Часът е 18:00 в края на третата седмица от отпуската ми по бащинство или pappaledigt, както е известна в Швеция. След 17:30 на всеки пет минути поглеждам към часовника в кухнята. Дъщеря ми Ейра плаче и аз не мога да разбера какво точно иска. Разхождам я из кухнята, което правя сигурно 50 пъти на ден. Тиквам пред очите й смееща се дървена гъсеница с надеждата да я успокои. Опитвам с прибора за разбиване на яйца, с тенджери, голяма цедка, с всички предмети, които преди са й били занимателни, но резултат няма.

Надзъртам в пелената й - повече за да направя нещо, отколкото затуй, че трябва да бъде сменена. Опитам се да й изпея шведска песен, но осъзнавам, че правя това повече за собствено удоволствие. Накрая я вземам и заставаме пред огледалото в антрето - до нейното щастливо гукащо личице стои моята отчаяна усмивка.

Когато жена ми Миа се прибра у дома, предадох й бебето и се тръшнах изтощен на дивана. Бях толкова уморен, че легнах преди девет вечерта, когато си ляга и Ейра, и спах до 5.30 сутринта. Кашлицата и плачът й ме събудиха за поредния ден от 6-месечния ми всекидневен ангажимент.



Само за няколко седмици се научих да правя това,



което по-голямата част от британските бащи никога не са знаели какво представлява. Тук, в Швеция, почти всеки баща получава най-малко месец отпуск за гледане на детето. Мъжете с колички стават обичайна гледка през 1974 г., когато за пръв път е въведена отпуската по бащинство (това е 41 години преди подобна практика да бъде планирана във Великобритания). В разговорния език тази практика се нарича latte pappas.

Сутрешните часове на детската площадка на Малмьо са моето спасение - тогава съм свободен от задължения и само наглеждам играещата група. Често бащите са повече от майките. Установявам, че седя до мълчалив шведски инженер, силно татуиран колоездач или имигрант, който е компютърен програмист от Индия, докато децата си играят с дървени блокчета, дрънкулки или други играчки.

Една от майките в групата е Хана Гронбърг, която е дошла тук преди два месеца от Лондон заедно със съпруга си и 2-годишния им син. Тя признава, че отначало й е било странно. "Във Великобритания вие не можете да видите много бащи, които си играят на площадките с децата си. Когато дойдох тук, видях, че понякога бащите са мнозинство. Това просто показва колко изкривени са станали моите представи, щом се шокирам, че толкова много бащи се грижат за децата си", признава тя.

Съпругата ми и аз не живеехме в Швеция, когато решихме да имаме бебе, и тя ме убеди, че шестте месеца отпуск по бащинство е норма. Всеки баща в отпуска, с когото съм разговарял, споделяше колко



по-близка е станала връзката с детето му



в сравнение със случаите, когато се грижи за него само през уикенда или вечерта след работа. Ейра ме е обсебила по начин, който ми бе непознат преди. Когато наоколо съм с баби или дядовци, аз ги отегчавам с подробно описание на моментните й настроения, способности и диетични предпочитания. И така е с всяка малка фаза в нейното развитие.

В Швеция мъжете болезнено откриват колко е изтощително да се грижат за бебето в името на хармонията между родителите. "Получавате напълно различно разбиране за това какво значи да се грижиш за детето", казва 34-годишният Леон, софтуерен програмист, когото срещнах, докато люлееше дъщеричката си на детска площадка пред кафене в Малмьо, която бащите често използват. "Не мисля,че грижите за детето през уикендите са достатъчни. Имате два дни на хаос и не може да постигнете ред", добавя той.

Леон ми каза, че не може да се съсредоточи повече от час върху нещо, което не е свързано с дъщеря му. "Това беше най-трудното нещо за мен. Не е като да посветиш времето единствено на себе си или да задълбаеш в решаването на проблемите, използвайки ума си. Когато тя заспива, можеш нещо да поразтребиш вкъщи, но тя бързо се събужда".

Самият аз се надявах да започна една книга, но за един месец бях написал едва едно изречение. Тази статия е написана разхвърляно в моменти, когато Eйра спеше или по някакъв начин се разсейваше с други занимания.

Но ние, мъжете в отпуск по бащинство, имаме малко основания за оплакване. Системата в Швеция е удивително щедра. За всяко дете родителите си поделят отпуск от 480 дни, както намерят за добре. Получават 80% от заплатата до максимум



по 935 шведски крони дневно (107 евро)



за 390 дни и по 180 крони дневно (20 евро) за остатъка от отпуската. После има "допълнително възнаграждение за равенство между половете", което е около 184 евро месечно на родител, което се изплаща от третия месец на отпуската по бащинство.

Тъй като моите обезщетения се определят от средната заплата на шведския журналист, а не от заплатата на по-ниско платения му британски колега, аз се оказвам финансово по-добре. Очевидно шведите трябва да плащат за такава система с максимална данъчна ставка от 56.6%, но когато тяхната държава на благоденствието се разглежда като едно цяло, не съм сигурен, че те получават лоша сделка.

Когато наскоро посетих Великобритания, разбрах степента, с която хората свързват отглеждането на децата с майките. За моя изненада някои мои приятели намериха положението ми за необяснимо и чудато. Аз и дъщеря ми обядвахме в едно заведение в Източен Лондон заедно с отдавнашна университетска преподавателка и 3-годишни й син. Всеки - от момичето зад тезгяха до майките в заведението - гледаха надменно към мен и дъщеря ми. Беше работен ден и за тях това означаваше, че бащите трябва да са без децата. На сходно място в Швеция може да има толкова бащи, колкото и майки без децата им.

Основните неща, изисквани за отглеждането на бебе - подготовка до най-малките подробности, снабдяване с необходимите вещи и предмети, липса на гнусливост, умствена гъвкавост и устойчивост, дори храненето, - сега не ми изглеждат като неразривно присъщи само на жената.

Държавата плаща и работодателите не са обременени с разходи. В резултат в Швеция отпуската по бащинство се подкрепя - за разлика от Великобритания, където бизнес средите издействаха да се отложи до 2015 г. осъществяването на споделения родителски отпуск. Шведите са склонни да го възприемат като нещо добро за икономиката, тъй като предотвратява инвестициите в образованието на жените и загубата на опит и знания.

"Огромна част от жените в Англия просто изчезват по отношение на пазара на труда след раждането ако не на първото, то неминуемо на второто дете", твърди Хана Гронбърг, което контрастира с положението на шведските й приятелки с деца. "Траектория им относно работата и живота им остава непроменена, докато в Англия повечето от моите приятелки отиват или на непълно работно време, или на свободна практика", добавя тя.