Когато Ахмед Доган говори, обикновено всички се заслушват, защото го прави рядко и успява да разбуни духовете. Най-добрата илюстрация за това е прословутата му реплика, че е основният разпределител на порциите във властта.

На последната публична изява на Доган като председател на ДПС обаче никой не чу това, което той имаше да каже. Нападението, атентатът или каквото там се случи на националната партийна конференция, беше до такава степен зрелищно и шокиращо, че отмести фокуса от централното събитие на форума - доклада на Доган.

Въпросният документ беше издържан в познатия стил - изпъстрен с помпозни, наукообразни фрази в тон с "високия наратив" на автора, който, въпреки битието си на политик и самоук хидроинженер, обича да се изживява като философ и мислител. Встрани от общите размисли за бъдещето на Европа и света и пространните анализи на "полицейската диктатура" на Бойко Борисов докладът ни разкрива една



радикално нова представа за развитието на ДПС



И най-интересното в тази визия е, че движението вече не гледа знаците от Турция, а се ориентира към Европейския съюз.

Отдавна вече не е новина, че през последните години отношенията между ДПС и управляващата в южната ни съседка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на премиера Реджеп Ердоган рязко охладняха. Освен че демонстрират неприкрито пренебрежение лично към Доган, първенците в Анкара започнаха открито да фаворизират неговия бивш съратник Касим Дал. Дал беше изключен от ДПС в началото на 2011 г., след като внезапно прогледна за тъмното минало на шефа си. Горе-долу по същото време Ердоган протегна ръка и на управляващите от ГЕРБ. През юли 2011 г. турският премиер знаково покани на работна среща едновременно Бойко Борисов и Касим Дал. Миналата година пък вътрешният министър Цветан Цветанов беше гост на конгреса на ПСР. И дори се срещна с представители на българските изселници, които почти коленопреклонно го помолиха да отвори офиси на ГЕРБ в Турция. Всичко това очевидно дойде твърде много на Доган. В доклада си той ядно възропта, че Борисов разчита на помощ от Ердоган, за да подсигури властта си и "естествено колегата му от Анкара откликва положително".

По една или друга причина, Доган вече не е "златното момче" на Турция. В същото време вече 4 години партията му е извън централната власт, от което неизбежно страдат "обръчите от фирми". Освен това ДПС е в почти пълна политическа изолация и без някаква крайно безскрупулна политическа комбинация почти сигурно няма да участва в следващия кабинет. Така рисковите фактори, които сочат към упадък на движението, стават твърде много.

Какво остава тогава на Доган, за да подсигури оцеляването и развитието на партията си? Преди всичко да задържи "бастионите" на ДПС. За тази цел най-напред ще бъде необходим нов външен покровител. И той вече е намерен в лицето на ЕС.

В доклада си Доган напомня за проблемите с малцинствата на Балканите. И директно подканя европейските либерали, към чието политическо семейство ДПС принадлежи, да пренесат разрешаването им на европейско равнище. Предоставя и готова концепция как да стане това - ЕС да даде на определяните от него като рискови малцинства на Балканите "статут на европейско малцинство". Доган не навлиза в подробности за смисъла на този термин. Подразбира се обаче, че това означава



европейските институции да вземат под своя закрила



подбрани малцинствени групи. За България това естествено ще бъдат мюсюлманите, за които ДПС не спира да тръби, че са застрашени от нови опити за насилствена асимилация. А движението, като утвърден и ревностен защитник на техните права и свободи, ще придобие по естествен път ролята на политически посредник между Брюксел и тях.

Как това би се отразило на равенството на българските граждани, на отношенията между малцинствата и българските институции, както и на суверенитета на българската държава, Доган също не казва. За да направи по-приемлива концепцията си за западните държави, той категорично подчертава, че хипотезата му се отнася само до региона на Югоизточна Европа, който бил "толкова специфичен, че твърде условно може да се сравни с други европейски региони". С други думи, страните, членки на ЕС, на запад от бивша Югославия, могат да са спокойни, че това изобщо не се отнася до тях.

Що се отнася до другия проблем - липсващите "порции на финансиране" за разпределяне, Доган и тук е намерил европейско решение. "В контекста на "Хоризонт 2020" са предвидени инвестиционни пера за "приобщаващи, новаторски и безопасни общества". Това е предизвикателство, което си заслужава борбата", изтъква Доган. "Хоризонт 2020" е програма на ЕС, в която е концентрирано цялото финансиране на съюза за научноизследователска дейност и иновации в размер на 80 млрд. евро. Доган призовава и за нова роля на местната власт, която да се превърне в "основен субект на отговорност за инвестиции и заетост". И така подсеща съпартийците си за безбройните инициативи на ЕС за развитието на регионите и облагите, които може да извлече от тях партията, държаща общините. За да не остави никакво съмнение къде е бъдещето, Доган подчертава, че стратегията на движението за развитие на страната не зависи от това "дали ДПС ще участва или не в централната власт".

На практика в доклада



виждаме един добре замислен план,



с който Доган цели да получи гаранция на европейско равнище за политическия монопол на ДПС над българските мюсюлмани. Председателят на Алианса на либералите и демократите в Европа Греъм Уотсън, който беше гост на партийната конференция в София, не спомена нищо по темата за "европейско малцинство" в приветствената си реч пред делегатите. Което не означава, че идеята на Доган е отхвърлена, а че тепърва ще се обмисля. Междувременно е добре и ние да помислим, преди някой да реши, че някои български граждани се нуждаят от повече права от останалите.