Властта не можа, разбира се, да надскочи войнстващата си посредственост (по годишния доклад на Legatum Institute) и спретна за 165-ата годишнина от рождението на Христо Ботев едно очаквано безлично честване, което си беше чисто отбиване на номера. Натирено в градинския гъсталак, пред скромния паметник на гениалния ни възрожденец събитието бе почетено с протоколно слово от заместничката на президента. И за това бяхме предизвестени - държавният глава отдавна заяви, че ще ходи само на Запад и никога на Изток. Да не каже някой, че не е знаел, паметникът на Ботев е точно в забранената за посещение зона, източно от сградата на президентството. То не че би имало значение присъствието на тоя, който може би в най-голяма степен олицетворява посредствеността на тая власт, вероятно само ни бе спестен още един скандал.

Мизерно малобройната публика трябваше да изслуша откровено невежественото и нищо неказващо слово на заместничката, кокетно килната през повечето време на една страна. Вероятно самата тя е била горда от себе си, че започна не с друго, а с връзката на рождената дата на Ботев, 6 януари по нов стил, с църковния празник на тоя ден. Едва ли може да се измисли пример за по-лош политически вкус. Наистина. И точно в годишнината от рождението на великия ни революционер, който не пропусна нито един повод, за да осмее в гениалните си произведения и християнското духовенство, и средновековните култове...

Кашата с честванията на исторически събития по стар и по нов стил продължава, но няма смисъл сега чак дотам да стигаме - това са непостижими мисловни висини за властниците ни. Може обаче да се помисли сериозно за приемането на един съвсем кратък закон, с който днешните обитатели на "Дондуков" 2 да се изключат от всякакви обществени изяви по повод на каквито и да е исторически събития. Струва ми се, че времето за подобна мярка е вече дошло. Потомците ще ни бъдат благодарни.



* * *



Може всичко да се прочете за Ботев - това, което не изнася на авторите, ще излезе фалшификат, а това, което им се харесва, ще се преувеличи безмерно. Неудобното, което е безспорно, ще се спомене мимоходом, желаното - ще се натрапва на всеки ред. Това, което ще остане недопустимо навярно завинаги, е омърсяването на може би най-титаничния образ на Българското възраждане. Абсолютното бунтарство на Ботев винаги ще бъде противопоставяно на целенасочения всекидневен усилен труд на "приятеля ми Левски" с мекотата на неговия "нечут характер". Едва ли превръщането на Ботев, както и на Левски, в национална икона, в знаме за българския народ носи каквито и да е недостатъци. Разбира се, чисто научните проучвания никога няма да бъдат прекратени независимо от всичко, но трябва да съществуват "недосегаеми" области в историята ни. Всеки народ има нужда от непоклатими устои, на които да се опре в случай на нужда.

Революционната дейност на Ботев, неговите идейни възгледи, вярата му в способностите на българския народ сам да гради бъднините си винаги са настройвали всякакви властници срещу него и делото му. Заради "недосегаемостта" на Ботев, както и на Левски, на нито една власт, дори на най-тираничната, не е било позволено, няма и в бъдеще да й е позволено, да окаля тоя свят образ. Може обаче, и точно на това сме днес свидетели, да го пренебрегне, всячески да го потули, за да не се вижда, да не би на някого да хрумне да последва героичния му път. Тоя страх от народното възмездие ще преследва всички български властници, докато я има България.

Ако в народното съзнание недосегаеми исторически образи съществуват, то в историческото изследване такива, разбира се, няма. В последните няколко десетилетия се появиха съмнения за точността на част от историческите факти около поета революционер, отнасящи се до неговите идейни възгледи. В бъдеще, при други поводи сигурно ще се връщаме към тези факти в опит за търсене на историческата правда, но за факторите, които оказват влияние върху младия Христо Ботев, изглежда, засега няма съществени различия.

Усилният революционен кипеж в Русия около и след средата на XIX в., бунтарските идеи в руското общество несъмнено са най-значимият подтик за създаването и развитието на идеите за обществено устройство у младия Ботев. Това поне едва ли може да бъде оборено (Евг. Волков, 1929; Ив. Унджиев, Цв. Унджиева, 1975; Ст. Каракостов, 1981), макар дори в тази област още от края на ХIХ в. даже да сме свидетели на злобни подмятания. Сигурно ще е възможно някога да ги разгледаме по-обстойно не за друго, а понеже злобата на малкия човек към недостижимостта на гения винаги ще ни учудва.

В същото време Ботев остава в основните си възгледи ясен изразител на българската революционна практика, последовател на възгледите на Раковски, Каравелов и Левски за освобождението на България от робския ярем. Съчетаването на руските и общоевропейските обществени идеи с българската освободителна традиция е навярно това, което в най-голяма степен изгражда идейно Ботев.

Семейната среда на малкия Христо е достатъчно добре проучена, за да има съмнение в нейното значение за идейното порастване на бъдещия революционер. Сам забележителен възрожденски книжовник и обществен деец, Ботьо Петков достатъчно добре познава, а и усърдно разпространява в уюта на подбалканските градчета, произведенията на руската книжовност, несъмнено негова е първата заслуга за идейното оформяне на първородния му син Христо. Ботьо Петков учи в Одеската семинария, по своя път той ще насочи и младия Христо.

Със съдействието на Найден Геров 15-годишният Христо Ботев Петков става ученик във Втора одеска гимназия. Не може да има никакво съмнение, че завършен революционер и краен бунтар Ботев става именно по време на престоя си в Одеса. Точно сред бунтарския кипеж на Одеса Ботев свързва неразривно мечтата си за свободата на отечеството с идеята за обществена справедливост. Нещо повече, точно у Ботев става видимо ясна идеята, че освобождението на България от робски гнет няма да е достатъчно, неговата мечта е не само за свободна, но и за справедлива България. И нищо по-малко. Обществено устройство, което да служи на гражданите, трябва задължително да съпътства добиването на национално освобождение, друг път за България Христо Ботев никога не е виждал.



Извори



"Повтарями* - Турция нема живот, нема бъдеще, тя е труп на смъртния одър, когото никакви дервишки баяния на нейните мандарини [сановници], никакви дипломатически молитви на западните доктринери нема да я спасят от анатомическия нож. Лекувана по стара метода, с политически кръвопускания и операции с дипломатически хлороформ, тя изгуби ръце и нозе, провинция след провинция, и отслабна до толкоз, щото даде место на оназ страшна болест, коя обхвана сърцето й, влезе в дихателнити й органи и кръво-обращението; тъй щото никаква операция е невъзможна вече . . .

Наистина не веднъж народът [българският народ] е явявал твърдата воля на характера си с въстания против царети си, против духовенството си, както в времето на Богомила и Самуила; н[о] всичко това е ставало само тогава, кога властта или [в]се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той секога е бил нравствено свободен, до семейството му, до понятията му за честта - с една дума до негова [ия;печатна грешка] дълбок социален живот с който се отличават общо Славянските народи и частно нашия народ . . ."

Хр. Ботев, "Дума на българските емигранти", бр. 2, Браила, 25 юни 1871 г.



"О, tempora! O, mores! Седа и са чуда, защо човек са сърди, кога му речеш: магаре, свиня, вол; и не се сърди - дору още се радва - кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дору още котенце и теленцe? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, от колкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на длъжина и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по непорочен и по достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ? Но иди и речи такива думи на нашите например . . . литератори, поети, вестникари, чорбаджии, учители и прочие раби божии, та виж какво ще ти се струпа на главата от сичките тези труженици в полето на глупостта . . ."

Хр. Ботев, "Будилник", бр. 1, Букурещ, 1 май 1873 г.



"Освен [с] физическата [си] с[и]ла народът треба да излезе [в Априлското въстание] и с своето морално оружие . . ."

Хр. Ботев, "Нова България", бр. 1, Букурещ, 5 май 1876 г.



*Правописът е отчасти изправен.