Преди 1989 г. в България всевластни бяха тайните служби и особено Държавна сигурност. Дори и в наказателния процес. Съдебната власт в общи линии беше за камуфлаж, включително и прокуратурата. Каквото се подаде към съда, това се осъжда.

Съществуваше и Главно следствено управление, което казваше кой е виновен, кой не, кой да се скрие, кой къде да се внедри, включително и чрез присъда. Има достатъчно, че и много високопоставени политици в момента, които идеално познават тези схеми. Едни бяха адвокати, други внедрени, трети следователи, четвърти щатни служители. Как именно те се състояха като политици и държавници, е отделна тема.



Сигурно ще се намерят достатъчно хора,



които да аргументират практиките на ДС с тогавашната ефективна борба с престъпността. Нямаше разюздани банди, дори контрабандата беше държавна работа. Сигурно донякъде е вярно, но все пак имаше и терористични актове, гадни изнасилвания, корупция.

След 1989 г. в действащата конституция бе заложено, че в България има законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Демокрацията се състои в това те да не могат да решават една вместо друга. Да не казва МВР например кой е виновен и кой ще лежи в затвора, а съдът. В тази посока бяха направени и кардинални промени в наказателния процес. Там се предвиди, че ще има следствие, прокуратура и съд, които ще са в съдебната власт, и МВР и служби, които ще са в изпълнителната власт.

МВР и службите ще разкриват престъпленията и ще предават престъпниците на прокуратурата. Тя пък ще наблюдава тази дейност и ако намери всичко за законно, ще внася обвинителен акт срещу съответните извършители. Накрая независим съд ще казва дали има достатъчно доказателства и едно или друго лице да бъде осъдено при спазване на някакви нормативи и стандарти за защита правата на човека. Включително и спазване на презумпцията за невинност до доказване на противното.

От определено време насам е налице тенденция към обръщане с хастара навън на тези демократични процедури и трайно възстановяване на практиките отпреди 1989 г.



С какво друго можем да обясним защо вътрешният министър



отиде в парламента, чете някакви СРС и обяви няколко лекари за убийци. После се оказа, че твърденията му нямат нищо общо с истината. Или как бе оправдано полицейското насилие в Кърджали, когато цивилни полицаи влетяха брутално в дома на техен бивш колега, търсейки сводници и проститутки. До дело по същество не се стигна, но и полицаите в Кърджали не бяха наказани.

И двата примера са от началото на управлението на ГЕРБ. Те са знакови с това, че на виновните и косъм не им падна от главата. Прокуратурата защити с абсурдни аргументи министъра и полицаите. Тази несанкционирана практика продължи и в следващите години на милиционерското управление. И закономерно започнаха да се връщат лошите практики на ДС. По тази технология, очевидно одобрявана напълно от министър Цветанов, единственият, който има право да говори по един или друг случай и разследването около него, е само той. В краен случай някой друг висш представител на МВР или службите. Останалите, оторизирани формално по закон, дори не трябва и да си помислят, че могат да говорят публично.

В този контекст бе вкарана и една от най-големите и кървави трагедии от последните 30 години - терористичният акт на паркинга пред бургаското летище. Тогава при взрив загинаха петима израелски туристи и шофьорът на автобус - български гражданин.

Вече месеци наред най-доброто МВР в света, т.е. на САЩ, сателитните му секретни служби не могат да открият дори самоличността на атентатора.



На няколко пъти президентът Росен Плевнелиев се опита да каже,



че може би е добре все пак да се каже на обществеността как върви разследването. И не е спекулативно да се проследи, че почти всеки път след такава изява на президента се появява вътрешният министър, който последния път рече: "Длъжността президент е само протоколна, какво зависи от него, той може само да говори".

Бургаската следователка Станелия Караджова да даде интервю в опит поне мъничко да осветли как върви разследването около този атентат. Тя каза, че има данни за един от помагачите, че ще има следствен експеримент с взривяване на автобус, че е открита сим карта от марокански оператор, че бомбата е с 2 кг тротилов еквивалент, че вероятно човекът, който бе разкъсан от взрива, не е атентатор самоубиец, както твърди МВР от лятото насам.

Последва властови залп срещу нея от страна на МВР и най-вече на министъра. Следователката Караджова бе обстрелвана със словесния и властови гранатомет на Цветанов сякаш е Чакъра от Харманли. "С изказването, което направи следователката, определено създаде манипулации и интерпретации, които са угодни на определени среди, но когато говорим за терористичен акт, трябва да бъдем много премерени и много дискретни, защото част от информацията, която ние сме споделяли на следователите, е, за да планираме съвместните си действия в предстоящото разследване, което тече", обяви Цветан Цветанов.

А следователката беше буквално смачкана по правилата на системата. Тръгна проверка срещу нея. После бе отстранена от случая, защото не съгласувала изявленията си с наблюдаващия прокурор. Наблюдаващият прокурор не реагира, когато вътрешният министър обяви, че атентаторът е камикадзе. Всъщност наблюдаващият прокурор не реагира публично и на думите на Караджова, преди да се намеси Цветанов.



Цветанов бе първият човек, който каза колко и каква е бомбата,



че извършителите са само чужденци, че били четирима-петима, че прословутата американска фалшива шофьорска книжка била ползвана и преди години в България, и какво ли още не.

Ние не знаем има ли Цветанов разрешение да разказва за разследването в САЩ, Брюксел, Лондон. След седмица ще го прави и в Дъблин на заседание на вътрешните министри от ЕС. Не ни е известно дали има разрешение от прокурор, а и никой не реагира публично, когато съдебната медичка от Бургас и депутат от ГЕРБ обяви през лятото, че от главата на атентатора става ясно, че е от смесен брак.

Може би следователката трябваше да иска разрешение от МВР и лично от вътрешния министър? Но къде тогава е разделението на властите? Нали следствието и прокуратурата наблюдават и контролират МВР и службите, а не обратното? Може би й се сърдят, че допуска, че атентаторът може и да не е самоубиец, докато МВР повтаря, че е камикадзе? Или пък нещо се тъкми и манипулира в разследването и в подаването на информация към обществото? Ще каже ли вътрешният министър на кои точно кръгове са "угодни" нейните изявления? И тя ли ще остане поредният наклеветен и оплют от най-високо място човек?

А екзотичната теза на шефа на МВР, че следователите и прокурорите могат да говорят само за случаи, които не са международно интересни,



може да бъде схваната само от висш разум,



с какъвто са надарени очевидно малцина от обкръжението на Цветанов.

"За всеки друг криминален случай, който е на територията на страната, няма да има такъв международен интерес и тогава може да говори даденият следовател или даденият прокурор - по начин, по който прецени, но всяко говорене трябва да бъде до тази граница, за да не възпрепятства разследването, защото бяха направени много интерпретации, които създават проблем в чисто оперативен план."

За подобни атентати в чужбина за по-кратко време свързаните с престъплението бяха изправени в съдебната зала. В българския случай 6 месеца е налице едно голямо нищо, от което на всичкото отгоре се очаква да има световни политически последствия.

Президентът Плевнелиев свиква на 17 януари Консултативният съвет за национална сигурност. По темата за Близкия изток, и, както той се изразява, с надеждата за някакъв резултат от разследването на атентата в Сарафово. Цялото общество се надява на това. По-скоро сляпо.