Премиерът Бойко Борисов осъзна навреме сериозния политически залог в скандала около продадените дюни в Несебър и предприе светкавични мерки да го обърне в своя полза. Разпоредените от него проверки на всички извършени сделки с имоти в Несебър от 2003 г. насам, заявената готовност на държавата да прекрати стотици заварени преписки за закупуване на гори без търг и предложените промени в серия от закони целят да оправят поочукания имидж на ГЕРБ. Много е вероятно мощният кризисен пиар да сработи, защото има един безспорен факт - тройната коалиция извърши истински свинщини с българските гори. А вината за презастроеното Българско Черноморие е на много повече правителства.

Замазването на скандала под мотото "Предишните са виновни" е опасно. По всичко личи, че усилията на властта ще са насочени към отвличане на вниманието около сключените без търг през 2011 и 2012 г. 4 продажби на бивши горски имоти по Черноморието и отместване на проверките назад във времето. В същото време нито едно от замесените действащи лица в скандалната сделка с дюните, от която тръгна всичко, не е невинно. Имената, изплували от нея, години наред са забърквани в не една и две имотни схеми, в крещящ конфликт на интереси. Някои от тях са разследвани от прокуратурата и индулгенцията им от пиар съображения ще бъде поредната капитулация пред идеята за върховенство на закона и справедливост. В името на парламентаризма не бива да се позволява да успее и дебелокожият опит на земеделския министър Мирослав Найденов да снеме от себе си цялата отговорност.



Кой какво се опитва да прикрие в скандала около дюните?



Изумително бе спокойствието, с което Найденов отрече каквато и да било отговорност около текстовете в новия закон за горите, позволили приключването на скандалните 4 сделки. Той лично е вносител на тези разпоредби, а законодателната инициатива основно се упражнява от правителството.

Оправданието, че просто трябва да се приключат стари сделки, прикрива много по-сериозни проблеми. И старият, и новият закон за горите са писани така, че да позволяват фриволно тълкуване. Заветните текстове от стария закон, на базата на които е станала продажбата на дюните в Несебър, касаят реда за изключване на имоти от горския фонд с цел промяна на предназначението им. До 2003 г. право да искат изключване на гори с цел промяна на предназначението са имали само кметовете - за разширяване на границите на населените места, и инвеститорите в строителство на важни държавни и общински обекти. През 2003 г. правото е разширено и възможност вече имат частни юридически и физически лица, които са собственици или заинтересовани лица за включени в горския фонд имоти.

Ключовото в новите текстове е тълкуването на категорията заинтересовани лица. Законодателят, който обикновено се престарава в ограничаването на кръга, за да си спести евентуални съдебни процедури, в случая е проявил престъпно нехайство. Категорията заинтересовани лица не е дефинирана в стария вариант на закона. Това е позволило на прилагащите го институции да направят възможно най-широкото тълкуване и да броят за заинтересовано лице всеки, изпитал внезапно желание да поиска изключване на гори от горския фонд. Така държавата е приравнила частните собственици, които вече притежават гори (придобити по наследство или по друг път), на тези, на които просто им е хрумнало да ги пожелаят. Първите логично получават възможност да променят при определени условия статута на имотите си. Вторите -



противно на всякаква логика, получават правото да закупят земята без търг



само защото са искали смяна на предназначението й.

Няколко съпътстващи текста в стария закон повдигат сериозни съмнения за състоятелността на това тълкуване. На първо място трябва да се изтъкне един от задължителните документи, за да бъде задвижена подобна преписка - документ за собственост или документ, удостоверяващ правото да се строи в чужд имот. Изискването за представянето им е регламентирано в чл. 14в, ал. 2, т. 2 от отменения закон за горите. За всеки, който е работил с имотни сделки, смисълът на това изречение е повече от ясен. Документ за собственост означава нотариален акт, а документ, удостоверяващ правото да се строи в чужд имот, е учредяване право на строеж. И двете неща подлежат на вписване в имотния регистър. Липсата на един от двата документа прави преписката непълна и е основание за отказ.

За земеделското министерство и Изпълнителната агенция по горите собственост и право да се строи обаче се доказва по друг път. На въпрос на "Сега" какъв документ за собственост е представен по процедурата за изключване от горски фонд на дюните в Несебър, от земеделското министерство отговориха, че заинтересованото лице Димитър Петров, тъст на шефа на БФС Борислав Михайлов, е представил документ за частна държавна собственост на имота. Т.е. копие от нотариалния акт за имота на самото земеделско министерство, издаден през август 2008 г. От земеделското министерство бяха тъй добри да разяснят, че вторият позволен вариант от закона - предоставяне на документ за право на строеж в чужд имот, на практика не бил възможен, защото в закона за горите нямало регламент как се учредява право на строеж върху гори и земи от горския фонд.

Предоставянето на чужд акт за собственост, за да се ползват права върху същата тази собственост, е, меко казано, нонсенс. При всички съмнения в качеството на законите надали на някой нормален човек би му хрумнало да вмени подобен смисъл на текстовете. Вторият сериозен аргумент срещу подобен абсурден прочит е изискването имоти частна държавна собственост да се продават само след търг. Има го и в стария закон, и в новия. Според предишния текст - чл. 15а, ал. 13 - "Когато държавата продава гори и земи по ал. 1, т. 2, председателят на Държавната агенция по горите прави мотивирано предложение пред Министерския съвет и след положително решение обявява търг с явно наддаване в два централни ежедневника. Ал. 14. В обявлението по ал. 13 се изброяват местностите, където се намират имотите, номерата им с обозначени координатни точки, времето и мястото за провеждане на търга и закупуване на тръжната документация". В новия закон за горите изискването за търг е преповторено. Той предвижда изрично правило промяна на предназначението на горите за създаване на нови строителни имоти да се допуска само след като лицето вече е придобило собственост върху имота, а не просто е пожелало да го има. И тук обаче фигурира абсурдната формулировка, че горски имоти се продават на лицето, поискало изключването им от горския фонд. Това няма как да стане, ако ще се правят търгове. Като допълнителна странност може да се посочи, че земеделският министър изтъкваше изискването за търг като голямото постижение на новия закон, въпреки че той нито го е въвел, нито пък го зачита.

Около законовите текстове и поемането на отговорност



тече още една мащабна манипулация



Мирослав Найденов обича да се хвали, че именно ГЕРБ е приел новия закон за горите. Той обаче пропуска някои важни подробности. Старият закон бе отменен едва през март 2011 г. От идването на ГЕРБ на власт дотогава този лош, вреден закон, наследен от тройната коалиция, е бил променян точно 7 пъти. В нито една от промените възможността за купуване на земя без търг не е премахната. Нещо повече - още в самото начало на мандата един от първите внесени в парламента законопроекти е за изменение точно на тези членове от закона. Така през октомври 2009 г. по предложение на Мирослав Найденов земеделският министър (т.е. той лично) е бил упълномощен от парламента да извършва продажбите на подобни имоти вместо шефа на агенцията по горите, какъвто е бил редът дотогава.

Късното приемане на нов закон за горите - едва през 2011 г., поставя въпроса имало ли е преписки по реда на стария закон, приемани след идването на ГЕРБ на власт. През цялото време Мирослав Найденов се кълне, че става дума само за стари заварени случаи от тройната коалиция, от които са приключени само 4. Надали някога ще се разбере дали тези твърдения са верни. Няма спор обаче, че и новият закон позволява порочната практика да продължи - в последните дни изскачат данни за поискани земи именно по него, включително и за басейна на депутата от ГЕРБ Емил Димитров.

Несъстоятелно звучи и оправданието на Найденов, че през 2011 г. заварените процедури е следвало да приключат по стария ред. След скандала с дюните кабинетът обяви, че вече общественият интерес е друг и ще преустанови тези преписки, независимо от необходимостта да се връщат вече платени от инвеститори такси за изключване на земите от горски фонд. Мирослав Найденов подхвърли евентуална тежест за бюджета от 100 млн. лв. - поредното съмнително твърдение в сагата от продажбата на горските терени.