06 Януари 2013 19:09

Този г-н Гил е наистина много объркан индивид...

06 Януари 2013 20:10

Браво! Текстът е твърде свеж за този в-к. Гневът на Ахила Пелеев над мен е повече от разбираем

06 Януари 2013 21:21

той всъщност не казва нищо

06 Януари 2013 21:28

Естествено, в обществото на автора по- неприспособимите са не само очаквани, но и необходими- и си падат на задника право в бачкаторската класа, доживот. Рецепта за щастие няма, нито пък за мъдрост. Просто трябва животът да те поочука на правилните места и в правилните моменти.

06 Януари 2013 21:34

Абе не разбрах какво точно иска да ми каже авторът, но ми се струва, че иска да каже нещо, което и аз си мисля - то в повечето неясни текствое виждаме това, което ние си мислим. Че чисто човешките качества в крайна сметка се оказват по-важни от знанията и моментните умения. Да си умен, инициативен, отговорен, работлив и т.н. е по-важно в живота от това, колко стиха знаеш наизуст. А образованието предава предимно знания. Ми да, то това си го знаем отдавна. И че човешките качества се възпитават предимно в семейството. Ако синът на автора се е литнал по наркотици и татуировки, ако има изобщо виновен, то това е именно баща му, а не образователната система.

06 Януари 2013 21:49

Хареса ми. Приятна изненада, щото обикновено авторът пише за ресторантски менюта и за телевизионни програми.

06 Януари 2013 22:21

Прочетох 1/3 и не стигмах до никаква идея, позиция или нещо от този сорт

06 Януари 2013 22:28

Manrico
06 Януари 2013 21:34

И моето тълкувание е сходно, плюс това, че успелите възрастни често са били странни и темерутести малчугани, а прихваналите от родителския конформизъм обещаващи типчета обикновено израстват като абсолютно ординарни граждани. Съвпада и с моите наблюдения.

06 Януари 2013 22:43

Човекът е казал самата истина: училището отдавна се е превърнало в огромна тегоба за всички - държава, родители и най-вече за децата. Но виновни за това едва ли има. Такова е общественото развитие. Няма вече естествен живот сред природата или в градчета и градове с човешки размери, където най-важното нещо е общуването. Няма и онзи колективен семеен труд, всекидневното усилие за оцеляване, което сплотява всички и изважда на преден план истинските ценности.
Охолството и животът в безличния мегаполис правят хората отчуждени и кекави.
Никога до 20-30-те години на ХХ в. човечеството не е имало проблем с тийнейджърите. Никога! Появата на този проблем е симптом за тежка болест. Развитието на човечеството все повече обостря тази болест, вместо да я лекува. За да се справи с нея, то трябва да промени из основи системата на ценностите и цялото устройство на всекидневието. За което обаче първо трябва да осъзнае къде е проблемът. А после - да си даде сметка иска ли и в състояние ли е да се справи с него. Още сме много далеч от първия етап в това отношение - осъзнаването. Така че сме далеч и от крайния пункт - тотална промяна на модела на битието ни.
Да сме живи и здрави, може на нещичко да станем свидетели.

06 Януари 2013 22:59

Авторът се опитва да имитира Кърт Вонегът.

06 Януари 2013 23:10

Нямам спомен да съм чел подобни глупости с автор К. Вонегът.

06 Януари 2013 23:22

Добра реклама! Не за училището учим, а за живота, нали? Току що описа ... живота. Значи училището върши работа. Подготвя за живота.

06 Януари 2013 23:32

Много хубаво го е написъл човека. Резюмирам: ДНЕС образованието не струва пукната пара! Вчера май беше по друг начин, но днес просто прочетете горещите новини на настоящия весник и вижте кой брой милионите и кой ги харчи!

06 Януари 2013 23:34

Супер, сега погледнах биографията на тоя юнак - нещо като Евгени Минджев.
Става да дава акъл!
Бивш алкохолик, известен с пошлите си изяви в колонките за тв и ресторантьорски коментари на треторазрядни "лайф стайл" списания??
Поредната му жена, майка на втората "група деца" също е достоен представител на породата "куха парти лейка"

Her life until now has literally been one long party, but things are about to change dramatically for former model Nicola Formby ? she is about to become a mother at the age of 40. What?s more, I can reveal, she is pregnant with twins.
Nicola and her clever-clogs writer boyfriend AA Gill, who refers to her as ?The Blonde? in his restaurant reviews, have been together for over a decade but have never married or had children together.
She had been trying for a baby for some time, and so she was thrilled when she became pregnant,? reveals a friend. ?Having twins is an added bonus.?
Gill, 52, has two children ? Flora, 15, and Alasdair, 13 ? with his ex-wife Amber, whom he left for the pulchritudinous Miss Formby.
Now employed as editor-at-large of Tatler magazine, Nicola once played Princess Diana in a U.S. mini-series, and before meeting Gill numbered Viscount Linley and Jason Donovan among her conquests.
Once they are born, the twins are bound to be blessed with glamorous godparents ? the couple like to rub shoulders with celebrity riff-raff.
Last week Gill attended the christening of supermodel Elle Macpherson?s son Cy ? something he neglected to mention in an article decrying the cult of fame.

Read more: http://www.dailymail.co.uk/debate/columnists/article-409328/A-novel-way-long-lost-son.html#ixzz2HEXtLTfi
Follow us: @MailOnline on Twitter | DailyMail on Facebook

06 Януари 2013 23:35

Свежо! Помня като завършваха випуските в нашата родна гимназия под тепетата /малее, кога се изминаха да не казвам колко години!/, кварталът, барабар с тепето се огласяше от пуснатата на макс песен на Алис Купър: School's out for summer, school's out for ever, school's out for living... Въпреки жестоката дисциплина, пансиона, градските и домашни отпуски също като в казарма, високата ограда, която прескачахме, родната гимназия ми е дала изключително много: най-важното - да се оправям самостоятелно в живота. Странно, ми нямам спомен да ми е било скучно, говоря за учебния процес, макар че нямаше сегашните технологии, нито ксерокси даже. Скоро си открих в къщата на майка ми запазени тетрадки по английски - ами диктували са ни учителите разните упражнения, щото тогава ни граматики имаше, сал един академичен речник на БАН, син, никога няма да забравя кога си го купих - вървя си откъм главната, по улицата, която водеше към гимназията /тогава бившата семинария, сега - вече си е семинария/ и вървейки, разглеждам ценната дебела книга. И унесена, така се джаснах в една каса, която разтоварваха пред някакъв магазин, че още помня искрите дето ми изхвърчаха от очите...Ех, минало незабравимо... Та, в мойте ученически години училището си беше a must, за секунда не сме се замисляли, че можем да за...ем нещата и да си кютаме с тройки, както огромно мнозинство от днешните ученици. Не бяхме залюхани, намирахме си забавления въпреки жестоките ограничения /то затова и нарушенията бяха сладки/, но за учението - просто си знаехме, че то трябва да върви. Дали сме били по-отговорни? Сигурно. Дали сме били по-организирани - определено да. Като се срещаме след години - общо взето, повечето от нас са се реализирали добре в живота. Е, вярно, любимата гимназия беше едно от най-елитните училища в страната. Ама и другите училища си бяха свестни. Помня, че в строителните техникуми, например, се влизаше с изпит, и бяха елитни училища също. Бе изчанчиха се времената, с тях и училището.

06 Януари 2013 23:39

. М-да. Великолепно. Вярно и добре списано. Не просто тухла в стената, направо си бетонирахме децата....

07 Януари 2013 00:00

А, не, Фирмине! Всяко нещо - с времето си. За децата това е от кардинална важност. Преждевременното потапяне на тийнейджъра, а още повече - на по-малкото дете в "добре опакованата кутия с чудесни намерения, кривогледо утопианство, жестока конкуренция, чувство за вина, снобизъм, сбъдване на желания, молби, държавна намеса, бюрокрация и социално инженерство", е пагубно за него. неслучайно Жюстин или Неволите на добродетелта, макар и класика, не се изучава в училище.

07 Януари 2013 01:10

Виновен е, много е виновен, че не е изпляскал еякулата върху мокър пясък, след което да отиде в Метрополитън и да си гледа кефа.

07 Януари 2013 01:49

Предполагам, че редакторът, който го е изпуснал да пише нещо друго, сега си скубе остатъците от косата.
Но какво може да напише нещо, което се радва на алопецията на чуждото дете...

07 Януари 2013 02:34

Темата в статията е изключително важна. Не виждам с какво би затруднила който и да е читател, особено, ако има или е имал деца и минава, или е минавал, през всичките перипетии и амбиции на съвременния родител. Единственото нещо, което не е по-вкуса ми е прекаленото черногледство на автора, но приближавайки 50-те започнах да разбирам най-накрая, че у някои хора това е просто химически дисбаланс. :-)

Относно:

искам да припомня, че до 20-30-те години на ХХ в. не само не е имало проблем, но не е имало и дума "тинейжър". По това време в голяма част от света на децата не се е гледало с такава сакралност каквато днес съществува, те са били нормална част от всяко семейство и са делили грижите, работата и задълженията в това семейство. Родените в 20-те най-често са имали гимназиално образование (ако изобщо са имали образование) и ходенето на училище не е отменяло домашните им задължения като пасене на кравите и козите сутрин в 5 часа, орането, копането, брането на грозде и т.н. Моят свекър, въпреки че е бил дете на двама учители и внук на вестникаря на града, е ходил често сутрин според сезона или да копае, или да бере грозде (бизнес на рода му по бащина линия). На никой не му е идвало на ум, че в гимназията детето вече е тинейжър и има някакви по-особени нужди или привилегии да не работи наравно с другите.

Категорията "тинейжъри" е нещо ново в историята на България. При нас навлиза вероятно в 40-те години на 20 век. Моят собствен дядо по бащина линия (заклет безенесар), роден 1902, казваше с презрение за баща ми чичо ми: "татко ти ми е орал само 2 пъти в живота, а чичо ти нито веднъж". Баща ми е роден 1928, а чичо ми 1933. За него те бяха гевезета защото са ходили на училище, писали са домашни и не са се трудили за доброто на семейството. Предполагам това е прехода към времето в което се появява категорията "тинейжъри" в България. Мнението на дядо ми за внуците му беше още по-категорично: "какви деца родихте (обръщение към родителите ми), тц-тц-тц, оставя си недоизядена филията с хляб (към мен) или "С. , къде си тръгнал толкова рано, кой те гони (относно навика на брат ми да бяга всеки ден 3 км рано сутрин)". Гледайки назад разликата между поколенията на този ми дядо, а и другия дето е роден в 1895 и е бил войник в 3 войни от 1913 до 1918, и нас, внуците е от земята до небето. Докато разликата между дядовците на нашите деца и самите ни деца е главно в областта на технически джунджурии, които са използвали и ще използват в живота си.

Относно амбициите на родителите: в многовековната история на човечеството е измислен чудесен начин човек да се справя с чуждите и своите амбиции и той се нарича "златна среда". В този свят съществуват безогледни "Stage moms", онези които се самоосъществяват с децата и техните успехи и които рано или късно правят нещастни и несполучили в живота рожбите си. Една от най-тъжните картини е нахална майка, която наваксва чрез рожбата си пропуски от детството си. Дали става въпрос за престижен хор ("Бодра смяна", "детския радиохора", "Пим-пам"в София или детския хор на Метрополитън опера или детския балет към Ню Йорк сити опера) или балетна школа, школа по рисуване, танци и т.н. няма значение. На тези места родителите са главно две категории: нахъсени майки, приемащи всеки неуспех на детето си като свой и спокойни и разумни майки, които водят децата си за удоволствие и за развитието им в съответна област. Абсолютно безмислени са майчините планове за бъдещи кариери от такава крехка възраст. Още по-безмислено е да обучаваш детето си в къщи (вместо в училище), за да има то по-голям шанс за някаква ролят някъде, в дадено представление. Т.нар. homeschooling може да дава добри резултати за определени деца, но създава големи проблеми у мнозина, особено що се отнася до социализирането им. Децата имат нужда да растат, играят и общуват с хора на своята възраст - това е незаменим опит за в бъдеще. Да не говорим, че те зависят от мама и татко във вземането на решения за това как да прекарват дните си и как да преодоляват стресове от рода на голямо внимание към личността им, глезене, редовно късно лягане, все неща свързани с "кариери" в професионални организации използващи деца на сцената. Изисква се мъдрост и интелект от родителеите да спират излишните натоварвания на малките. Понякога се шокирам до каква степен децата в 21 век са натоварени. На 4 години те вече ходят редовно на курсове по балет/тайкундо, йога, плуване, пиано/цигулка.

В този смисъл авторът е напълно прав: време е да помислим, че децата ни са на първо място деца и чак след това ученици. Никой не може да замени прекарване на свободното време заедно, цялото семейство с десетките курсове и уроци с които са натоварени съвременните деца. Колкото повече малкият човек е на гърба на баща си из планини и паркове, разговаряйки тихо и спокойно и хапвайки кебапчета в някоя хижа и чай, който се сипва направо от баката, толкова повече може да се разчита не само на бъдещи успехи у детето си, но и на здрава връзка с родителите през т.нар. трудни тинейжърски години.

И още нещо от личен опит: подтикването на очевидно умни деца да отиват в определени училища за също такива умни като тях понякога няма благоприятен ефект за по-поетични или по-хуманитарно настроени души. Децата на 14 години, възрастта в която отиват в гимназия, вече имат доста стабилно изградени критерии какво им харесва и какво не около тях. Някои от тях може да намалят успеха си по простата причина, че искат да са различни от детето до тях, което без особена емоция и автоматично ще свърши всяка поставена му задача. В края на краищата, всеки родител решава какво дете иска да има и дали да се кара на сина си/щерка си, че са избягали от училище за да имат възможност да си дочетат някоя интересна книга в парка. Признавам, че аз съм от родителите, които биха изнесли лекция за това как редовното посещаване на училището и писането на домашни е нещо, което не се обсъжда, но няма да скрия удоволствието си, ако разбера, че въпросното дете е посветило целия си ден на лежане по тревата, четене на книга и размишления. :-) Днешните деца, всъщност, порастват и започват да упражняват отговорни професии далеч преди нас. На 22 години децата в САЩ завършват колеж и започват кариера немислима за нашето поколение дори на 26. Момчетата в България, ако са завършили езикова гимназия и са ходили в казармата (а повечето ходеха) завършваха най-рано на 26. На 26 години едно момче в САЩ вече е минал първото си професионално повишение и гледа напред.

И аз като "len" обичах гимназията си в Пловдив (въпреки престилката ми на която задължително беше изографисано РЕГ - на гимназията на len бяха АЕГ, забраната за носене на дънки и по-светли от тъмно синя пола), но нямам особено добри спомени от училището си между 5 и 7 клас. Разказвала съм за тези години (въпреки че няколко хора се опитаха да ми обяснят, че имам грешни спомени) и до днес вярвам, че това беше един от най-насилническите периоди в живота ми. Насилието беше двойни: от страна на децата, които никой не учеше, че е лошо да са жестоки: всекидневно видах унижаването на дебелите, грозните, очилатите, заекващите двойкаджиите и от страна на учителите: главно към лошите ученици и "проблемните". В такъв смисъл смятам, че днес както българското, така и американското училище са много по-цивилизовани що се отнася до правата на детето. Всяко дете е личност и всяко едно от тях е богатство както за родителите, така и за обществото.

07 Януари 2013 04:24

По-точно до 30-те години на 20 в. въобще не е имало "тийнейджъри", това е съвсем нов феномен, съвпадащ с раждането на съвременното "охолно общество". Дотогава всички деца са работили през свободното си от училище време, а до края на 19 в. и в развития свят малко деца изобщо са ходили на училище. Баща ми е висшист, син на двама висшисти (рядкост за 30-те години у нас), роден и живял в град, но и той в 40-те години е ставал в зори и преди училище е копал на лозето на дядо си.

Не само "тийнейджърите", но и "детството" (със своята "невинност" и "святост') е нов културен феномен, от времето, когато "маргиналната стойност" на децата се повишава стръмно, респ. намалява броят им. Старите приказки, познати ни oт преразказите на Шарл Перо и Братя Грим, показват реалистичната картинка през Средновековието - вкл. до изоставянето на Хензел и Гретел в гората, че и до човекоядеца от Палечко. Особено непозната е била идеята на женското дете. В нашия традиционен фолклор темата за децата е застъпена преди всичко с манастирите или калетата, които Господ, самодивата, халата или чумата градят с детски трупчета или кости. Или с темата за момата, умираща преди венчило, от Руфинка до Йовковата бяла лястовичка. Едно изключение, но и не, е "детето юнак", или едно митично чудовище, дете Голомеше, Секула детенце, Груица детенце и т.н., за които вж. Ив. Венедиков.

И идеята за "човека" с неговите "права" е сравнително нова, от 18-19 в. насам, макар да се третира още от Ренесанса и особено в 17 в., но още само теоретично ("We hold these truths to be self-evident, that all men are created equal... hey niggah! get mi a sandwich!" ) Вайканията за развалата и провалата на съвременния свят също са вечни като света. В най-целомъдрения и буржоазен 19 в. в цивилизована буржоазна Виена поне половината деца се раждали незаконно, главно от млади слугинчета, "импрегнирани" от господарите си. В дуварите на манастирите, каквито имало във всеки квартал, имало специални отворчета с капаци и звънци за подхвърляне на такива деца, но и детеубийството било масова практика. Не случайно Гьотевата Маргарита (и Булгаковата Фрида) толкова се кае.

07 Януари 2013 07:32

Съвършено видян проблем от автора.

07 Януари 2013 08:34

Човекът дава частично и отговор на масажирания на първа страница проблем за това, че

07 Януари 2013 09:13

Преди сто години тези 15 безгрижни години просто ги е нямало! Децата са работели на нивата, със стадото, на хармана! Време за безгрижие и игра почти не са им оставяли! Ама авторът нали иска да ни пробута някакви идеи!

07 Януари 2013 10:27

тези "некои съображения" са верни само, ама много само, отчасти

07 Януари 2013 10:56

Не знам какъв бил авторът, нито жена му, но статията е до болка откровена и вярна.
Заравянето на главата в пясъка не помага на никого, най-малко на децата ни.

07 Януари 2013 12:34

Най-бурно развитие на технологиите се наблюдава през последните 100-120 години, което съвпада с въвеждане на всеобщо задължително образование в много страни в света. Така, че връзката едва ли е случайна.
Доколко обучението в училище съответства на нуждите на съвременния човек за по-нататъшната му житейска реализация е отделен въпрос.

07 Януари 2013 13:01

Съгласен с констатациите на автора с една уговорка - всяко дете, бивш гимназист и настоящ родител също извървява своя път на развитие. Различни са не само днешните деца, но и техните родители. Нагласите и разбиранията за доброто родителство всеки пречупва през личния си светоглед, което ме подсеща за една японска пословица /без претенции за точно цитиране/ - добрият родител е като въздуха за детето си - присъствието му е невидимо, но без него не то може!

07 Януари 2013 14:39

Не схванах идеята на господина. Какво по-точно предлага той? Да не пращаме децата си на училище, да не ги обучаваме на нищо, да не ги възпитаваме, а просто да гиоставим на самотек, да си изживеят 15-те най-щастливи години от живота без никакви усилия, без мисъл за бъдещето, без цел за живота? И чак след като навършат 15 години, да почват да учат азбуката, да се учат да четат, пишат и смятат? ? Без да имаме особени изисквания или очаквания спрямо тях, квито излязат?

07 Януари 2013 16:57

Проблемът с тийнейджърите възникна, от една страна, с еманципацията на жената и с превръщането й в наемен работник. От друга, с пропастта между поколенията, които Първата и особено Втората световна войни издълбаха. Децата вече не искаха да се идентифицират с родителите, а напротив - коренно да се различават. Старите поколения се оказаха неспособни да се справят с обществените проблеми, влязоха в унищожителни войни, съсипаха икономика и култура, донесоха многомилионни жертви и страдания.
Всъщност най-лошото в днешната проблематика с тийнейджърите е, че в родителите си те не виждат себе си, не виждат образа, към който трябва да се стремят, не се чувстват като продължители. Те пребивават във вече трайно изградена собствена инфраструктура, грижливо поддържана и от моди, послания за различност, в извратеност, която се възприема като алтернативност и оригиналност. Това отчуждение води и до отчужденост в по-нататъшния им живот. Затова и обществата стават на макрониво (закони и правила) хуманни, а на ниво индивид - често жестоки и безсърдечни.

07 Януари 2013 18:08

Тук вече кой както си възпита тийнейджърите! Не всичките в едно кюпче, моля! Господинът от статията да се съсредоточи над неговите и ако може, да не дава акъл за моите!

07 Януари 2013 18:13

Да, на мен също ми напомня КВ, и не само като стил, но и като въздействие.
„Бих искал и Килгорд Траут да е тук — казал Елиът, — да можех да му стисна ръката и да му кажа, че е най-големият жив писател днес.”
Траут, автор на 87 романа с меки корици, бе много беден и неизвестен извън кръга на писателите — фантасти. Бе 66-годишен, когато Елиът така пламенно говореше за него...

07 Януари 2013 20:22

Ако си вложил в детето си много в първите му 7 години (а също в първите 2 x 7 години), дори да има някакви различия по време на тинейжърството, заложеното накрая избуява и след 20 годишна възраст децата са пак онези, които си съдавал в тези безценни 7 години. Това е опита ми на майка, леля и учител. Не може човек да има претенции към рожбите си, ако в първите 7 години е поверил възпитанието им изцяло на други хора (баби, дядовци).

07 Януари 2013 23:42

Сега, за какви тийнейджъри говорим отпреди букадър години! Много моля, на запад може да са били тийнейджъри, ние тука си бяхме "юноши /бледни/"

08 Януари 2013 01:01

Образователната система няма за цел да възпитава свободолюбиви, любопитни и одухотворени деца, тя има за цел да възпита зависими, заспали и ограничени деца, които да се превърнат в едни безропотни марионетки, които да не могат дори да мислят по-далеч от това да работят като роботи цял живот, да консумират колкото могат повече и в даден момент да се възпроизведът, осигурявайки следващата партида от нови човешки същества, които моделирани от умо-мелачката в учебните заведения, на свой ред да бъдат превърнати в роби, като техните родители.

СЪБУДЕТЕ СЕ, ХОРА! Ако искате децата ви да станат истински щастливи, свободни, отговорни и добри хора, ако искате те да имат сили и вдъхновение да търсят своята лична истина и да открият смисъл и път в живота си, знайте че ще ви се наложи да им дадете абсолютно цялото си внимание, старание, честност и любов! А това не става пред телевизора, докато гледате риалитита, мачове и турски сериали!

08 Януари 2013 11:55

Тийнеджърството като обособен и труден феномен се появява с вестниците и ТВ в 20 в. и Нета в 21
Когато заради тях децата на 10-12 г. се оказват информационно изравнени с родителите.
Целият труден свят на възрастните се стоварва като огромен пакет от образи-информация върху децата и те реагират невротично.
Пълно спасение няма, но има разумни стъпки:
1. Дистанциране от ТВ и вестници
2. Увеличена домашна грижа
3. Живот извън мегаполисите
4. Поезия, повече поезия. И рисуване

08 Януари 2013 17:03

Аз бях ученичка преди 10 - 15 години, може от тогава да са се променили нещата, нямам деца още, че да видя. Но и тогава не се изискваше малко, а нямах музикални възпитатели, треньори, безброй частни учители по какво ли не, безброй извънкласни занимания (освен тези, които ми харесваха). Обаче имах двама родители, и двамата работещи, които всеки ден намираха време да ми проверяват домашните и да ми обясняват грешките, а като стигнах гимназията - бяха готови или да ми помогнат ако не разбирам нещо, или, ако те не могат, да ми намерят някой, който може. Те очакваха от мен да дам най-доброто от себе си и ми помагаха в процеса ако имах нужда; ако това не доведеше до най-добрата оцена, сядаха да учат с мене, да видят защо не става и никога, ама никога, не ми повишаваха тон. Повтаряха ми ден и нощ, че това какво правят и имат другите няма значение, аз да гледам какво правя и имам аз; казваха ми никога да не вредя на другите в сремежа си към успех, но и да не позволявам на никого и на нищо да ме откаже от целта; вярваха в мен, но и ме насочваха - няма как на 15 да знам какво искам да правя с живота си и какво е добро за мен. Интересуваха се - имам ли отсъствия, разбирам ли се със съучениците, тормози ли ме някой, и ако получех ниска оценка, винаги ме питаха защо е станало така. Не я игнорираха, но и не ми казваха, че съм тъпа, че не мога, че ме мързи, че нищо няма да стане от мен в живота заради тази оценка - питаха ме защо този път не съм се справила, след като те знаят, че мога и по-добре. Питаха ме какво ще направя следващия път, за да се справя по-добре и дали имам нужда те да направят нещо. И ме проверяваха дали съм направила каквото съм казала.

Не ме задължаваха да правя каквото кажат те, но и не ме оставяха да не правя нищо - питаха ме да кажа с какво ми се занимава, защото им беше ясно, че един ученик има нужда от игри, но има нужда и от структура, от отговорности, от предизвикателства, за да се научи да се справя с тези неща като порасне. Окуражаваха ме да мечтая - но не пропускаха да ми кажат, че от мечти няма полза, ако човек не е готов да работи здраво, за да ги осъществи; изслушваха ме, когато бях разстроена - но не пропускаха да ми кажат, че трябва сама да си помогна, за да ми помогнат и другите. Съчувстваха ми, когато бях със слаб дух - но не пропускаха да ми кажат, че ако съм силна, мога да променя нещата, от които се разстройвам, вместо само да се разстройвам (макар и по напълно разбираеми причини). Никога не ми решаваха проблемите - питаха ме как мисля да ги реша и ме съветваха - но винаги аз трябваше да действам сама.

И на мен започна да ми харесва да съм добра, да успявам, да предизвиквам себе си, да си избирам цели, да се стремя все по-напред, но и възприех, че неуспехът е част от живота, че ако никога не се проваляш, значи едва ли правиш кой знае какво, и че е важно винаги да даваш най-доброто от себе си. Не образователната система ме научи на това - тя беше просто "инструментът", който родителите ми използваха, за да ме научат как да се справям в живота. Не помня всички уроци в дебелите учебници, естествено, но не това е целта - целта е да се създаде процес, навик на учене, които после се използват цял живот. Образоветелната система обучава, но без родителите да възпитават чрез нея, особена полза от нея няма. От сърце благодаря на моите родители, че някак си са успели да се справят, нищо, че и в техните очи по снимките от първите учебни дни се чете паника и че е трябвало да наблягат на дисциплната, когато е било необходимо, дори това да е носело риск за креативността и личностната ми актуализация. И сега не мисля, че съм неуспяла в живота - няма значение нито кое училище, нито кой университет съм завършила, защото мисля, че съм усвоила "процеса" на успех. А щастието? То не се учи - и не е свързано с това дали ходиш на училище или през коя образователна система минаваш.

08 Януари 2013 22:59

"Когато бях на пет години, майка ми винаги ми повтаряше, че щастието е най-важното нещо в живота. Когато тръгнах на училище, ми дадоха за домашно да напиша какъв искам да стана, когато порастна. Аз написах "Щастлив". Те ми казаха че не разбирам смисъла на задачата. А аз им отговорих, че те не разбират смисъла на живота."

Джон Ленън

09 Януари 2013 00:53

Не съм съгласна напълно с автора. Не знам дали е българин, не обърнах внимание. Но, ако е българин, би трябвало да е с други наблюдения. Повечето деца нямат достъп до качествено образование, за извънкласни дейности да не говорим - вместо да разширяват познанията си в някаква област се шляят по улиците и трупат престъпнически и вандалски опит. Българските деца, повечето са без стремежи и без мотивация да учат, да имат стратегия в какво искат да се развиват и защо това е важно за живота им. Ако родителите им нямат достатъчно финанси, дори и "доживотната ваканция" няма да могат да си позволят, освен, ако не имигрират в страна, която законодателството работи и не извършат престъпление отговарящо на наказание за "доживотна ваканция". Статията не е релевантна на българската обстановка. Но пък рисува американската действителност - там пък родителите са побъркани на тема "супер деца" и кариерата им, образованието, социалният статус - но пък и затова се говори за американска мечта! Тя реално е постижима само за деца с връзки и стратегия за кариерното им развитие. Другите, могат да разчитат на късмета си - 1 към милиард. И навсякъде едно е правилото - няма нищо вечно! Колкото и високо да стигнеш, никога не е късно да стигнеш дъното. Сам правиш обаче избора си, дали да си на дъното цял живот.

10 Януари 2013 00:39

Аз бях ученик през 80-те и тогава родното ни образование се опитваше да направи от всяко дете just another brick in the wall. С повечето успяваше. Резултатите от него - много от връстниците ми са неграмотни (в по-широк смисъл, не само като лош правопис, макар че и това е често срещано). Научени са, че някой трябва да мисли вместо тях и да се грижи за тях. Манталитет на черпаклии.
Но авторът критикува идеята за образование по принцип, а не лошото образование. А в съвременния свят няма как да се мине без него. Цивилизацията изисква обучение Така че ходенето на училище може и да отпадне, но ученето - не. Както и ходенето на работа може да отпадне, но работенето - не. (Да ме прощават тези, които предпочитат да ходят на работа, вместо да работят).

12 Януари 2013 07:53

Училището удължава детството.Познавам деца,които са спрели да ходят на училище ,оженили са ги на 12-13 г. и на тази възраст вече имат свои деца.Те започват много рано да живеят живота на възрастните и да се учат как да оцеляват и да се справят.Това е другата крайност ,разбира се ,но винаги трябва да я имаме предвид.Животът без училище не е много хубав,затова е добре да подкрепяме детството,като все пак спазваме училищните традиции.