- Г-н Георгиев, какви късмети крие социологическата "торта" на "Галъп" в началото на 2013 г.?
- Последната четвърт на приключилата 2012 г. регистрира известни размествания, които навярно ще дадат цвят и на първата половина на 2013 г. Това раздвижване беше предизвикано преди всичко от предстоящата нова политическа година, която ще мине под знака на парламентарните избори. От тях зависи дали ще има промяна, или ще си продължим постарому. Всички социологически агенции регистрират едни и същи тенденции. Продължава спадът на доверието към ГЕРБ в решаващата фаза от мандата и електоралната й подкрепа танцува между 23 и 25% от всички имащи право на глас. С тази кондиция ГЕРБ практически се сбогува с абсолютното мнозинство в следващия парламент. Основният й опонент БСП също се движи около 20-те процента. Навярно този резултат ще се запази до последната права на мандата. Единственият шанс за по-радикални промени и при едните, и при другите е в хода на самата кампания, която все пак може да доведе до размествания. В по-задния план с шанс за парламента са ДПС, траен играч на българската политическа сцена, и Движение "България на гражданите" на Меглена Кунева. Като при Кунева неизвестните са повече, тъй като от новия политически субект се очаква да изненада с някакъв радикално нов политически продукт, идеи и лица. До изборите има достатъчно време "България на гражданите" да влезе в по-добра форма от тази, която демонстрира през втората половина на м.г. - леко позагубено време в сравнение с първоначалната еуфория. Ще видим дали тази формация ще успее да мобилизира ако не друго, то поне онази електорална подкрепа, която постигна Кунева на президентския вот. Иначе няма потенциал да фокусира протестния вот, прекалено мека е в посланията.
- Говорихме си преди време, че когато завалят разкрития за злоупотреби в края на един мандат, това е сигурен знак, че тази власт си отива. Разкритията за далаверите на ГЕРБ, като случая в Несебър, вещаят ли загуба на изборите?
- Във всеки случай те са симптом за поява на паническо бързане, за изтичане на информация, за лошо съгласуване, нещо, което не беше характерно за началото на мандата. Говорят също за надделяване на групово-егоистични интереси в лагера на ГЕРБ, което ще се засили и с предстоящия болезнен процес по редене на листи, тъй като депутатският корпус на ГЕРБ в следващия парламент ще бъде доста по-свит и това неминуемо ще предизвика проблеми. Нека не забравяме, че на миналите парламентарни избори, когато ГЕРБ спечели убедително, цели области бяха дадени на концесия на икономически групировки, които реално редяха листите. Е, сега идва сметката. Може би тези концесии са частично възмездени през мандата, но сто на сто ще има и неудовлетворени. Налице са първите симптоми за растящо напрежение, за вътрешни противоречия в единния някога ГЕРБ. Някои започват да играят солови игри, без да се съобразяват с груповите интереси. И нямам предвид само престрелките между Цветанов и Плевнелиев. Те са само един от симптомите за това.
- ГЕРБ май е на път да опровергае собствения си мит, че еднопартийната власт краде по-малко от коалиция?
- ГЕРБ вече се възприема еднозначно като партия, подобна на всички предишни по своя стил на управление. Престана да е различната партия. Единствената разлика е, че процесът тук е по-централизиран. Коалиция вече не е толкова мръсна дума, колкото изглеждаше през 2009 г. Еднопартийното управление не изглежда толкова голямо благо. На българина му е все тая какъв ще бъде форматът на следващото управление.
- А кое му е важно? На каква стръв ще кълве избирателят на следващите избори?
- Струва ми се, че това ще бъде пакетът от икономически идеи и ангажименти, които ще поеме всяка от политическите партии. Хладилникът ще вземе връх над телевизора.
- Кое може да считаме за късмет на предстоящите избори?
- За мен най-добрата новина би била, ако тези избори не рециклират всички онези негативни практики, които съпровождат българските избори - купуване на гласове, съмнения за злоупотреба в полето на избирателните секции, корпоративен вот. Искрено се надявам този път да бъдат намерени начини нагонът за злоупотреба, за трансформиране на икономическото влияние и пари в политическа власт да бъде усмирен. Въпреки че заявките на управляващите от края на м.г. не ме правят оптимист. Като се почне от дебатите по Изборния кодекс и премахването на придобивки като преференциалния вот и се стигне до политическото им инженерство със създаването на нови коалиции.
- От типа "Ярешки" ли?
- Да. Сто на сто ще се активират и други подобни проекти или ще бъде потърсен начин да се осигурят депутатски групи, подлежащи на моделиране в следващия парламент.
- Кой ще държи ключа към сформиране на следващото правителство - Доган, както обикновено, Кунева или коалициите от типа "Ярешки"?
- Трудно ми е да кажа. Няколко развития ми изглеждат безспорни. Първо - двете първи политически сили, взети заедно, навярно ще си осигурят между 50 и 60% от реалните гласове. Със сигурност ще има 10-12% за партии, останали под чертата, които ще бъдат преразпределени. Вероятно в следващия парламент групите няма да са по-малко от 5-6. Дори във времена, когато имаше изявени фаворити като НДСВ и ГЕРБ, малките политически субекти пак събираха 10-12%. Сега вероятно ще са и повече. Първо, защото няма такъв нов играч, който да фокусира в себе си наказателния вот. Второ - двете големи партии държат относително малък дял от общата торта, което прави малките партии значим фактор в крайната картина от вота. Аз съм сигурен, че до изборите ще има още две-три формации, които сега не засичаме.
- Кои?
- Решително между 1 и 4% ще има коалицията "Атака"-ВМРО. Толкова е и влиянието на Национален фронт за спасение на България (партията около тв СКАТ, бел. ред.) "Лидер" сама или в коалиция също има шанс да вземе над 1%, а има индикации, че ще бъде активирана. Не е ясна и съдбата на "Синята коалиция", където тепърва ще има развитие и по двата фланга - около ДСБ и "Единство" и около СДС, на което ще му търсят коалиционни партньори. В цялата тази многотия не е изключено да се появят 2-3 контраполитически формации от типа "Светльо Витков", черпещи енергия сред по-младата публика в интернет.
- Очаквате ли премиерът Борисов да предприеме някакви резки движения преди изборите, каквито са характерни за един политически мачо, на когото му пада рейтингът?
- Ще търси начин, подозирам. В публичните му изяви вече забелязвам стремеж да разшири ролевия си репертоар. Дълго време той играеше себе си и беше автентичен в тази роля - равен, монотонен, прогнозируем. В последно време очевидно има търсене и на други роли. Възможно е да заиграе ролята на уморен човек с благи намерения, даже спрямо политическите си противници. Нещо нехарактерно за него досега. Може да влезе и в мелодраматичната роля на човек, уморен от управлението, от властта, от неразбирането. Така че безспорно ролевият му репертоар ще се обогати много. И ако досега е бил много добър актьор, полека-лека е на път да се превърне в човек-театър, в цяла трупа. Това е донякъде печелившо. По-скоро ще задържи тенденцията към спад. Не мога да прогнозирам обаче как ще реагира, ако се очертае загуба. Той не е свикнал да губи.
- Този въпрос отсега го дразни.
- Той е неприятен. Никой не би се чувствал добре, ако знае, че вече е минал своя пик - и на властта, и на славата си, и на любовта народна. Това е тъжен момент. Почти всеки политик, а и много по-опитни от него, са минавали през такива периоди. Може пък да намери някакъв модус на поведение, който да му върне любовта на едни 5-6% от електората, който се е разочаровал. Няма никаква социологическа драма в това, което се случва с ГЕРБ. Големият въпрос е дали ГЕРБ ще намери в себе си потенциал да остане траен фактор в политическия живот. Защото ако се окаже еднодневка, ще разбълбука цялата политическа сцена и ще доведе до нов изблик на политическо инженерство.
- Втори мандат на ГЕРБ плаши ли ви?
- Мен нищо вече не може да ме уплаши. Ще е тъжно за България.
- Но пък ще има много магистрали?
- Магистрали вече имат всички. Някои си построиха магистралите и изпаднаха в политически колапс. Тъжно е, като погледнеш световната географска и икономическа карта и констатираш факта, че във Филипините, например, станали 80-90 милиона, че в Турция също са вече 80-90 милиона. А ние се движим към 3-4 милиона и ставаме все по-незначима величина. А когато станеш толкова незначима величина, ставаш незначим и в собствения си живот. Губиш автономия, и то не защото си делегирал суверенитет в ЕС. Просто нямаш собствена тежест в процесите на глобалния свят.
- Няма те на картата, както се казва.
- Да. Това ми е голямата тема. Не че ГЕРБ е виновен за всичко това, но със своята безидейност ГЕРБ ни вкара в една ситуация на застой по време на криза. Не колапс и срутване, а застой. Стоене в нещо като чакалня. Чакаме нещо да се случи - и елитът, и обществото, и държавната администрация са в режим на изчакване. Това Живков го наричаше "снишаване". Да отмине бурята. Ние чакаме да ни приемат в Шенген, чакаме кризата да свърши, чакаме да влезем в еврозоната. Докато чакаме, се развличаме с терористичен взрив в Бургас, с рязане на някакви лентички, но това не променя чувството за безперспективност. Тази безпътица няма да се оправи с магистрали.
А ние се движим към 3-4 милиона и ставаме все по-незначима величина.
А защо не към 1-2 милиона?
И тоя нещастник ми бил социолог!