Когато премиерът съветва да показваме "пътища, аули, библиотеки и спортни зали и да не коментираме нищо", това е по-скоро знак да се вгледаме по-внимателно какво се случва с парите за инфраструктура. На пръв поглед любимите на Борисов пътища са една от малкото области, в които той демонстрира последователност. Зад стройната програма от рязане на ленти обаче стои една особено хаотична политика на това управление. Подробен прочит на документите поставя под съмнение способността на управляващите въобще да планират какво и кога се ремонтира и срещу какви пари. Приоритетните пътни проекти непрекъснато се подменят, а цената на един и същи обект може да се различава драстично в различните месеци.

----

Начинът, по който бюджетът налива извънредни средства за строеж и ремонт на пътища у нас, е удивително потаен, като се има предвид колко шум се вдига около всеки етап на въпросните обекти. Постановление № 86 на Министерския съвет, с което се отпускат допълнителните пари извън официално гласуваните от парламента разходи не е сред стратегическите документи на регионалното министерство, въпреки че в него става дума за пътища повече, отколкото във всеки друг нормативен акт. Единственият шанс да се запознаете с него е да влезете в правната система на правителството, но пък трудно ще се ориентирате за какво точно става дума. Причината е, че от април до края на 2012 г. документът е променян осем пъти - част от пътните проекти в него ту изчезват, ту се появяват, а стойността им рязко се мени. Така парите, отпускани с постановлението, нарастват от 85 млн. на 128 млн. лв. Не изглежда много на фона на милиардите, които получаваме от ЕС за инфраструктура, но не е и малко, за да се харчи по този начин. За сравнение - очакваните приходи от новия данък върху лихвите тази година са 110 млн. лв. Кабинетът непрекъснато увеличава и средствата за резервни пътни проекти, които се реализират, ако се спестят средства - от 28.7 млн. лв. на 121.7 млн. лв.

На практика намеренията на правителството се менят всеки месец от 25 април 2012 г. насам, когато е прието постановлението. В края на годината кабинетът още по-трескаво размества суми и проекти - с парите за пътища министрите се занимават и на 12 декември, и на последното си заседание преди Нова година на 19 декември. Сумите, естествено, непрекъснато се увеличават. Всичко това се прави без яснота защо се маха един или се добавя друг проект.



Няма никакво обяснение



защо цената на един пътен участък може да се увеличи няколко пъти за няколко месеца. Смущаващо е, че тези точки обикновено не влизат в дневния ред, нито пък се обявяват впоследствие. Както във всички случаи досега вносител на промените е премиерът Бойко Борисов.

Изключение от потайността, с която се разпределят парите за пътища, е драматичният случай с трите виадукта на магистрала "Хемус" и магистрала "Тракия". Във всяко друго отношение той е отличен пример за хаотичната политика на кабинета в този ресор. За спешната реконструкция на виадуктите Борисов настоя лично в поредица изявления, от които изглеждаше, че съоръженията всеки миг ще се срутят. После всякакви експерти определиха на око най-различни цени и срокове за ремонтите. В крайна сметка се разбра, че работата не е от толкова спешен характер, и не е чудно, че стартът й все още предстои. Какво обаче се случи междувременно?

Заради "спешните" виадукти министрите извадиха четири от проектите за ново строителство, които чакаха пари от бюджета. Сред тях е и участък от автомагистрала "Хемус", чиято стойност първоначално е 10.767 млн. лв. Той отшумява в резервите, които ще видят бял свят, ако се спестят пари. Това "понижение" кой знае защо се отразява и на стойността му - тя вече е 7.7 млн. лв. Това се случва на 1 юни. В края на август любопитният проект претърпява един далеч по-рязък обрат и изграждането на трасето до Варна вече се появява в документите с цена 37.7 млн. лв.

"За участъка от АМ "Хемус" първоначално е предвиден бюджет, съобразен с възможностите за финансово осигуряване. През август 2012 г. стойността е коригирана до сумата, необходима за цялостно реализиране на проекта" - така от Агенция "Пътна инфраструктура" обясниха пред "Сега" метаморфозите в сумите. Тези колебания в стойността на обектите обаче са хронични. Първоначално за ремонта на трите виадукта например са отпуснати по 14 млн. лв., независимо че те са с различни параметри. По-късно сумите са коригирани и намалени - на 10.3 млн. и 13.6 млн. за съоръженията на "Тракия" и на 10 млн. лв. за виадукта на "Хемус".

Интересен завой прави и иначе чудесното намерение да се ремонтира пътят на юг от Царево. Първоначално кабинетът определя 3.148 млн. лв. за ремонт на шосето до Ахтопол. "Плановете ни са от Царево до Резово да стане еднa хубава двулентова отсечка. Тя ще свързва едни от най-хубавите места по нашето Черноморие. Имаме финансовите възможности да постигнем това. До края на годината всичко трябва да е приключило. Даваме пари и за нови археологически разкопки, така



до есента ще се поздравим не само с нов път,



но и с нова визия за туризма тук", заявява на 1 юни 2012 г. вицепремиерът Симеон Дянков, цитиран от "БургасНюз". Тогава той прави първа копка на пътя, чийто строител е "Бургаспътстрой" АД, част от "Холдинг Пътища" на Васил Божков. На 28 август обаче е факт нова промяна в постановлението, с което пътят е удължен до Резово, а цената му скача на 8 448 000 лв.

По това време - в края на лятото, общата сума за пътища се увеличава от 85 млн. на 103 млн. лв. Тогава отново е върнат един от проектите в "Ново строителство" - участък край обход Поморие, който ще струва 5.5 млн. лв. Добавени са и два изцяло нови проекта за рехабилитация на републиканската пътна мрежа за 7.2 млн. лв. Не минават обаче и два месеца и премиерът отново размества суми и обекти. На 10 октомври общата сума става 113 млн. лв. Тогава се увеличават с още 5 млн. лв. парите за нови проекти, а парите по програма "Поддържане на републиканската пътна мрежа" изненадващо скачат от 4.8 млн. лв. на 27.3 млн. лв.

С последната промяна, където отпуснатата сума става 128 млн. лв, се дават допълнително 10 млн. лв. за изцяло нов проект - преодоляване на свлачища по пътя Видин - София - Кулата, и почти двойно се увеличават средствата за три отсечки, изпълнявани със заем от Европейската инвестиционна банка. Например парите, които се отпускат за рехабилитация на част от пътя Силистра - Шумен, нарастват от 2.126 млн. на 4.443 млн. лв. Сумата е променяна два пъти за осем месеца.

Агенция "Пътна инфраструктура" отговаря протоколно на въпроса защо се налага отпускането на допълнителни пари за ремонта за пътища, след като разполага с одобрен бюджет за това. В същото време милиони евро се дават и за съфинансиране на европроекти за пътища. "Необходимостта от подобряване състоянието на републиканската пътна мрежа, която е около 20 хил. километра, налага отпускането на допълнителни средства. Немалка част от второкласните и третокласните пътища не са ремонтирани от 20-30 години, а те се ползват ежедневно от хората за връзка между отделните населени места. В условията на ограничени финансови ресурси е разумно да се пренасочват средства в рамките на бюджетната година", коментираха от Агенция "Пътна инфраструктура".

Тази странна политика обаче поражда и по-големия въпрос



откъде правителството отделя парите,



които така произволно размества чрез постановление № 86. Според първоначалния му вариант това става чрез преструктуриране на целеви разходи по централния бюджет. Съмненията на опозицията обаче са, че това става за сметка на скрит буфер в бюджета, който се използва от министрите за насочване на пари по приоритетни за тях проекти. Депутатът от "Коалиция за България" Димчо Михалевски е на мнение, че буферът в миналогодишния бюджет е между 400 и 600 млн. лв., но никой не може да каже колко точно. Той се зарече и да отправи питане към регионалното министерство колко от отпуснатите пари по постановление № 86 са били усвоени. Преди празниците, въпреки поредното разместване в последните работни дни, управляващите се кълняха, че ще ги усвоят на 100%.



----------------

ФИНАНСИРАНЕ

Парите за поддръжка на пътищата идват от няколко източника. Естествено най-сериозното перо са европейските средства - над 500 млн. лв. за този програмен период за ниския клас пътища. Вторият източник са приходите на пътната агенция от винетки - над 200 млн. лв., събрани през 2012 г., ще се използват за пълнене на дупки и нов асфалт. И след това са извънредните пари от държавния бюджет.

------------------