Въпросът е клиширан дотам, че, ако може да се каже така, е почти вечен. Започва с "Какво да се прави..." И се допълва с каквото поискате; тия дни и у нас - "с ЕРП-тата и цената на тока?". От отговорите му най-силен шум вдигна най-редкият, най-точният, най-невъзможният: "Национализация!". Тук-там из страната той бе издигнат под национални знамена и портрети на Левски и Ботев от протестиращите, справедливо възмутени, че дължат сметки за топлина и светлина, надхвърлящи заплати и пенсии. Особено пенсии. Протестът ги връща по особен начин в младостта, когато не можеха да протестират, но пък бяха от набор, двукратно по-голям от сегашните, и без особени проблеми със светлото бъдещето. Поради което днес им става някак топло при протеста.

Тая подозрителна носталгия не предизвика топли и светли отзиви за гражданска доблест, на които се радвахме покрай миналогодишните блокади на "Орлов мост" от по-малко и по-млади хора, търсещи чиста природа на всяка, предимно висока цена, която могат да си позволят в свободното извън офиса и аудиториите време. Затова и мнозина се възмутиха от тия по същество битови протести. Което не попречи параноидално да им се явят залп на "Аврора", нагъл отказ от пазарна икономика, приобщаване на страна от ЕС към оста КНДР-Куба-Венецуела и даже първа стъпка по пътя, в чийто край стои ГУЛАГ, както прозорливо - за кой ли път? - предвиди министърът Дянков.

Всичко бе отразено в медийно преобладаващия БКП (Бареков-Кръстева-Пеевски) style, хитро сбутващ протести срещу властта в края на новините, но хвалещ паническите персонални промени като облагодетелстваща народа реформа. В опита на българската нация обаче още от времената на Танзимата под това се разбира нещо просто и безлично, изразено в забележителното обяснение: реформа ще рече "да се въведе каква годе система в обирите, в кражбите и насилията", като ти вземат данък за кравата, а после я откраднат черкезите. (Вж. Хр. Ботев, Реформите и нововъведенията в Турция прикриват грабежа, в. "Знаме", 21 февруарий1875). Феновете на цикличността в историята могат да открият тук обяснение и на реформите в съвременността, където данъкът е заместен с евроизисквания за кравите, а черкезите - с цигани.

Но нека оставим историята на историците и



да се върнем към злободневието



В него страшките с национализация могат да плашат гаргите и вманиачените в следдеветосептемврийските ужаси люде по една-единствена причина: те не разбират, че за национализация най-напред трябва да има нация. С оглед на това въпросът не е защо и как българската нация може или трябва да осъществи национализация, а дали изобщо нацията днес съществува извън носталгията за някогашните си способности. Горе-долу така, както си я спомнят и представят повечето от протестиращите - сравнително млада, сравнително единна, сравнително солидарна и вярваща в бъдещето си.

Какво е нация е ясно и без знаменитото определение на бащата на народите, наредил в него общ език, територия, икономически живот и психически свойства, проявяващи се в общността на културата (вж. Й.В. Сталин, "Марксизм и национальный вопрос", Соч., т. 2, цит. т. 11, с. 333). Очевидно то не е подходящо за днешното състояние на нацията, нямаща кажи-речи нищо общо с който и да е от горните маркери. Далеч по-точно би било буквалното й разбиране като способност за раждане. С това нещата стават безпощадно ясни. Българската нация се ражда с Възраждането, расте и съзрява докъм края на ХХ в., днес застрашително застарява. И спира да ражда - каквото поискате, но най-вече деца. Упоителните исторически илюзии за една от най-старите държави в Европа и за българите първи европейци, малко могат да помогнат тук. Затова национализацията на ЕРП-тата е най-малкият проблем. Най-големият е, че нацията не ражда. Токът скъп, памперсите - също.



Защо да се плашим със и от национализация?



Та дори пленумът на БСП в предизборните си задевки се побоя да говори за национализация, а само за одържавяване. Обясненията по-нататък бяха още по-скопени: значело държавата да изкупи дела си от въпросните ЕРП-та. Добре звучи и за инвеститори, и за държава, че и за протестиращи. Особено ако не им се поясни, че тоя дял е продаден на борсата преди година на цена, по-ниска от тая, на която е оценен преди девет, но ще бъде купен на пазарната днес. Поясни ли им се обаче, ще грейне положителният смисъл на одържавяването - именно на загубите, неминуемо условие за приватизация на печалбите. Стоплят ли това, на протестиращите няма как да не им просветнат други класици, определящи държавата като комитет за уреждане на делата на буржоазията в ущърб на народа. С което пак става безпощадно ясно: всички наши "буржоазии" - чорбаджийската, гешефтарската, придворната, пропруската, проруската, червената, реститутската, европейската, демократическата, мафиотската и т.н. - злоупотребяваха, яхнали сами или в коалиции държавата, с надеждите на нацията -дотам, че ги опропастиха в името на собствеността и властта си и тогава, когато държавата, властта и собствеността се наричаха общонародни. На всички им помагаше статутът на винаги най-верен съюзник, естествено за защита на чужди национални или имперски интереси. Така, както българската държава с приватизация защити чрез ЧЕЗ интереса на чешката държава, чрез EVN - на Долна Австрия, и чрез E.ON - на един от големите наднационални концерни в енергетиката. Но покрай това защитаваше и защитава интересите на държавните си олицетворения - в охранявани от народната любов оазиси, пазени от закони, от държавни и частни бодигардове, от комисари и наблюдатели, от академии за обществени науки и социално управление, от институти за пазарна икономика и НПО за всякакви интеграции. А при крайна нужда - с полиция, милиция, пак полиция и жандармерия.

Това сигурно е свързано с обстоятелството, че властта се страхува от народа. При застаряващите народи обаче по-скоро народът се страхува от властта. Затова в Албания е възможно масов протест да доведе до изгонване на ЧЕЗ; у нас е възможно обещание за разсрочване на плащането и туткане на държавата. Разбира се, засега плащане от страна на протестиращите. Но те имат едно последно оръжие - надеждата, че ако не те, децата или внуците им, все някой ден ще поискат сметка за толкова много отсрочени плащания. И тогава ще има нация. А дали ще има и национализация, Божа работа, глас народен - глас Божи. За това обаче - другата седмица, когато българската публичност ще бъде развълнувана от избора на патриарх и раздаването на "Оскар"-и, сиреч пак от нещо светло и топло така, както и тая я занимаваха с оставката на Римския владика, възможните арести за покушението над Златко Баретата и продажбата на цигари в онлайн магазина на новата шефка на ДКЕВР.