Минималната работна заплата в бъдеще няма да нараства по административен път с еднолично решение на правителството, а по специална методика, която предвижда ежегодно увеличение поне с прогнозната инфлация. Тя ще зависи не само от инфлацията, но от редица фактори като средната заплата за страната, прага на бедност, параметрите на бюджета и бюджетните допускания, производителността на труда, състоянието на икономиката и пазара на труда. Това става ясно от проекта за решение на МС за определяне и актуализирането й. То трябва да бъде обсъдено от социалните партньори идната седмица в комисията по доходите и жизненото равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество. Тъй като идеята се подкрепя и от синдикатите, най-вероятно ще бъде приета.

Предвижда се най-ниското възнаграждение за дадена година да се определя в края на предходната и да бъде между 35 и 55% от средната заплата за страната според последните статистически данни. Към момента те са за третото тримесечие на м.г., когато средната заплата е била 754 лв. Ако методиката беше в сила, това означава, че минималната заплата не трябваше да бъде под 264 лв. и повече от 415 лв. В момента тя отговаря на този критерий, тъй като е 310 лв. Друг член в методиката обаче изисква нетният й размер, т.е. сумата без данъци и осигуровки, да не пада под прага на бедност. За 2013 г. той е 241 лв., а нетната минимална заплата е 243 лв.

Методиката регламентира, че всяка година минималната заплата ще расте поне с размера на инфлацията, който е отразен в бюджетната прогноза. За 2013 г. бюджетът е смятан на базата на инфлация от 3.4%, а до края на 2012 г. най-ниското възнаграждение беше 290 лв., т.е. по новата схема то трябваше да се вдигне с около 10 лв. само заради индекса на потребителските цени.

Няма точен регламент как икономическите показатели като производителност на труда, ръст на икономиката, данни за заетост и безработица и т.н. ще участват във формулата, За тях не са разписани текстове, което означава, че те ще се използват като субективни фактори. Има обаче ред, по който тя би могла да се актуализира и през годината, ако ръстът на инфлацията мине 10%.

Методиката трябваше да е готова още през 2011 г., когато кабинетът отвърза всички плащания от минималната заплата с идеята тя да може да расте според икономическата ситуация, без това да натоварва бюджета с допълнителни социални и други разходи. Работодатели и синдикати обаче така и не намериха допирни точки и създадената работна група със задачата да измисли методика спря да работи, без да предложи документи.



СПОРОВЕ

В момента в проекта за решение на МС са взети предвид само предложенията на синдикатите. Работодателите смятат, че възнагражденията за труд не могат да служат за социални помощи, а трябва да са съобразени с производителността на труда. Според бизнеса ръстът на минималната заплата, който не е обвързан с икономически фактори, води до фалити и съкращения. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев дори предупреди, че не може да се говори само за увеличение на възнагражденията, когато няма какво да се произвежда, за да се плащат заплати. Синдикатите обаче твърдят, че средната заплата отразява икономическия показател и затова минималната се обвързва с нея. На същото мнение са и финансовият министър Симеон Дянков, и социалният Тотю Младенов според доклада към проекта за решение.