Младенческият стаж на България в ЕС вече се дели на две - период на мъмрене и период на наказване. Ако през първия период най-страшното нещо за вразумяване на държавата бе писането на критични доклади и временият отказ на някои лакомства като еврофондовете, през втория период се премина към болезнени мерки като бъркане в джоба. България трябва да разбере, че членството в ЕС не е въпрос на нейно предпочитание дали да се държи по европейски, а е задължение, което - иска или не - ще й бъде наложено, включително и със санкции. Освен това не е лошо да схване, че европейският съд не е като българския, което означава, че дори да забавя, все пак не забравя.

От миналата седмица държавата е във финална фаза на две наказателни процедури за деформиране на енергийния пазар, които могат да й струват близо 17 000 евро на ден, ако съдът на ЕС в Люксембург прецени, че тя отказва да се поправи въпреки многобройните предупреждения. Отделно правителството на Бойко Борисов убеди Брюксел да даде ход на съдебно дело заради монополизиране на цифровия телевизионен пазар от симпатизанти на властта, по което глобите вероятно няма да бъдат по-малки. Но това не е всичко. Еврокомисията изпрати и последно предупреждение (мотивирано становище), че ще иска намеса на съда и заради системно тровене на българите с мръсен въздух, съчетано с правителствено безгрижие.

Откакто е започнал прословутият преход, управляващите уверяват народа, че денонощно се трудят България да заприлича на "нормалните държави", където вече се спаси близо една четвърт от населението й. Последната надежда бе разпалена преди шест години чрез приемането на страната в ЕС, но анкетите показват, че българинът още няма усещането да е станал европеец в смисъла, който му бе обещаван. Целта е не само повишаването на доходите, които са далеч от средните в ЕС, а и внасянето на поне малко култура в поведението на управляващите, които продължават



да се държат като вождове на островно племе



Всяко подобряване на живота на българите по европейските норми буквално бива изтръгвано от Брюксел, чиято обща политика се сблъсква с упорито неразбиране или нежелание на властите да я прилагат.

Ако България искаше да бъде в крак с другите, трябваше от близо две години населението й да може да си избира от кого да купува ток и природен газ и да не бъде закрепостявано към избрани от властта доставчици. От 3 март 2011 г. народът трябваше да празнува на тази дата своето второ Освобождение, защото тогава влезе в сила т. нар. Трети енергиен пакет за либерализация на пазара в ЕС, според който всеки щеше да може в срок до 3 седмици и без да плаща наказателни такси да сменя енергийния си доставчик, ако е недоволен от настоящия. На пазара трябваше да се конкурират фирми от различни държави, а не избрани монополисти да издевателстват над потребителите. Липсата на такава възможност даде основание на Брюксел да прати държавата на съд.

И какво последва? Министерството на икономиката и енергетиката обвини Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВЕР), че е забавила няколко наредби към иначе отличното ни законодателство. Тя пък се оправда, че нищо не е забавила, а по нашите правила подзаконовите актове имали едногодишен срок за влизане в действие след съответните закони и досега била изтекла само половин година от последното изменение на Закона за енергетиката. На никого не му дойде на ума, че цялата държава от две години е в нарушение поради изпуснат краен срок и вътрешните крамоли нямат оправдателна сила пред никого в Брюксел. Впрочем там все по-настойчиво си задават въпроса що за независим регулатор е ДКВЕР, след като системно показва, че работи по спуснати указания от правителството. Разплитането на този въпрос може да стане повод за отделна наказателна процедура.

Властите се успокояват, че съдебните дела в Люксембург са бавни (поне година) и до приключването им ще могат да рапортуват с изрядно подредени папки. Това би предотвратило наказанието, както се случва с 90% от предадените на съд казуси срещу държавите членки. Но каквито и нови нормативни актове да се приемат, за Еврокомисията ще бъде важно фактическото състояние - а именно:



дава ли се възможност за свободен избор на потребителите?



Ако България отчете промяна само на хартия, не бива да разчита, че има срещу себе си наивници, които да й ръкопляскат. Проблемът е, че същото отношение се проявява и към останалите държави в ЕС и всички взаимно се следят, за да няма снизхождение към едни, докато други отнасят глоби.

Сходни са греховете и във все още нефункциониращия цифров ефир. Разпределението му стана непрозрачно и с нагласени конкурси, а победителите са паравани на загадъчни собственици. Процедурата започна още при предишното правителство, но и сегашното я хареса, щом не я преразгледа. Логиката е много проста - избраните свои хора са готови да се държат свойски с всяка власт. Подобна схема бе приложена и за скрито одържавяване на печата чрез фиктивна препродажба на вестници на частни собственици. Поразрови ли се повърхността на имитациите, се вижда, че и телевизионният ефир се овладява като печата все от едни и същи лица, разчитащи на превъртане на парите на държавните предприятия. Затова както българите няма да имат избор на енергиен доставчик, наесен няма да имат избор и на конкуриращи се телевизионни програми, защото всички ще пеят на различни гласове хорови хвалебствия за властта - която и да е тя. На въпроса: "Ама как да го включа, бе момче?", отговорът е много прост:



"Антената от едната страна, телевизорът от другата, а по средата - властта"



Тровенето на живота на гражданите става не само в преносен, но и в буквален смисъл, забеляза Еврокомисията, която задейства наказателна процедура и за мръсния въздух. Тя даде последни два месеца на държавата да съобщи какви мерки е взела за намаляване на финия прах, азотния окис и серния двуокис, за да се вмести в европейските норми. Въпреки че България се отличава с най-замряла икономика в ЕС, населението й регистрира висок процент на дихателни проблеми от мръсно производство.

Ако последните наказателни мерки на Брюксел бъдат резюмирани на по-прост език, какъвто допада на премиера Борисов, ще се получи следното послание: Г-н министър-председател, държите вълци (монополисти) в кошарата да ядат подопечните ви овце, на които, за да не блеят шумно, осигурявате промиваща мозъците терапия (чрез нагласени мултиплекси), и в същото време ви е все едно, че много от тях агонизират в душната атмосфера.

А иначе (по неговите думи) Европа не можела да се начуди как той успява да управлява държавата си толкова добре, че да служи за пример на другите в ЕС.