Ще има ли някога в България достойна втора пенсия? 10 години след въвеждането на допълнително задължително пенсионно осигуряване за родените след 1959 г. се оказа, че нито има ясни правила за получаването й, нито разчетите излизат, нито печалбите са очакваните, нито осигурените имат възможност да влияят върху управлението на парите си.

Пенсионните дружества се похвалиха в края на м.г., че постигнатата доходност е успяла да неутрализира сгромолясването от 2008 г., когато загубите надхвърлиха 20%. Данните предизвикаха сериозен сблъсък на мнения във финансовите среди дали фондовете реално генерират печалба и дали тя може да покрие инфлацията през периода, в който са трупали средства, преди да започнат изплащане на пенсии. Според мнозина добрите резултати са само заради използвания метод на отчитането им. Или както нагледно обяснява един участник във форума на Инвестор.БГ: "Представи си, че дадеш на някого да ти управлява 1000 лв. и той ти направи 5% доход - демек 50 лв. На следващата година му добавиш още 10 000 лв. и той ти направи 3% загуба - демек 300 лв. Той ще ти каже, че е брилянтен мениджър, защото ти е постигнал около 2% положителна доходност, а ти ще си 250 лв. назад. Е, как става така? Ми много просто, той ти цитира времево-претеглена доходност. А за двете години е управлявал средно 5500 лв. и ти е донесъл 250 лв. загуба, или 4.5% за периода - демек парично претеглен метод".

Ако теглим чертата по този начин, средната доходност на парите ни за втора пенсия не е никак розова и те на практика се обезценяват ежегодно с около 3.8%, или 53.4% от създаването на универсалните пенсионни фондове. Към 30 септември 2012 г. (последните обобщени резултати на КФН) по парично претегления метод положението изглежда така:

- брутни постъпления от граждани от април 2002 г. - 4 103 903 000 лв.

- нетни активи - 4 274 639 000 лв. плюс 10 617 000 лв., изплатени по осигурителни случаи.

Излиза, че доходът, реализиран за 10.5 г. от управлението на тези пари, е едва 181 353 000 лв. и това се е случило върху средно-претеглени нетни активи (средната сума, с която са оперирали дружествата според данните в КФН) от 1 332 200 000 лв. По парично-претегления метод това дава доходност от 13.6%, или 1.22% на годишна база. Калкулаторът в НСИ показва, че инфлацията за същия период (април 2002 - септември 2012) е 67%, или 5.01% средногодишно.

Ниската доходност обаче не е най-големият проблем на парите за втора пенсия. "Още, когато се правеха сметките, се знаеше, че първите пенсионери с вноски в капиталовия стълб



няма да бъдат много доволни



от парите. Добрите резултати могат да се очакват при първите пенсионери с пълно осигуряване от 40 г., върху които са правени сметките", казва Иван Нейков, социален министър през 2000 г., при когото е направена пенсионната реформа у нас и въведен тристълбовият модел. Големият проблем е, че разчетите се оказват доста късогледи. Нейков признава, че тогава никой не е предвидил сивата икономика, която твърдо държи ниво от над 30%, а в някои години минава и 40%. Както и фактът, че много работодатели няма да внасят дължимите вноски за работниците си. От осигурителната вноска за пенсия (17.8%), сега 5% се прехвърлят в личните партиди на хората в универсални фондове, а от 2017 г. е предвидено да са 7%. Йордан Христосков, един от най-добрите ни социални експерти и също сред архитектите на реформата от 2000 г., разказва, че разчетите за промените на пенсионната система през 2000 г. са били задължително да се осигуряват във втория стълб родените след 1969 г. "Така 10 кохорти влязоха непредвидено в системата", казва той.

Друг голям проблем е оставеното за "по-добри времена" оформяне на законодателството. Дружествата вече надигнаха глас за радикални промени в нормативната база, които са на път да превърнат капиталовия стълб в солидарен, иначе казано, да сведат втората пенсия до най-обикновена държавна. Предложението е, когато човек се пенсионира, неговата партида да влиза в обща сметка с партидите на всички, които получават пенсии към този момент. В същото време да се отмени правото на унаследяване на остатъка от партидата след смъртта на титуляра и да се изплащат само наследствени пенсии на ограничен брой наследници - задължително на преживял съпруг и вероятно на непълнолетни деца. Според Даниела Петкова, шеф на "Доверие", в подобен подход няма солидарност, защото определянето на първоначалната пенсия ще става на базата на натрупаните средства в индивидуалната партида - и колкото повече са те, толкова по-висока ще е тя. След това тези средства се разпределят напред в годините според статистическите данни за продължителността на живота. Ако човек живее по-дълго, ще продължи да си взема пенсията, дори ако партидата му се изчерпи благодарение на парите на починалите по-рано.

Според Йордан Христосков този начин за гарантиране на доживотните пенсии от втория стълб е трябвало да бъде въведен в законодателството още при изготвянето му през 2000 г., но на фона на банковите фалити и



рухването на финансовите пирамиди



хората щели да приемат подобно действие за поредна пирамида. Подобен аргумент е на практика признание, че идеята за солидарната обща сметка във втория стълб не е съвсем безспорна, дори да е световна практика. Доста осигурени застават срещу нея и с аргумента, че в подобен подход няма нищо капиталово, защото смисълът на капиталовото осигуряване е всеки да получава колкото е спестил. Основният проблем обаче е, че днес подобно предложение не е нищо друго освен промяна на основни правила и договори в движение. Защото, когато са сключвали договорите си с избрания пенсионен фонд, в него е нямало условие, че като умрат, ще си оставят парите, за да се плащат с тях пенсиите на дълголетниците. Напротив, хората са го правили с мисълта, че ще могат малко от малко да подсигурят близките си, защото Кодексът за социално осигуряване в момента им гарантира доживотни пенсии плюс наследяване на останалите пари от доста широк кръг наследници - преживял съпруг и всички по низходяща и възходяща линия. Сега това право ще им бъде иззето.

Друг проблем за парите за втора пенсия е и възможността гарантираната минимална доходност у нас да бъде отрицателна. С аргумента, че има сериозен риск накрая в някои партиди да има по-малко средства, отколкото са натрупани от вноските, дружествата искат да им се разреши да отчисляват още един резерв, с който да гарантират, че хората ще получат поне толкова, колкото са внесли. Тук трябва да напомним, че парите за втора пенсия се подяждат от не малките такси на дружествата. Вече цяла година предложенията за поетапно намаление на таксите залежават някъде в кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. Стига се до ситуацията частните пенсионни дружества да са събрали вече над 360 млн. лв. такси от универсалните и 70 млн. лв. от професионалните фондове. Излиза, че пенсионните компании работят за печалба, която идва само от джобовете на гражданите.

Със същите промени за намаляване на таксите трябваше да минат и други, които дават възможност на дружествата да управляват малко по-активно парите ни за допълнителна пенсия. От КФН обаче признават, че и в момента фондовете



не смеят да рискуват много



и не се възползват от всички възможности, които им дава законът. Огромен дял имат депозитите и парите по разплащателни сметки, а в крайна сметка гражданите сами могат да си държат парите в банка и не им е нужен фонд за това.

Излиза, че задължителното допълнително пенсионно осигуряване в този си вид не е нищо друго освен ограничаване на икономическия избор на гражданите какво да правят парите си, защото единственото им право според законодателството е да си изберат в кой фонд да внасят. Нищо чудно, че даже финансовият министър Симеон Дянков се усъмни в ползата от съществуването на втория стълб на пенсионната система. "Общо взето всяка година се губи по нещо - някоя година се губи повече, други години се губи по-малко, но като цяло винаги обществото губи, докато процентите, които те си задържат, са всъщност доста стабилни. Така че смятам, че трябва да има преосмисляне на тази система не само заради трудните бюджети поради икономическото състояние на Европа, а просто защото това е неработеща система", обяви Дянков пред социалните партньори, когато от КТ "Подкрепа" предложиха радикалното решение за закриване на втория стълб. Той има около половин година преди изборите да докаже, че е силен не само на думи, но и на дела, и да намери начин да поправи недъзите.