Предстоящите парламентарни избори активизираха политическия живот. Създават се нови партии, започнаха преговори за формирането на нови коалиции, позабравени формации от миналото изтупват праха от себе си. Агитират ни, че искат да влязат в Народното събрание, за да разбият статуквото. Разбира се, свенливо премълчават, че имат и друга цел - да се доберат до държавната хранилка. Става дума за ежегодните бюджетни субсидии за партиите. Сумите изобщо не са малки.

Съгласно Закона за политическите партии (ЗПП) право на държавна субсидия имат успелите да влязат в парламента партии. Същото право имат и партиите, които са останали без депутати, но са получили поне 1% от всички действителни гласове при последния вот. От това правило в момента се възползват две партии - "Лидер" и НДСВ. Макар и без свои хора в парламента, те са се класирали за субсидия, защото за тях са били пуснати съответно 3.26% и 3.01% от всички действителни бюлетини. За 2011 г. партията "Лидер" е получила 1.68 млн. лева, а НДСВ - 1.554 млн. лева. На наближаващите избори може да се окаже, че не две, а повече формации имат над 1% от гласовете, но няма да бъдат представени в парламента. Това би означавало доста повече разходи за бюджета.

Като се има предвид, че на парламентарните избори у нас се пробват доста партии, за които гласуват малко избиратели, целесъобразно е да се преоцени възприетият праг за отпускане на държавна субсидия за партии, останали извън парламента. Той би могъл да се вдигне на 2 или на 3%. По този начин ще се намалят бюджетните разходи, което не е маловажно - особено в тежки времена.

Необходимо е също така да се преоцени и начинът за определяне на субсидиите.

До 2011 г. за всеки получен действителен глас на парламентарните избори партиите и коалициите с право на държавна субсидия взимаха сума, равна на определен процент от минималната работна заплата за страната. С приемането на ЗПП през 2005 г. бе решено субсидията за един глас да е 1% от МРЗ към 30 септември на предходната година. През 2006 г. субсидията беше увеличена на 2%, а през 2009 г. - на 5%, или 12 лева за един глас (при 240 лв. минимална работна заплата).

През 2011 г. се направи нова промяна в ЗПП, при която се реши субсидията да не се обвързва с минималната работна заплата, а да се определя всяка година със закона за държавния бюджет. Въпреки създадените законови възможности за намаляване на субсидията депутатите решиха тя да остане същата за 2012 и за 2013 г. - 12 лв. за един действителен глас. По този въпрос дискусии и разногласия в парламента нямаше. А при нерадостната ситуация в страната Народното събрание можеше и трябваше да намали щедрите бюджетни помощи за партиите - например с 50%, като пренасочи освободените средства към социално значими сфери и дейности, които имат далеч по-голяма нужда от финансова подкрепа. Повечето партии не повдигнаха темата дори за предизборна употреба. Политиците от целия спектър - леви и десни, опозиция и управляващи, в парламента и извън него, не се възползваха от удобната възможност да пледират за разместване на бюджетните разходи, за да се харесат на електората.

Заслужава да се отбележи, че след последните парламентарни избори партиите и коалициите с право на държавна субсидия получават всяка година по 50.5 млн. лв. от републиканския бюджет. Това е сума, почти равна на субсидията на Министерството на околната среда и водите за 2013 г. (50.9 млн. лв.) и доста по-голяма от субсидията на Министерството на физическото възпитание и спорта за същата година (38.4 млн. лв.).

А бюджетната щедрост прави някои партии излишно богати. Това ясно се вижда от годишните финансови отчети на основните парламентарно представени партии за 2011 г. и от получената справка от Сметната палата, която осъществява финансов контрол върху тяхната дейност (данните за 2012 г. ще бъдат публикувани след март 2013 г.).



Субсидии и налични парични средства в хил. лева

Партия Субсидии от републиканския бюджет Парични средства в края на годината

ГЕРБ 22 175 19 809

БСП 8048 1456

ДПС 6940 6752

"Атака" 4392 189

СДС 1949 396

ДСБ 1164 1596

РЗС 1145 304



Седемте посочени в таблицата партии са получили през 2011 г. общо 45.8 млн. лв. субсидия от републиканския бюджет, като близо половината от нея е на партията с най-много народни представители в сегашния парламент - ГЕРБ. Тя е отчела за 2011 г. 1.1 млн. лв. приходи от лихви. БСП има 2 млн. лв. приходи от банкови и валутни операции, ДПС - 360 хил. лв. приходи от такива операции и 586 хил. лв. приходи от лихви, а ДСБ - 1.3 млн. лв. приходи от дарения и 99 хил. лв. приходи от лихви. За същата година най-много приходи от членски внос е отчела БСП (1.3 млн. лв.), а най-малко - РЗС (41 хил. лв.).

Странното в случая е, че партия "Атака" не е отчела нито лев приходи от членски внос за 2011 г. Това поставя под съмнение членския й състав, тъй като по партиен устав плащането на членски внос е задължение на партийните членове. Очевидно "Атака" силно разчита на държавната субсидия, което се подсказва и от малкия размер на паричните й средства в края на 2011 г.

Пет от разглежданите партии са посочили в отчетите си за 2011 г. направени от тях дарения. Това са ГЕРБ (2.1 млн. лв.), ДПС (145 хил. лв.), "Атака" (14 хил. лв.), СДС (6 хил. лв.) и ДСБ (5 хил. лв.). Логично е да се постави въпросът правомерни ли са тези дарения.

Макар средствата на партиите да нямат "отличителен знак" за източниците им, би могло да се приеме, че когато собствените приходи са повече от направените дарения, както е при последните четири партии, даренията са правомерни, въпреки че не са свързани пряко с партийната дейност. При ГЕРБ обаче положението е малко по-различно. Направените дарения от тази партия са повече от собствените приходи (1.3 млн. лв.), от което следва, че тя е използвала за дарения и част от държавната субсидия.

Убеден съм, че с решението да се предоставя държавна субсидия на партиите волята на законодателя е била с нея да се подпомагат присъщите им дейности. Със сигурност идеята не е била политическите сили да получават пари от бюджета, за да ги използват за дарителство - тоест да правят "помен с чужда пита". Явно законът за партиите трябва да бъде променен, за да се избегне употребата на държавна субсидия за дарения.



НАДДАВАНЕ

ГЕРБ ще дари 1 млн. лева за възстановяването на щетите в Перник след трусовете през май, обявява премиерът Бойко Борисов на заседание на кабинета в началото на септември 2012 г. "Цветан Цветанов ще организира изпълнителната комисия на ГЕРБ и ние ще дарим като партия от нашата субсидия, 300 000 вече сме дали досега, даваме още 700 000 лева, стават един милион, колкото в с. Бисер. И тези пари хората трябва да разберат, че отиват за къщите им. Партията ще излезе с общо един милион дарение за пострадалия регион - срещу 15 000 на БСП. И това трябва много ясно там да се чуе", подчертава Борисов.