Рекордните 13 млн. 964 хил. лв. ще бъдат разпределени между избрани електронни медии тази година за популяризиране на седем от оперативните програми (ОП) на ЕС. Това става ясно от писмения отговор на министъра по европейските въпроси Томислав Дончев до депутата от "Синята коалиция" Ваньо Шарков. Сумата ще набъбне, тъй като в справката не са включени парите за реклама на най-щедрата програма - за развитие на селските райони, подопечна на земеделското министерство.

Това е най-крупната сума, раздадена в рамките на една година от 2009 г., показва сравнението на данните. През 2012 г. за този род дейност са похарчени 8.5 млн. лв. Щедрото финансиране на медиите рискува да ги постави в деликатно положение спрямо управляващите от ГЕРБ в година, когато се провеждат оспорвани парламентарни избори.

Т.нар. комуникационен план за информация и публичност е задължителен за всяка европейска програма и представлява 0.6% от общата й стойност. От 2009 г. до ноември 2012 г. медиите са получили 25 млн. 730 хил. лв. по 9 оперативни програми на ЕС, сочи справката от ведомството на Томислав Дончев.

Най-много пари тази година ще бъдат разпределени по ОП "Техническа помощ" и "Околна среда" - съответно 3.4 млн. лв. и 3 млн. лв. Програмата за развитие на човешките ресурси към социалното министерство ще даде на медиите 2.3 млн. лв. За 2013 г. разходите за информационни кампании по ОП "Конкурентоспособност" са в размер на 1.9 млн. лв. С милион и 400 хил. лв. за тази година разполага и ведомството на Лиляна Павлова по програма "Регионално развитие". Още милион лева ще бъдат дадени на медиите по програма "Административен капацитет", става ясно от справката на министерството по европейските въпроси.

Най-подробен разчет за предвидените харчове по ОП "Развитие на човешките ресурси" за т. г. е предоставил социалният министър Тотю Младенов. Тази година ведомството ще разпредели близо 2 млн. лв. за популяризирането на програмата. От справката е видно, че лъвският пай ще отиде към Нова тв и Би Ти Ви, които ще получат съответно 449 и 448 хил. лв. 172 000 лв.ще бъдат дадени на Дарик радио, а ТВ7 и ТВ "Европа" ще бъдат захранени съответно със 115 000 и 142 000 лв.

В отделна справка, поискана от Ваньо Шарков, от ведомството на Мирослав Найденов обясняват, че дейностите и средствата по програмата за развитие на селските райони тепърва ще бъдат разписани. Раздадените от 2009 г. досега средства за популяризиране на програмата за развитие на селските райони възлизат на 11 млн. лв. От ведомството обаче упорито отказват да съобщят имената на избраните медии. Почти навсякъде обаче фаворитите са едни и същи - БНТ, Би Ти Ви, Нова тв, ТВ7, ТВ "Европа", Дарик радио, БНР и "Фокус".

От ведомството на Томислав Дончев уверяват, че изборът на медии и комуникационни агенции се прави чрез спазване на закона за обществените поръчки, а основните критерии за избор на медии е способността им да стигат до специфични целеви групи, които са приоритет за съответната програма. На практика обаче парите се разпределят по личното усмотрение на всеки министър без конкурс. Това е така, защото за разлика от всички проекти, свързани с външна реклама, интернет реклама, публикации в печатните медии и много други, които са длъжни да минат по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), електронните медии са облагодетелствани от чл.4, ал.2, който гласи, че не са обект на обществени поръчки "придобиването, създаването, продуцирането и копродуцирането на програми от радио- и телевизионни оператори и предоставянето на програмно време". Преди време от Агенцията за обществени поръчки обясниха, че са получили питания по този текст и становището им е, че договорите за предоставяне на програмно време са извън обхвата на ЗОП, независимо от възложителя. Така държавните ведомства напълно законно закупуват без конкурс и без ясни критерии от телевизии и радиа програмно време за излъчване на консултантски и специализирани рубрики, дискусионни студиа или видеоклипове. Тъй като договорите не са публични, не може да се проконтролира и до колко ефективно са изхарчени парите и дали предоставянето им не е съпроводено с допълнителни уговорки - за положителен пиар на определен министър например.

От години Съюзът на издателите в България поставя въпроса за равнопоставеното третиране на електронните и печатните медии, но управляващите не са съгласни положението да бъде променено и всички средства да се разпределят след публичен конкурс с ясни правила и критерии. Аргументът им е европейска директива в този смисъл. Позицията на Европейската комисия по въпроса обаче е точно обратната - тя е категорична, че никога не е препоръчвала правителствата да бъдат освободени от обществени поръчки, когато купуват време или площи в медиите по какъвто и да е повод. Цитираният от министрите текст от евродирективата визира нещо съвсем различно - че обществените електронни медии могат да не прилагат процедурите за обществена поръчка, когато възлагат производството на предавания с културна или социална насоченост. Нещо повече - действията на българското правителство могат да се тълкуват като опит за прикрито държавно субсидиране на определени медии, което противоречи на политическите принципи и критерии на ЕС, тъй като е в разрез с идеята за независимостта на медиите.