Европарламентът остро разкритикува България, че не контролира и харчи неефективно парите, които й се отпускат за закриването на ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй". Порицани са и Литва и Словакия. "Недостатъците в програмите за извеждане от експлоатация на атомните електроцентрали в България, Литва и Словакия включват прекалени разходи, забавяния, липса на координация и надзор, разпръснати отговорности, изразходването на твърде много средства за несвързани енергийни проекти и лошо залагане на приоритетите", посочва доклад на комисията по бюджет към Европейския парламент. Европейските депутати, които участват в комисията, са възмутени, че 10 години след като трите държави са получили средства за закриване на централите, нито една от тях не е необратимо спряна.

Докладът не визира конкретни "несвързани" проекти, но не е тайна, че част от парите за затваряне на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" се харчат за саниране. Миналото лято например министърът на икономиката Делян Добрев се похвали, че над 120 млн. лева от Международния фонд "Козлодуй" отиват за енергийна ефективност - ремонти на 217 сгради на болници, училища и детски градини, икономично улично осветление в 14 общини и др. "Топлофикация София" пък получи 1.5 милиона лева, за да проучи заслужава ли си да гради мощност, която да гори брикети от бъдещия столичен завод за отпадъци.

ЕС задели общо 2.85 млрд. евро за ликвидирането на по-старите блокове в АЕЦ "Козлодуй", словашката "Бохунице" и литовската "Игналина" до 2014 г. От това финансиране за България са 850 млн. евро, за Литва - 1.45 млрд. евро, а за Словакия - 636 млн. евро. В доклада се изразява опасение, че властите в трите държави могат да упражнят политически натиск за получаване на още пари. В документа все пак се признава, че отпуснатите от ЕС помощи изобщо не покриват огромните загуби на приходи от предсрочното спиране на реакторите и още по-големите разходи за извеждане от експлоатация. Посочено е, че преждевременното затваряне е съкратило 15 години от живота на 1-4-и блок на АЕЦ "Козлодуй".

Европейската сметна палата вече установи, че не са осигурени необходимите средства за закриването на ядрени мощности в трите държави. При това става дума за огромна сума - дефицитът общо е около 2.5 млрд. евро, като само за България недостигът е от 853 млн. евро. "Дори и ЕС да отпусне още над 500 милиона евро до 2020 г., пак остава "дупка" от 2 милиарда евро", отбелязват одиторите.

"Безопасното закриване на ядрените мощности е отговорност на държавите", смята обаче румънският евродепутат Мариан-Жан Маринеску, докладчик на комисията. Затова България, Литва и Словакия трябва да предоставят детайлни планове за закриването на блокове, както и подробни бюджети за всички предвидени с тази цел мерки.

Евродепутатите изразяват недоволство и от работата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тя управлява международните фондове, създадени за закриването на реакторите в трите страни. В доклада директно се предлага да бъде преценено има ли изобщо смисъл от посредничеството на банката.