През 2010 г. първокласникът Мартин постъпва в реномирано общинско училище в столицата. Тогава училищата вече трябваше да гарантират задължително целодневно обучение за децата в първи клас, сега ангажиментът им е до трети. И училището е спазило това изискване на закона - занималня има, една за 4 паралелки.

Родителите на Мартин още не знаят на какво издевателство ще подложат детето си, когато подписват, че ще ходи цял ден в училище. Малчуганът става в 7 ч., започва часа в 8.30 ч., прибират го в 17 ч. - това са 10 часа без почивка, без място за игра в училището, а следобед седят по три деца на чин, за да учат и пишат домашни. В тази ситуация тръшкането и сълзите на Мартин, който от втория ден отказва да ходи на училище, са естествени. Родителите, затънали в кредити, като всяко обикновено семейство, свиват максимално разходите си, за да извадят още 200 лв. и да изпратят Мартин в близката частна занималня.



Такава е масовата практика във всички големи училища



Администрацията признава и половинчатото изпълнение на ангажиментите от страна на общинското училище. Ако има изискване, че местата в занималните трябва да са колкото са в паралелките, ще приемат ученици за три паралелки, а не за шест. Когато нямат такова изискване, естествено ще изберат да вземат още над 100 000 лв. - по около 1500 за 90 ученици повече, без да гарантират добри условия за всички. Второ - след като държавата е определила, че в първи клас училищата са длъжни да осигурят целодневно обучение, би трябвало да е сметнала, че това са около 60 000 деца примерно, и да е заделила пари за всички. Тогава за какво използват училищата предвидените за издръжката на учениците средства?

Според Инициативния родителски комитет, който от години се бори за въвеждането на принципа "парите следват ученика", става въпрос за около 10 млн. лв., които се падат на децата в частните училища и детски градини. Според Ирина Абаджиева от комитета тези пари всяка година се включват в бюджета за образование, тъй като при планирането му държавата не знае колко деца ще се запишат в частни училища. И тъй като тези 10 милиона не следват учениците, остават на разположение на просветното министерство. "Никой не отчита къде отиват тези планирани пари", казва Абаджиева. Според проучванията на организацията тези пари в момента се харчат за премии на чиновници и учители. Т.е. аргументите, че частните училища ще ощетят общинските с 10 млн. лева след 2016 г., е несъстоятелен. Те никога не са получавали тези пари.



На този фон абсурдно звучи тезата,



че държавата нямало как да контролира дали частните училища няма да вземат пари и от държавата, и от родителите за едни и същи дейности. Това беше основният аргумент срещу принципа "парите следват ученика". Дори комисията за защита от дискриминация реши, че да се дават пари на едни деца, а на други не, само защото се обучават извън общинската образователна система, е форма на дискриминация. В крайна сметка по-добър контрол от пазарния няма. Междувременно нашият герой Мартин е преместен в нова занималня, пак частна и по-скъпа от предишната, но е преместен там, след като три пъти се прибрал у дома със сгрешено домашно, подписано от учителя като вярно. Що се отнася до масовото училище - държавата му отпуска едни сигурни пари, срещу които стоят определени изисквания. Но не е никаква рядкост разговорът между родители, когато разпитват дали едно или друго училище е добро, който приключва с - абе, училището може и да се води добро, но зависи на кой учител ще попадне.

Родителите, които могат да си позволят годишна такса между 2000 и 3500 евро, пращат децата си в частното училище, защото паралелките са в пъти по-малки, учителите обикновено са по-старателни и взискателни, контролът е по-завишен. Да не говорим, че след 4 клас, когато преподаваните предмети стават повече, добри учители от гимназиите преподават на учениците в частните училища.

В крайна сметка родителите успяха да се преборят и парламентът най-накрая гласува текст в новия закон за предучилищното и училищното образование, според който от 2016 г. държавата ще плаща задължително издръжка на дете в училище, която сега е средно 1500 лв., независимо в каква форма на обучение е. Според текста частните училища няма да могат да вземат такса за дейности, които се финансират по държавния стандарт. Това естествено няма да попречи също с 1500 лв. да се увеличат таксите за транспорт, храна, извънкласни дейности и т.н., вместо общата сума да се намали. Но едва ли ще има много училища, които ще рискуват да загубят ученици, защото отказват да свалят таксите. Те наистина изпитват всеки ден на гърба си за какво става дума при конкуренцията на свиващия се от няколко години пазар.



При дебатите в Министерския съвет



преди вкарването на закона в парламента и по време на гласуването му там регламентът за държавно финансиране в частните училища беше толкова обсъждан, колкото и дали децата трябва да влизат задължително в образователната система още от 4-годишни. "При положение че ние все още не сме покрили като финансови необходимости на 100% т. нар. "базов стандарт" за достъпа на всички до държавните училища, да се говори, че осигуряваме допълнителен достъп, отделяйки от ограничения ресурс, за да даваме на частни училища, е прибързано и крие доста рискове както по отношение на средното образование, така и по отношение на частните детски градини", обяснява пред кабинета зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. Така той дава да се разбере, че текстът може никога да не влезе в сила. Приемането на разпоредби с отложено действие, за да се затворят устите на недоволните, а после тихомълком да се отменят, е известен управленски трик.

Бившият вече образователен министър Сергей Игнатов тогава бранеше текстовете в МС с аргумента: "Какво става с едно дете, ако то ходи в държавна, в общинска детска градина, а в първи клас постъпва в частно училище, изведнъж къде изчезват парите за него? Всъщност това са едни налични пари, те съществуват и тук в момента става дума за 10 млн. лв., и след като



родители, баби, дядовци плащат данък,



част от тези пари би трябвало да отидат и да осигурят достъпа". Родителите на тези 8000 - 9000 деца в цялата страна, които учат в частни училища, също плащат данъци и осигуровки. Плащат и за образованието на децата си, доплащат за здраве, защото системата финансира само най-евтиното и некачествено здравеопазване. Т.е. на тези хора им се отнема това, което им се полага да получат срещу данъците си, а те са готови да доплащат за по-добро качество.

С новия закон се въвеждат периодични атестации за учителите и директорите, но ако те са толкова формални, колкото и организацията на задължителното целодневно обучение например, резултат няма да има. Ако на 4 години децата не се учат да различават, а "да отдиференцирват" цветове (както се изразява един депутат от ГЕРБ), значи нищо няма да научат.

В случая се занимаваме само с финансирането на образованието, а не с учебните програми. Според различните международни проучвания нашите деца от випуск на випуск стават все по-неграмотни. Ако образователното министерство беше хвърлило за 4 години толкова усилия в адаптирането на програмите и учебниците на разбираем за съответната възраст език, колкото да спори с родителите защо държавата е по-добър възпитател за техните деца, вероятно сега основният проблем - неадекватното обучение, щеше да е малко по-безболезнен.