Юрий Асланов е социолог и икономист по образование. Собственик е на социологическа агенция АФИС и е член на Националния съвет на БСП.
-------
- Какво е вашето определение за това, което се случва - блокирането на Изборния кодекс в парламента, неработещ Конституционен съд, няма съдебен инспектор и т.н.?
- Озовахме в един парадокс. Въпросът е има ли умисъл в действията на управляващите. Не смятам, че обясненията трябва да се търсят в полето на сложните конспирации. Предполагам, че в тази обстановка се насадихме заради обикновена глупост. Управляващите нямат интерес от това. Имаме бойкот на опозицията във връзка с поправките на Изборния кодекс, имаме повишено внимание от страна на европейски институции, от страна на ОССЕ, имаме неясен завършек на скандалите около нов член на КС и избор на нов главен прокурор. А КС е единственият орган, който би могъл да разглежда спорове за законността на изборите. По някакъв начин трябва да се развърже този възел в най-скоро време, защото реално от по-следващия месец най-късно предизборната кампания ще стартира. Това не се случва за първи път. Голяма част от управляващите и досега бяха изкушени от идеята да внасят промени в правилата за изборите преди самия вот. Това се опитваха и правеха и СДС, и БСП в различни периоди. На практика всички подобни промени, инициирани от управляващите, досега се разминаваха с техните намерения - изборните резултати бяха противни на замисъла. Това се случи и през 1999 г. на местните избори, и през 2009-а на парламентарните. Затова съм скептик, че чрез промяна на правилата резултатът може да бъде нагласен.
- В тази връзка очаквате ли отново да се повтори картината от предишните вотове?
- Очаквам всичко. На предстоящите избори сигурно ще се нагледаме на още по-драстични случаи, доколкото участващите местни групи от страна на управляващите очевидно са свързани с някакви радикални интереси и има какво да губят.
- Може ли опозицията все пак да се противопостави на това?
- Опозицията на този етап може да вряка, да вдига шум и да разчита, че това наблюдение от Европа би могло да й свърши работа. Друго не може да направи, защото тя не разполага с тези мощни ресурси на влияние в изборния процес, които са на страната на управляващите - пари, корпоративно влияние и медии. Дори и да изключим възможността да бъдат манипулирани и фалшифицирани резултати или да бъде пазаруван вот, тези три възможности не са за подценяване. Опозицията няма такива, а може да се противопоставя чрез контрол, ако, разбира се, бъде допусната до броенето и отчитането на резултата.
- Социологическите проучвания отчитат сближаване на позициите на БСП и ГЕРБ. На какво се дължи?
- Дължи се на няколко неща, но първо нека да си припомним как започна 2012 г. - след еуфорията от местните и президентските избори, след временния подем вляво, БСП отново остана сама в ъгъла - в пълна изолация, защото вдясно отново се възбудиха гравитационни прегрупирания около ГЕРБ. Отношенията с ДПС след втория тур на изборите съществено охладняха, рязко се влошиха след удара, нанесен в гръб от ДПС при избора на ръководство на НСОРБ, и стигнаха през годината точката на замръзване, особено когато ДПС открито не подкрепи и подписката за АЕЦ "Белене". Докато при десните отново започнаха процеси на консолидация. Аз си спомням как тогава част от анализаторите прогнозираха, че през 2012 г. левицата ще се разцепи, десницата ще се обедини. В крайна сметка стана точно обратното. Защо? Защото вляво имаше събития, вдясно нямаше. Вляво имаше ключови събития, които промениха ситуацията - първото, и може би най-важното, беше това, че Станишев беше предложен за временен президент на ПЕС и то ден преди националното съвещание, на което имаше сериозни искания за оставка. Това събитие се оказа по-важно и от неговия избор. Второто събитие го създаде Георги Първанов, който вместо да свие знамената, на конгреса отиде на лидерска битка и се отказа 5 минути преди гласуването. И третото събитие е подписката, не референдумът, не изборите, а подписката, защото подписи се събират много по-трудно, отколкото се организират хора за гласуване. Това бяха трите събития вляво, вдясно нямаше нито едно. Там имаше постепенни процеси - от една страна, естествената ерозия, отлив от ГЕРБ като управляваща формация в края на мандата. Започнаха и други процеси, които в крайна сметка доведоха до тотално неглижиране на дясното, особено в светлината на последните събития около СДС и депутатите от "Синята коалиция". Междувременно, изключвайки Яне Янев, ГЕРБ изпадна в изолация с тази високомерност към всичко, което е различно от ГЕРБ, и вече трудно може да се намерят другарчета, които искат да си другаруват с този слон, както и се държи ГЕРБ. Всичко това доведе до електорални размествания. Разбира се, на този етап ние ги регистрираме в анкетна ситуация, не реална предизборна обстановка.
- С това прегрупиранията свършиха ли?
- Това изравняване няма да свърши дотук. Процесите са необратими. Могат да бъдат предотвратени от събития, които не бихме могли да предвидим. БСП ще си върне първото място, но дали ще управлява - това е много съществен въпрос. Струва ми се, че отговорът се крие в някои условия, които ще поставят самите потенциални избиратели. Първото е какво ще прави БСП различно от това, което прави ГЕРБ, и от това, което самата тя прави по време на тройната коалиция. Второто, много хора го омаловажават, че в политиката настъпи една рязка персонализация, дали е от влиянието на модерните технологии, дали е от развитието на пиар технологиите, аз не мога да гадая на този етап, защото не съм изследвал проблема, но е факт. Има две версии - БСП може да спечели оглушителна победа, може и сама да се препъне. Ако в листите се появят някои познати имена, известни почти от началото на прехода, част от тях носещи негативи от миналото, много хора, които сега са готови да гласуват за БСП, биха се отказали. И обратното, ако тези лица ги няма в листите, хора, които не възнамеряват да подкрепят БСП, биха могли да гласуват за нея. И третото условие е свързано с това с кого би управлявала. Ако има и сянка на съмнение или подозрение, че БСП е готова в името на властта да направи тежки компромиси и да влезе в една кола било с ГЕРБ, било с ДПС, това рязко ще намали резултата й.
- Вие изключвате ли такива компромиси?
- Моите дългогодишни наблюдения в политиката са ме научили да не изключвам нито една възможност.
- Как си обяснявате буйното партийно строителство напоследък? Споделяте ли тезата, че ГЕРБ си готвят патерици за следващото НС?
- Най-вероятно имат основания твърденията, че ГЕРБ имат интерес от това. Интересът им е да се разконцентрира неизбежният протестен вот. Никой в България чак толкова не си е захаресвал живота и вероятно ще се търси форма на протест. Но опасността за ГЕРБ е протестният вот да се превърне в наказателен, наблюдавахме го по време на втория тур на президентските избори м.г., когато над половин милион души подкрепиха кандидата на БСП, а не са гласоподаватели на БСП.
- А защо по време на криза всички нови формации се заявяват като десни или десноцентристки?
- Ами и аз не го разбирам. С много по-големи шансове за успех ще е някой претендент от лявото, но очевидно БСП все още плаши и респектира доста потенциални кандидати за славата. Но монополът на БСП в лявото води до друга, доста неприятна последица в политическия живот на България - всяка криза в БСП се превръща и в криза на лявото. Нещо, което се случи през 1996/1997 г. и Иван Костов получи близо 60% от гласовете. Левите хора не изчезват, а се увеличават, но все по-малко от тях след всяка криза припознават БСП. Автентичен субект вляво аз не очаквам и преди тези избори, но ако се случи някаква драматичност с БСП на изборите, това може да означава нещо, което се случи във всички източноевропейски държави - временно изчезване на лявото и построяването му наново. България е единствената държава, в която бившата комунистическа партия не е изчезнала. Аз съм удивен колко много хора в БСП вярват, че това няма да се случи - те са убедени, че 120-годишна партия няма да умре. Това е една голяма заблуда.
- А десните?
- Не бързам да ги отписвам и погребвам. Десният избирател не е изчезнал, но кризата там е най-вече на лидерско ниво - заради глупостите, които правят лидерите. Не изключвам голяма част да се пренесат при Костов и той да възкръсне, тъй като той се държи по-предвидимо. Една партия, която преди изборите не може да разчита на парламентарната си група, много трудно ще постигне успех. Трябва да се изчака, но десният избирател вече няма толкова лесно да отиде при ГЕРБ, но може да се разпилее при Меглена Кунева.
Какво е вашето определение за това, което се случва - блокирането на Изборния кодекс в парламента, неработещ Конституционен съд, няма съдебен инспектор и т.н.?
Въпросът не е съвсем точен, защото Конституционният съд си работи - никъде не е казано, че нещо му пречи да работи без един от членовете си - но тъй или иначе, да чуем партийния ръководител на опозицията:
"- Озовахме в един парадокс. Въпросът е има ли умисъл в действията на управляващите. Не смятам, че обясненията трябва да се търсят в полето на сложните конспирации. Предполагам, че в тази обстановка се насадихме заради обикновена глупост. Управляващите нямат интерес от това. Имаме бойкот на опозицията"
Не става много ясно кой бойкотира опозицията, но нейсе