Една малка гара в пернишкия квартал "Изток", носеща звучното име "Метал", се превърна в символ на последствията от глупави управленски решения. На 9 декември БДЖ въведе ново разписание, според което 6 влака вече нямаше да спират на "Метал", а директно на гара Перник, което значи още десетина километра в западна посока. Така от компанията елиминираха един квартал на миньорски град с над 30 хиляди души население и стотици пътници - работещи, ученици и студенти. Покрай това се случи и още нещо важно - броят на мотрисите също бе намален и така същият брой пътуващи трябва да се събират в по-малко пространство. Само след 9 дни новото разписание беше отменено, но всички други проблеми останаха. Остана висящ въпросът защо ръководството на БДЖ трябваше да експериментира.

--------

Пътуването започва от една малка гара в пернишкия квартал "Изток", която се казва "Метал". Нарича се така сигурно заради близостта с металургичния комбинат "Стомана", чийто централен вход е на около километър разстояние. Преди години пътниците бяха посрещани с лозунга "Привет от пернишките металурзи", изписан върху металния навес, който служеше за чакалня. Днес самата гара изглежда запустяла - няма кафенета, откъдето през зимата премръзнал пътник би могъл да си купи чай. Само една кръчма, от която в петък вечер дъни чалга, а местни тийнейджъри отбелязват края на седмицата с мощни запои. Една лавка за вестници и ниска, боядисана в жълто сграда, откъдето се купуват билетите. Следващата спирка е Централна гара-София.



Първото усещане е за разруха



В Перник соцлозунгът може и да е изчезнал, но петолъчката продължава да е част от герба на София, изобразен с мозайка на Централна гара. Разликите с "Метал" не са много освен в мащаба. В огромната чакалня на гарата е студено, колкото и навън, така че помещението реално е един навес. Кафенета тук също няма, но за сметка на това се намират магазинчета, от които можеш да си купиш всякакви безполезни джунджурии - от компас през електронна цигара до малък газов котлон. Подземният етаж на гарата е почти мъртъв - навремето там се продаваха билети, след това касите бяха качени горе, вследствие на което повечето търговии умряха. Сега има два павилиона за закуски и едно място, в което се предлага готвено. Разумно е да бягате и от трите.

Гарата предлага един малък лукс. Едно отоплено помещение, което се намира в ръкава, водещ към западните коловози. Проблемът е, че често е окупирано от просяци, бездомници и психично болни. Те се появяват след 22 ч. и се мотаят наоколо под благия поглед на полицаите, които им подвикват: "Пак ли ти, бе, аре бегай". Говорят си на малки имена. Пак на метри от дългата ръка на закона работят и проститутките, но това е в подлеза на предгаровия площад. Цените са ниски, а изборът беден. Подлезът трови с миризма на тоалетна, изчистена е само малка част, водеща към входа на метростанцията. Там бригади лъскаха и чистеха дни преди откриването на втория метролъч и посещението на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Това е капка в морето, а в подлеза има десетки магазини, но из тези тунели никой не влиза - тъмно е, а сигурно и опасно.

8 ч. сутринта - "Метал". Десетки хора се гушат в якета и палта, влакът закъснява. Едно от задължителните последствия от всяко ново разписание са закъсненията. Докато всички нива се стиковат и системата свикне с графика, поне 15 минути отклонение е напълно нормално. При първия сняг - също.

След 15 минути се появява влакът на спасението, но е претъпкан, тъй като всички се опитват да се наблъскат в една мотриса. В такива случаи кондукторите обикновено не проверяват билети - едно, че се придвижват трудно, и второ - рискуват да отнесат бая псувни заради неуредиците. Сега обаче една смела униформена дама тръгва между хората.



"Днес си показвам билета с 15 минути закъснение,



вие закъсняхте толкова, аз също ще закъснея", казва един пътник. Това е удар под кръста за горката кондукторка, която е свикнала на агресията на пътниците, но не и на подобно тълкуване на ситуацията. Първо започва да обяснява, че не е виновна за новото разписание, после да се кара, а накрая гони пътника да слиза. Междувременно мотрисата спира на следващата гара, тамошният персонал взема страната на кондукторката, пътникът се превръща в "тарикат" и "хитрец". "Айде, покажи си билета, че нема да ви пуснем, цел влак ше чака зарад тебе", възмущава се служителят от гарата. В крайна сметка обаче двамата се уморяват, мотрисата си продължава по пътя, а билетът така и не е показан.

В новите мотриси, с които БДЖ много се гордее, има седалки от едната страна на тоалетната, която се намира в овално помещение в средата на влака. Покрай нея се минава по тясна пътечка. Понеже влакът е претъпкан, правостоящите са облегнали гръб на тоалетната, а очите на седящите са на такова ниво, че им се разкрива идеална гледка към слабините на първите.

Да не си покажеш билета е



една от малкото форми на протест,



чрез които пътуващите по тази линия изразяват недоволството от новото разписание. Преди да влезе в сила, една студентка събираше подписи срещу актуализирания график, но инициативата май не се осъществи. Затова хората пристъпиха към крайни действия - блокадите. Ситуацията е следната - влакът тръгва претъпкан още от Централна гара, а на следващата спирка - "Захарна фабрика", чакат още поне 60-70 човека в пиковите часове, когато всички се прибират от работа. Понеже е невъзможно мотрисата да се разтегне, хората трябва да се съберат. След ден-два подобно пътуване перничани започнаха да слизат на линията и да блокират влака. Щипка сол в раната добави и фактът, че БДЖ понякога закачаше багажни вагони - без седалки, където хората се возят като добитък.

Този протест роди нов феномен, а именно - как да уцелиш правилния влак. "Ако кюстендилският на 18 ч. го спрат, ще трябва да чакаш повече от час, защото след него идват пернишкият и благоевградският, но трябва да се чакат и две връзки, които идват от гара Горна баня", обясняват пътници по линията. Т.е. при блокада на първия трябва да се изчакат идващите отсреща, за да се продължи по линията, но междувременно идват още два влака, които трябва да изчакат първия спрян и връзките отсреща, за да тръгнат. Никой не може да каже колко време ще се чака.

След блокадите на "Захарна фабрика" протестите се пренесоха и на "Метал", вече политически оцветени - присъстваха пернишкият кмет Росица Янакиева, кметът на "Изток" Ивайло Иванов (ГЕРБ) и, разбира се, тв камери. Както винаги, много обещания и малко действия. Ръководството на БДЖ отказа да преговаря с протестиращите още при първата блокада, заявявайки, че това не е законен метод на действие и те не го приемат. Полицаите, пратени да пазят недоволните на гарата, не арестуваха никого - висяха на студа и чакаха на протестиращите също да им стане студено, та дано се качат на влака и всичко да се оправи от само себе си. Недоволните, естествено, не бяха единни. Докато едните стояха на релсите, другите се гушеха на топло в мотрисата и мърмореха, че ще се приберат кой знае в колко часа.

В тази обстановка



новото разписание на БДЖ оцеля само 9 дни



Остана обаче проблемът с претъпканите влакове. "Не ме притеснява толкова, че са пълни, а много повече, че не са проверени", казва служител на БДЖ, отговарящ за поддръжката на мотрисите. По думите му те са толкова малко на брой, че монтьорите нямат време да ги прегледат щателно и машините се движат на късмет. Ако става дума за старите вагони, през зимата техниците на железницата трябва да избират между осветление и топлина. Не е възможно да се постигнат и двете, затова обикновено се пътува на тъмно и топло с успокоението, че "няма да шият гоблен вътре, я".

Обратното пътуване до "Метал" е също толкова вълнуващо. Ако влакът не бъде блокиран, можеш да се насладиш на бира и евтин сандвич, консумирани от спътника, разговори на висок глас по телефона, отворени хъркащи уста и други прелести. В случай, че уцелиш точния влак, ще попаднеш и на контингента, който пие "твърдо", яде снакс и слиза да пуши на перона дори при двеминутен престой.