Сега разбрахте ли защо "атентатът" с газовия пистолет срещу Ахмед Доган не направи впечатление на Брюксел, който само махна отегчено: "Това са ваши вътрешни работи, оправяйте се сами"? Защото самата Еврокомисия гласеше газов пистолет, с който да гръмне по Румъния. И в двата случая ставаше дума за имитация, т.е. нищо оригинално.

Извънредният наказателен доклад, който трябваше да вразуми Букурещ да не гази демокрацията, се появи в сряда беззъбо усмихнат, за да потвърди, че Еврокомисията се стъписва в решителни моменти и се укрива зад паравана на дипломацията. Нещо повече, Брюксел препоръча на румънските власти



да извадят зъбите на някои медии,



за да не ги хапят, щом вече са се разхубавили. При това не бе посочено за кои медии става дума, което означава общо затягане на режима по усмотрение на властите. Иначе най-вероятно авторите на доклада са имали предвид някои популистки, националистически и поръчкови издания. Преценката бе оставена на правителството. Тъй като Румъния и България са скачени съдове в ЕС, посланието няма как да не зарадва и София. Правителството на Бойко Борисов като нищо би се възползвало да си разчисти сметките с последните хапещи го медии.

По-шокиращо извъртане в Брюксел не е наблюдавано, откакто преди шест години бе задействан Механизмът за сътрудничество и проверка, предназначен да вкара в европейския път двете най-неподготвени членки в ЕС - България и Румъния. Даже пируетът на бившия италиански комисар по правосъдието и вътрешния ред Франко Фратини, който през юни 2007 г. предложи да се прекрати наблюдението на България, защото вече се е поправила достатъчно, не стигна до идеята да настоява за опитомяване на медиите чрез преразглеждане на правилата и въвеждане на поправителни мерки. Развитието на демократичната мисъл в Брюксел обаче блесна завчера със следната констатация: "Положението налага да се направи преглед на съществуващите правила, да се гарантира, че свободата на печата е съчетана с подходяща защита на институциите и на индивидуалните основни права, както и да се осигурят ефикасни поправителни мерки". Кои са заплашените институции? Посочва се, че има "много примери на медиен натиск върху съдебната система". За по-голяма яснота се добавя, че "Комисията е получила много съобщения за заплахи и тормоз срещу лица, работещи в ключови юридически и антикорупционни институции, включително лични заплахи срещу съдии и техните семейства, както и медийни кампании, стигащи до тормоз". Вместо да потърси корена на проблема, който несъмнено е във висшите корумпирани среди, ЕК се задоволява да осъди последиците. Повече от ясно е, че онези, които имат властта да притискат съдии, упражняват натиск и върху медиите, за да ги използват за инструмент. Едва ли инициативата е на самите медии, за да прикриват корупцията по високите етажи.



Тактиката на Брюксел да бие самара



вместо магарето поставя еврочиновниците в комично положение, защото позволява на магарето да ги рита безнаказано. В напъна си да отчетат някакъв напредък през последните шест месеца, откакто Румъния бе поставена в режим на по-строго наблюдение, авторите на доклада са успели да се похвалят с едно-единствено постижение: "Румъния започна да спазва конституцията си и решенията на Конституционния съд". И от какво произтича този радостен извод? От това, че "извънредният Указ 38/2012 "де факто" не се прилага". В същото време се добавя под линия, че въпросният указ, който даде възможност на парламента да не се съобразява с решенията на Конституционния съд, "още не е официално отменен". С други думи, Брюксел се задоволява с честната дума на властите, които обаче са си запазили вратичка пак да пратят конституцията във фризера, ако им се наложи.

Като се има предвид, че това е голямото постижение във възстановяването на върховенството на закона в Румъния, можете да си представите какви са оставащите за преодоляване недостатъци. Освен че няма надеждни гаранции за независимостта на съдебната система, се добавя, че нейните решения не се уважават от министри и депутати, уличени, разследвани, обвинени и даже осъдени за корупция. В момента трима министри са под такова разследване, както и 20 депутати в новия парламент, като един от тях дори е осъден на три години затвор - но какво от това, не подават оставки. "Както изглежда - пише в доклада - много ограничен е също напредъкът в предотвратяването и санкционирането на корупция, свързана с обществените поръчки... Създава се впечатление, че делата се точат твърде дълго... наказанията са много малки и не се предвижда прекратяване на вече стартирали проекти, за които е установен конфликт на интереси." Брюкселци са направо трогателни със своите малки открития, сякаш за първи път се сблъскват с фактите, които от години би трябвало да са им изболи очите. Краде се, при това безобразно, нагло, с чувство за недосегаемост, а писачите на доклади се чудят какви по-любезни думи да изобретят, за да не назоват фактите с истинските им имена. Впрочем никъде в срамежливия текст от десетина страници не са посочени имена. Нали не е учтиво да се обиждат хората?

Може би пак от съображения за учтивост ЕК пропусна да направи и "устен доклад" за България, който уж щеше да добави към румънския, за да държи и двете проблемни държави нащрек. Поводи имаше достатъчно, защото Еврокомисията бе запозната добре с последните нагласени кадрили по високите етажи на съдебната власт в България, със зачестилите гангстерски прояви по улиците, със скандалите за корупция и злоупотреба с еврофондове. Вместо дърпане на ушите последва галене по главиците на управляващите, за да не се тревожат, че нещо ще смути рахата им до изборите през юли. Брюксел изрично заяви, че следващите му доклади за България и Румъния ще бъдат чак в края на годината, с което ни изпя приспивна песен да затваряме очички и да не се надяваме, че Европа ще ни свърши работата.