Проф. Андрей Даниел е роден в Русе през 1952 г. През 1977 г. завършва живопис в Националната художествена академия, където днес е преподавател. Той е един от творците, създали през 1987 г. авангардната група "Градът", която се противопоставя на конюнктурата в изкуството. През 1994 и 1995 г. води магистърски клас по живопис в "Сеул Арт Център", Сеул, Корея; известно време работи в Швейцария и Франция. Художникът е известен най-вече с живописните си творби, но има изяви и в областта на стенописа и сценографията. Реализирал е повече от 30 самостоятелни изложби в страната и по света. На 1 февруари стана лауреат на престижната награда "Владимир Димитров-Майстора".



- Честито отличие, проф. Даниел! За цялостно творчество ли е?

- Наградата "Владимир Димитров-Майстора" е за постижения през изминалата година и се дава от колегията. В моя случай - за изложбата ми "Свързани лица" в галерията на Художествената академия през ноември 2012 г. Отличието не е давано от 1989 г., когато за последно е било връчено на Надежда Кутева. Аз, да си призная, малко се изненадвам от шума, който се вдигна покрай тази награда, макар да не ми е неприятно вниманието.

- Самият Владимир Димитров-Майстора окачествява постиженията си като "едва подстъпи" към това, което е мечтал да направи. Какво според вас е мечтал да постигне?

- В творчеството на Майстора се забелязва едно избистряне, наточване и усъвършенстване на средствата, с които той се изразява. Те са съвършени - рисунъкът, цялата цветна трактовка, палитрата. Но в същото време сюжетно той е доста сдържан, меко казано, е ограничен, не се занимава с много теми. В по-ранната си възраст много по-нашироко загребва в различните сюжети; после изведнъж ги изоставя и започва да се занимава с тези портрети на фона на плодовете на Кюстендилския край. И, да - достига съвършенство в изказа. Но аз примерно съм влюбен в неговия Истанбулски период. Мисля, че тогава той е направил изключителни открития, някои от тях ние просто не ги знаем, защото част от тези картини са останали при американския му меценат, който ги е поръчал. Според мен тъкмо в тях се крие едно голямо интелектуално развитие. Защото тази провокация отвън на нови събития и визии изглежда е действала страшно благотворно на Майстора. После - донякъде и поради неговия характер на стоик и пуритан - полека-лека той се затваря; затваря и кръга от теми.

- Черпят ли вашите студенти опит от класическото българско изкуство или погледът им е насочен предимно към съвременна Европа и Америка?

- В много сложно време живеем. Има погледи и напред, и назад, и настрани, и навсякъде. Обезпокоителното е, че това време е и много разделно за поколенията. Все по-трудно се разбираме. И ние, по-възрастните, имаме чувството, че младите искат на всяка цена да покажат как всичко започва от тях. Макар че те най-вече се стремят да се отърсят от традиционните, от лесните решения, от превърналите се в шаблони визии. Очевидна е тази нужда и аз съм изпълнен с огромно съчувствие към днешните поколения, защото наистина сме във време, което за България е съвсем ново и неизучено. Измамно е чувството, че сме се върнали десетки години назад, след като са рухнали определени надежди, социални експерименти и т.н. Измамно е, защото ние навлизаме не например в познатите отпреди 9 септември води, а в някакви нови варианти на буржоазното общество, на капитализма, на посткапиталистическите епохи. Новите територии изискват и нови методи за проучване и анализ. И те ги търсят, младите, усещат, че със старите похвати не става.

- С какво ги мотивирате да се развиват в професията художник?

- Мотивацията за това да станеш и останеш художник е свързана с усещането, че правиш нещата по вътрешна необходимост. Тогава художникът е най-свободното същество в настоящето и май винаги в човешката история. Това е една неограничена свобода - да можеш да създадеш нови светове или нови представи за света, да реорганизираш традиционните образи, да промениш визията за нещата. Особен вид професия е. Особено във времена, в които обществото не осъзнава необходимостта от нея.

- А предишното време осъзнаваше ли я?

- Да, осъзнаваше я. Мога да го потвърдя - без капчица носталгия, естествено, и без да преувеличавам. Изкуството в рамките на т.нар. социалистически или тоталитарни общества беше с функциите на възпитаващ и дълбоко идеологизиран фронт. Трябваше да се занимава с идеологическото възпитание на обществото и понеже в чисто политически смисъл това беше извънредно важно за властта, изкуството имаше много по-сериозно обществено положение, играеше по-важна роля. То се занимаваше с норми, политически, идеологически и естетически, в рамките на които трябваше да си провежда своите акции. Те, разбира се, в новия демократичен строй отпаднаха, но вместо просто да освободи изкуството от идеологическите му норми, обществото ни взе, че се отказа от него въобще.

- Вие бяхте сред най-запалените радетели за създаването на Музей за съвременно изкуство. Така ли си го представяхте?

- Е, по-голям си го представях. И по-пълен. Засега залите му са празни, защото още не е направена решителната крачка да се започне откупуването на творби. Въпреки че Националната художествена галерия наскоро показа един нов букет от произведения от различни жанрове, които включват много от формите на съвременното изкуство. Сбирката е изключително разнообразна и личи, че е с амбициите да включи творби, които в последните 20-30 години въобще не са били обект на внимание от страна на галериите.

- Художническата гилдия се обяви срещу естетическите качества на новото туристическо лого на Бъгария. Вие присъединявате ли се?

- Това не е първото лого, което става предмет на обсъждане от страна на нашите професионални среди. И предишното беше доста съмнително - нещо средно между роза и слънце, едно такова кълбенце. Разбира се, че не ми харесва логото. Но и нещо повече - безразлично ми е. Мисля, че България има десетки други начини да бъде представена и няма защо да бъде сумирана в някакво уж единно като визия изображение. Ей сега, като си говорим за Майстора, си мисля, че ако вземем една негова ябълка... Само една негова ябълка ми казва абсолютно всичко, което биха искали да ми кажат с въпросното лого.