Само година след смъртта на дългогодишния чешки президент и дисидент Вацлав Хавел наследниците на някогашната комунистическа партия се надяват отново да вземат властта. Комунистическата партия на Чехия и Моравия (КПЧМ) се представи учудващо добре на местните избори през октомври м.г. В национален план тя разполага с 20.4% подкрепа и е на второ място в предпочитанията след Чешката социалдемократическа партия и преди консервативната Гражданска демократическа партия на премиера Петер Нечас.

Резултатите от изборите разтърсиха политическата система и увеличиха от 3 на 9 регионите, в които комунистите участват в местното управление в коалиция със социалдемократите. Сега те правят всичко възможно да настанят свои хора в системата на образованието по места, което предизвиква остри протести на ученици, учители и родители.

Особен случай представлява окръг Усти над Лабем, където КПЧМ спечели изборите и излъчи окръжния управител - единствения комунист на управленски пост в целия Европейски съюз. Тази партия, която е пряка наследница на Комунистическата партия на Чехословакия, се дистанцира от сталинизма и ГУЛАГ, но не се концентрира твърде върху чехословашките им измерения. На комунистическото въстание в Прага от 1948 г. продължава да се отдава почит. А когато преди година почина Вацлав Хавел, четирима от комунистическите депутати отказаха да вземат участие в траурната церемония. Председателят на КПЧМ Войтех Филип изрази "дълбоката си скръб"



по повод смъртта на "великия вожд",



но имаше предвид не Хавел, а починалия по същото време севернокорейски диктатор Ким Чен Ир.

Основна цел на комунистите е установяването на социалистическа система и одържавяването на ключовите отрасли. В офиса на заместник-председателя на партията Долеши най-напред бие на очи закаченият на видно място портрет на Карл Маркс. Партията твърдо се противопоставя на членството на Чехия в НАТО, критично е и отношението й към членството в ЕС. "Ние твърдим, че сме проевропейска партия", изтъква Долеши, цитиран от "Дойче веле". Поддръжниците му са предимно по-възрастни хора, недоволни от политиката на икономии и несекващите корупционни скандали на консервативно-либералното правителство. Ако се вярва на допитванията - на следващите избори най-вероятният резултат ще е категорично мнозинство от социалдемократи и комунисти.

Това всъщност е само една от тенденциите в региона, които карат старите страни - членки на Европейския съюз, да гледат безпомощно или презрително на периодично разразяващите се политически трусове в Централна и Източна Европа. Като например корупционните скандали в Чехия, авторитарното управление и крайнодесните течения в Унгария и различните афери в Полша. Общото между всички тези страни е, че повечето обикновени хора са уморени от икономическите проблеми, които ги съпътстват през последните две десетилетия, като последните четири години са белязани от глобалната финансова криза. В повечето държави от Източна Европа след 1989 г. управляваха десни правителства, рядко сменяни за кратко от леви кабинети. Плюс това почти всички управляващи досега политически партии бяха замесени в различни скандали с подкупи, при което приближени фирми до властта се замогнаха неистово заради връзките си с различни политически кръгове. Именно това използват комунисти и крайнодесни партии, за да привличат сега



все повече обезверени хора



на своя страна.

Много държави от региона станаха един вид плячка, която е по-добре да бъде ограбена докрай от този, който е на власт, преди да го е изместил следващият. Това кара хората да станат апатични към политиката или пък да залагат на нови лица, като например крайнодясната партия "Йобик" в Унгария, която управлява вече няколко години заедно с консерваторите от "Фидес". В момента те отдават почитта си на Миклош Хорти - унгарския държавен глава преди и по време на Втората световна война, известен като антисемит, като издигнаха статуя и преименуваха площад в негова чест. Това се засилва и от новата спорна конституция на Унгария, която влезе в сила м.г. и призовава за защита на уникалния унгарски език, на унгарската идентичност и националната култура.

В Полша също не секват скандалите свързани с корупция и измами, като последните бяха свързани с разработването на находища на шистов газ и хазарта. Един полски военен прокурор пък се простреля пред очите на журналистите, защото името му бе замесено в афера за предполагаемо подслушване на журналистите, разследващи самолетната катастрофа, при която на 10 април 2010 г. загина президентът Лех Качински. Неговият брат и бивш премиер Ярослав Качински пък залага на стария номер с врага отвън, в лицето разбира се на "старите врагове" Русия и Германия.

Именно тези негативни тенденции могат да доведат на власт бивши комунисти и крайнодесни елементи в страни като Чехия, Унгария и Полша, които първи се надигнаха именно срещу комунистическата диктатура и авторитарните режими в Източна Европа.