Най-трудният въпрос, на който се налага да отговарям, може да се формулира така: "След като България има най-високия кредитен рейтинг сред бедните си съседи, щом левът е железен, щом данъците, трудът и пр. разходи са най-ниски, щом българските банки запазиха най-високата капиталова адекватност в ЕС, и то без лев помощи от данъкоплатеца, а депозитите в тях непрекъснато растат, защо лихвите са над десет пъти по-високи от еврозоната?" Обяснението е, че рискът у нас е твърде висок; той се калкулира в лихвата, вдига цената на кредита, но и възпира притока на капитал към местния пазар. Принудени да се финансират от местни депозити, банките вдигат депозитните лихви и ограничават кредитите, доколкото стига наличният им ресурс и капитал.



А откъде се взема този риск



в една финансово стабилна държава, с тъй ниски данъци, яки банки, твърд лев и пр. и пр.? Обикновено на това място папагалстващите икономически, политически и пр. анализи ни поливат със "западни" притчи за корупцията. (Един призрак, защото всеки говори за нея, всеки има "усещане" и е чувал, че се вихри, но никой не може да я докаже и изправи пред съд.) Да бъдем реалисти! Капиталът не се плаши с корупция, нито от недемократични режими. Напротив, банкерите най-обичат да кредитират диктатори и авторитарни лидери (много твърди и плащат точно, даже ако поданиците им охкат гладни, голи и боси - по този повод имаме спомените на един Ротшилд и един Хамър, натрупали милиарди от сделки с др. Ленин и др. другари). Сравнена с корупцията в Берлин, Брюксел или Рим, София е детски кът. Добре организираната (като европейската) корупция е застраховка - платиш комуто трябва и можеш да спиш спокойно, че проектът върви, а инвестицията ти е защитена.



Ужасната несигурност поражда риска



в България. Казвам "ужасна", защото несигурността за всеки, който води стопанска дейност у нас, е коварна, невидима, повсеместна, неизвестна, безформена, анонимна, опасна, дълбока и без посока. Един преминал през Българско и едва спасил кожата кръстоносец нарича ужасната несигурност "угроза на вражата земя" и я усеща като мравешки тръс по гърба. Това усещане познава всеки човек на бизнеса днес, враждебна омраза, която дебне отвсякъде. Българинът, каквото и да говори за пазарна икономика и свещения статут на частната собственост, от душа мрази "богатите" и копнее ако не да им прибере пари, то поне да ги ощети, ей тъй, за да се радва, ако ги заболи. Но омразата е скрита зад вековното притворство на роба, покорната сервилност и фалш. Изригва само ако има сгода да навреди. Такава е природата на този риск, че не може да се дефинира, а само да се илюстрира. Пресен пример за този риск дава



битката за "Кокала"



(всеки знае вече името на тази местност край Несебър, дето срещу капитализма водим бой, по-лют от този в Ахелой). Донос до Високите порти падна като искра връз прахан: един е пипнал "Кокала", строи нещо, дръжте го, спрете го! И за часове върху "изедника", успял да "докопа" (като че го е крал и не е платил милиони за него) "апетитния" терен, се стовари цунами от яростна омраза. Витии лавнаха от вси страни да заклеймят "далаверата". Кой от кой по-загрижен за "държавата". Няма



ни капка милост за строителя



Как така никой не видя, че в "Кокала" са се скупчили всички причини да сме най-бедни в Европа, бизнесът у нас да е най-рисков, а кредитът да е най-скъп? Как никой не видя или не посмя да каже, че купувачите на "Кокала" капан нямат вина, а са поредни жертви на алчната, но зла българска държава. (Какъвто българинът, такава му и държавата. Тя също мрази капиталистите до позеленяване; вулкан завист тлее в мишата душа и на най-жалкия й чиновник.) Поискал някой "Кокала" от коварната държава. Тя се съгласила да продаде. Тя е определила законите и наредбите, които купувачът е спазвал, тя му е взела сочни такси за "преотреждане" и за строително разрешение, тя решила кой и как да сметне цената на земята, нейните (местни и централни) власти са приели устройствените планове, с които са го измамили, че купуваната земя е отредена за строеж и може да я застрои, като я купи, пак те са му дали разрешение да строи. Те са го мотали досега. Пет години! Бива пет седмици, хайде и пет месеца, но пет години негодни чиновници са размотавали и мамили инвеститори с проект за стотици милиони! И сега



вината и вредата падат върху предприемачите



Цялата ярост, защото прекупвачът продал осем пъти по-скъпо (лъжа), а строителят щял да спечели по 600 евро на всеки построен квадратен метър. Да ги спрем! Нека загубят дадените пари. Издадено за 5 години мъки разрешително е отменено за часове. Държавата щяла да развали сделката. И край. Кой ще върне разходите по проектиране, договаряне, пет години тичане, нерви, лихви? Ето това е скритият риск, рискът да ти сложат спирачки изневиделица и да се претърколиш в бездната на фалита. Не е само "Кокалът" (нямам общо с разбитите инвеститори). Вижте Витоша, Банско, Белене. Цяла Неврокопска епархия се е вдигнала да отнеме или поне да спре нов хотел в пусто село. Омбудсманът се пъне, искал да спре за 5-10 години (докато съд установи ясния дълг, а обезпечението погине) изпълнението към длъжници, които са взели пари от банки и отказват да ги върнат. Обрали този, на друг отнели бизнеса, спрели онзи. Милиони спирачи дебнат да прецакат всеки "богаташ". Този риск не можем да сметнем и застраховаме.