136 лв., които са в по-бедствено положение от тези с вдовишките добавки, но ГЕРБ не са обещавали да вдигат техните доходи и съответно нямаше аргумент от типа на "предизборно обещание" за подобно увеличение.

В края на 2009 г., въпреки кризата, в КСО беше записано и друго обещание от управленската програма на ГЕРБ - от 1 юли 2010 г. да започне изплащане на добавка към пенсиите на възрастните над 75 г., която да се определя ежегодно. Но малко преди да влезе в сила, този текст беше напълно заличен от кодекса. А



над 600 000 възрастни хора останаха излъгани



Венецът на потъпканите обещания обаче, естествено, е пенсионната реформа. В края на 2010 г. ГЕРБ гласуваха увеличение на изискуемия стаж плавно от 2012 г. и ръст на възрастта чак от 2021 г. Обяснението - стабилност на НОИ и по-адекватни пенсии в бъдеще. Тях пък трябваше да гарантира решението от 2017 г. всяка изработена година да има по-висока тежест във формулата за изчисляване на парите, т.е. по-високи пенсии.

Но докато министър Тотю Младенов и депутати от ГЕРБ обещаваха на хората, че с тези дългосрочни мерки вече ще могат да си правят сметка за пенсионирането и дори ще имат по-високи пенсии, дойде краят на 2011 г. А с него и нови промени на промените. ГЕРБ издърпа вдигането на възрастта още от 2012 г. Така сложи край на възможността за пенсионни планове. Тихомълком и без дебати беше отменен и приетият от същите тези управляващи текст за преизчисляване и на пенсиите до края на 2016 г. с по-благоприятния коефициент. Така само пенсиите след 2017 г. ще бъдат малко по-адекватни, а старите пенсионери ще бъдат обречени на мизерия, която ще се задълбочава и заради друго ГЕРБ-ерско решение - индексирането вече да става само с инфлацията, без да се взема предвид ръстът на осигурителния доход. А точно това е показателят, който гарантира повече адекватност при ежегодното увеличение на пенсиите. Но и това не бе последната промяна. Доказа го законът за бюджета на НОИ за 2013 г., който предвижда индексиране на пенсиите, но не със записания в КСО ръст на индекса на потребителските цени, а с т.нар. хармонизирана инфлация. Тя включва и луксозните стоки и винаги е по-ниска от обикновената. В случая ГЕРБ ще индексира диференцирано пенсиите според годината на отпускането им най-много с 9.8%, докато според индекса на потребителските цени би трябвало да е с над 13%.

На този фон направо



смешно звучи уверението на социалния министър



Тотю Младенов, че от началото на 2014 г. ще падне таванът на новоотпуснатите пенсии и това е една от мерките за доверие в осигурителната система. За негово сведение - ГЕРБ на два пъти отлага това падане. Управляващите завариха решение това да стане от 2010 г., но в края на 2009 г. гласуваха без таван да са пенсиите от 2012 г. В края на 2010 г. последва ново отлагане, вече за 2014 г. Дали това ще стане, няма как да е ясно, докато не дойде 2014 г.

Бизнесът и синдикатите сигурно стократно съжаляват, че повярваха на управляващите и решиха да помогнат "временно" на бюджета, като се съгласят първите три дни от болничните да минат за сметка на работодателите от юли до края на 2010 г. От това бизнесът губи 100 млн. лв. на година, а работниците около 50% от надницата си за трите дни болнични. Защото ГЕРБ в края на 2010 г. удължи действието на разпоредбата до края на 2011 г., след това до края на 2012 г., а сега вече предвижда тя да стане постоянна норма. В началото имаше обвинения, че хората и работодателите злоупотребяват с болничните, за да си вършат собствена работа или да пестят от заплати. След като се доказа, че не е така, защото болничните не намаляват, аргументът вече е "добрият фискален ефект", т.е. НОИ се освобождава от плащането на 100 млн. лв.

Подобни стъпки са грубо потъпкване на обществения договор между управляващи и избиратели, който едно добро управление би трябвало да спазва стриктно. Или поне честно да заявява причините, поради които не може да го направи. ГЕРБ имаше идеалното оправдание - икономическата криза. Управляващите обаче залагат много по-често на шмекеруването, отколкото на обективността. На изборите догодина ще стане ясно дали у нас наистина винаги печелят хитреците.