- Г-н президент, бихте ли разказали нещо за семейството си? Откъде тръгнахте по пътя, който ви доведе до университетската катедра и после до креслото на държавния глава?

- Родителите ми бяха земеделци и с огромно старание и работоспособност се стремяха ние, техните деца, да попаднем в условия значително по-добри от тези, при които те са живели. Отначало се трудеха на няколко хектара земя, след което наеха допълнителни площи земя. И двамата ми дядовци са били в Америка. И двамата си дойдоха у дома. От малкото припечелено навън купили малко земица, за да могат да издържат семействата си. Заедно с тях нашето семейство наброяваше 10 души. Баща ми, както и мнозина други, беше принуден да се труди колективно, но много скоро се отказа от това. Пенсионира се като работник в завода за фин порцелан "Херенд". Католически възпитаната ми фамилия живееше пуритански. Живеехме при скромни условия, но винаги се стремяхме да поддържаме чистотата на къщата си, дрехите и софрата. Въпреки всичко това, баща ми се славеше с голяма начетеност и твърде рано връчи на шестте си деца книги за прочит. Всички ние звършихме университет, нещо което в ония години не бе лека работа. Това, което успя да ни поддържа, бе от една страна интуитивният отпор срещу оказвания ни огромен натиск, вътрешното съпротивление, от друга - онова знание за обществените процеси, човешките стойности, които от къщи носехме със себе си като провизии по пътя към училищата ни. Необходимо за оцеляването ни беше непоклатимата вяра в дома, обичта, саможертвената принадлежност един към друг, сплотеността ни. Това бяха нещата, които поддържаха духа ни, и правеха в крайна сметка красиви дори и тежките години. Твърдо вярвахме, това е сега положението, това се случва с нас, с държавата ни, но все ще има още празници, които винаги носихме в душите си.

- По-късно сте учили и в университета в Страсбург? Това беше ли нещо ново и определящо?

- Да, в действителност в Страсбург светът се отвори широко пред мен. Един друг свят. Сигурно не е необходимо да Ви обяснявам какво означава всичко това за един млад човек. Имах възможност да чета големи западни вестници, отворена беше пред мен библиотеката на Европейския съвет и имах възможност да слушам от галерията такива известни политици, като Конрад Аденауер или Робер Шуман. В Страсбург се влюбих в идеите на Шуман - представата за обща Европа. И тази любов и до ден днешен е жива. Благодаря на съдбата си, че през цялата ми кариера - като професор, министър, президент на републиката - съм се занимавал с европейската правна хармонизация.

- Г-н президент, Унгария ще получи в най-скоро време покана за членство в Европейския съюз. Кои са онези деликатни теми, които не са окончателно изяснени по време на преговорите, свързани с подготовката на членството на страната?

- Унгария достигна до заключителната и същевременно най-важната фаза. Досега страната е затворила 26 и половина глави от възможните 30. Половинката е ветеринарният и фитосанитарен проблем в рамките на главата "Земеделие". Открити стоят още въпросите за конкурентната политика, институциите, селското стопанство и бюджета.

------------

Само в резюме ще спомена онези основни принципи, които ще се стремим да реализираме успоредно с формирането на определени компромиси. Бихме желали всички елементи от политиката на общността (включително и по селскостопанските, и регионалните въпроси) да се разпрострат и върху новоприетите членове. Ако е необходим период на постепенно увеличение по отношение на селското стопанство и регионалната политика, той не бива да надхвърля рамките на сегашния бюджетен период на ЕС, т.е. до края на 2006 г.

--------------

- Каква е причината Унгария да заема толкова години челна позиция в Средна и Източна Европа в областта на чуждестранните инвестиции? И продължава ли да е привлекателна за инвеститорите?

- Надявам се, че да! С края на студената война от 1989-1990 г. насам стана възможно в страните, извършили промяна на обществения строй - на едно от първите места в Унгария - да се създаде демократична политическа система и постепенно да се изгради пазарно стопанство. Унгария успя да се възползва от създалото се положение. Вярно, това бе съпроводено от поемането на значителни жертви от страна на населението, но усилията доведоха до своя логичен резултат и днес вече Унгария, разполагаща със стабилна парламентарна демокрация и ефективно стопанство, е един от кандидатите за членство в ЕС. Виждайки бързия възход, стана стабилно доверието на чуждестранните инвеститори, нарасна желанието за инвестиране и все повече значителни световни фирми смятат, че Унгария може да бъде подходяща за тях страна.

- Какви положителни и какви отрицателни ефекти може да отчете Унгария от момента на встъпването си в НАТО?

- Не можем да говорим за негативи във връзка с членството в НАТО. То увеличи регионалната тежест и отговорността на страната ни, подпомогна политическото и военното сътрудничество с Вишеградските страни (Чехия, Словакия и Полша), както и с онези наши съседи, чиято декларирана цел е членството в НАТО. Успоредно с това, напълно безпочвени се оказаха прогнозите, които предричаха образуването на нова разделителна граница между западните и източноевропейските страни. Що се отнася до армията, в тази област също имахме и имаме все още твърде сериозни задачи. От гледна точка на членството трябва да преразгледаме структурата на армията, правилата за функционирането й, както и намеренията за развитие. По време на този процес придобихме значителен опит, както в областта на собственото си ръководство и управление, така и по отношение на създаването и формирането на връзките ни със страните-членки на НАТО. Започна и промяната на начина на мислене сред военните, най-вече в областта на планиране на стоящите пред въоръжените сили задачи и стремежа към самостоятелното им безпроблемно решаване. Това направи необходимо на първо място промяната на йерархията по вземане на решенията, същността на което е вземане на централизирано решение и неговото децентрализирано решаване.

- До каква степен членството в НАТО повлия на връзките ви с Русия - както в политическо, така и не на последно място в икономическо отношение?

- Варшавският договор бе разтрогнат през 1989 г., а съветските войски напуснаха Унгария през 1992 г. Пътят от излизането ни от Варшавския договор до влизането ни в НАТО бе дълъг 10 години. За станалата независима Унгария първата половина на 90-те години премина в търсене на пътища и създаване на подходящ имидж в областта на външната политика и сигурността. Този процес се сля с преминаването към евроатлантическата интеграция, важна спирка на която е членството в НАТО, а крайната цел е членството в ЕС. В годините на студената война Варшавският договор и НАТО олицетворяваха и идеологическото противостоене. Присъединяването ни към НАТО обаче е базирано на общото убеждение на страните, изповядващи защитата на европейските и общите ценности, а не на военното противопоставяне. Ние искахме да се присъединим към това. НАТО е открит за всички, които признават за свои тези стойности.

-----------

Значителен въпрос във връзка с унгарските въоръжени сили са съветските военнотехнически средства, които са били на въоръжение във Варшавския договор и които и понастоящем представляват гръбнака на техниката ни. За да се поддържат тези средства, е необходима доставка и притежаване на резервни части, както и периодичното подновяване на техническите средства. Нужните споразумения се раждат на държавно ниво, но смятаме, че институализацията и консолидацията на отношенията Русия-НАТО дават тласък на горните споразумения.

--------------

- Има ли от страна на Русия някакъв натиск заради доставките на въоръжение за Унгария?

- Русия като значителен производител на оръжия се стреми да задържи по-раншните си традиционни пазари, респективно, по възможност да ги разшири. В това, смятам, няма нищо специално. Унгарските нормативи предписват строги разпореждания при каквато и било оръжейна доставка и ние при всички случаи прилагаме тези предписания. При доставките на първо място имаме предвид сигурността и икономическите аспекти, като се стремим процедурите да бъдат възможно най-прозрачни.

- Какви препоръки бихте дали на подготвящата се за присъединяване към НАТО и ЕС България?

- Много важна поука е, че НАТО никога не казва, кое е единственото възможно решение, а дава само препоръки, предлага, определя насоки и дава съвети. Решенията пък винаги трябва да търсим сами, като се предполага, че сме напълно наясно със собственото си положение и с бъдещите си възможности. Историческата значимост на предстоящото разширение на ЕС е, че това едновременно означава и обединението на Европа, поради което и от двете страни се изисква създаването на баланс между правата и задълженията, както и реализацията на принципа на солидарността.

Поради тази причина Унгария смята за свой дълг да предложи своята подкрепа в областта на подготовката за присъединяване на преходно по-изостаналите страни, за тяхното по-бързо интегриране.



--------------

Нашата цел е безостатъчното реализиране на разширението на ЕС в източна и южна посока да стане възможно най-бързо, при възможно най-благоприятни условия.

Или казано накратко, считаме за исторически и политически неотменимо условие в средно дълъг срок нито една страна-кандидат да не остане извън рамките на ЕС. Иначе ще се стигне до създаването на нови разграничителни линии.

В обозрим срок мястото на България е сред членовете на ЕС, Унгария е готова да окаже подкрепа.

--------------

- Г-н президент, позволете в края на разговора още веднъж да ви върна към една лична тема. Липсва ли ви университетската катедра?

- Но разбира се! Научната катедра много ми липсва. Неотдавна бях в Румъния, където участвах на редица места в откриване на учебната година и моите сътрудници, а и редица журналисти в последствие ми казаха, че по съвсем различен начин съм се държал в сравнение с други мои официални срещи. Не отричам, атмосферата на университета ми действа по много благоприятен начин. При редица пътувания в чужбина в програмата ми се предвижда изнасяне на лекция в университет и този вид ангажимента винаги приемам с най-голямо удоволствие и даже радост. Щом като ме питате, да ви кажа, много ми липсва свободата, фактът, че можех да отида там, където поискам и не ме съпровождат непрекъснато хората, призвани да осигуряват охраната ми. Защото сега много ме пазят...