Случаят с уличената в незаконна търговия с цигари новоизбрана председателка на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Юлиана Иванова подгря отново темата за "незнанието" на хората във властта, които смело погазват законите без никакви последствия. Остро се натрапва и въпросът, който бележи целия преход - кога политик или публично лице подава оставка.

Само часове след назначаването на Иванова лично по волята на премиера Борисов, се оказа че тя е собственичка на онлайн магазин, който незаконно продава цигари. Дамата - самата тя юрист, се оправда с юристите си, които я били заблудили, и заяви готовност да понесе всички последствия, включително да подаде оставка. Принципалът й - министърът на икономиката Делян Добрев, обаче "ограничи щетите", като каза, че това



не е причина за оставка, защото "не е направено нарочно"



и "едва ли някакви кой знае какви печалби са извлечени от развиването на тази дейност". За такава трактовка, ако бяхме демократична държава, щеше да си замине и той.

Нахалството в тази постановка се допълва и от факта, че в закона за тютюневите изделия незнайно как липсва санкция точно за този вид нарушение. Както и от факта, че ако простосмъртен търговец беше хванат да продава акцизни стоки онлайн, цялото МВР, данъчни и прочие органи щяха да му скочат на главата, той щеше да бъде арестуван и изобличен публично като измамник, участник в афера по източване на ДДС и прочие полицейски клишета.

В този контекст се натрапва скорошен пример от любимата на премиера Германия. Успешният министър на образованието там - Анете Шаван, се оттегли миналата събота в присъствието на добрата си приятелка Ангела Меркел, публично, пред журналисти. Причината - университетът в Дюселдорф отне докторската й титла заради плагиатстване на пасажи отпреди над 30 години. Шаван не прие обвиненията, заяви, че ще съди университета, но въпреки това напусна. Междувременно реши да се върне в парламента, а германските медии я скъсаха от подигравки и й предложиха да стане министър на транспорта, ако шофьорската й книжка е истинска.

Случаят с Шаван е вторият, в който Меркел губи любим министър - предишният беше най-перспективният млад кадър на управляващите - Карл Теодор цу Гутенберг, министър на икономиката, а след това на отбраната. Той дори напусна страната, за да се отърве от срама, застигнал го с преписани откъси в докторската му работа в областта на конституционното право. Този сюжет е невероятен за България, тъй като преписване без пунктуално цитиране изглежда



дребно провинение на фона на тъмните петна, с които са покрити биографиите



на голяма част от хората във властта тук. Да не говорим, че доказан плагиат е ректор на учебно заведение в дунавски град без никакви последствия.

В български условия Анете Шаван нямаше да бъде жертвана за нищо на света. Нейният принос в образованието е видим с просто око - през последните години германчетата катерят ударно класацията PISA след големия спад преди 6-7 години. Взетите от управляващите мерки дадоха резултат, имигрантските деца бяха плътно обхванати, образованието произвежда квалифицирани кадри, на студентите е осигурена солидна стипендия и сигурна бъдеща реализация. За всичко това в България не можем и да помислим.

Въпреки това Шаван си замина, като по повод оставката си припомни думите на бившия премиер Ервин Тойфел: "Първо държавата, после партията, след това аз самият". "Институцията не бива да пострада", каза Шаван. Тя имаше всички основания да остане, защото обвиненията за плагиатство срещу нея дойдоха от



анонимен източник - любимото оправдание на българските политици



и въобще на публичните лица, когато срещу тях излезе компрометираща информация. Анонимният източник в германски условия задвижи тежката университетска машина и куп професори се захванаха да изучат дисертацията, за да установят изречение по изречение кое не е нейна оригинална мисъл. Извънземни ли са тези хора? Не, просто правилата на демокрацията функционират отлично.

Да видим в България: Новата шефка на ДКЕВР "не знаела", че нарушава закона. Тя явно не знае и че незнанието не оправдава никого, освен хората във властта, очевидно.

Българският колега на Шаван си тръгна малко преди нея заради грандиозен скандал, забъркан с раздаването на милиони пари на данъкоплатците за съмнителни научни проекти по още по-съмнителни научни критерии. Вони на корупция, на шуробаджанащина, на престъпление. Въпреки това случаят е приключен, прокуратурата не се интересува.

Заради сигнали, създали съмнения в почтеността им, високопоставен съдия и прокурор не успяха да станат конституционни съдии. Към тях се подходи по Соломоновски - хем се даде знак на обществото, че нещо не е наред с биографиите им, хем нищо не се предприе, като изключим, че едната излезе в пенсия с близо 100 хил. лв. като награда за приноса си, а другата беше понижена в редови прокурор. Ей така половинчато -



нито им изчистиха имената, нито ги провериха както трябва



По същата логика главен прокурор стана човек, чиято съпруга е сключила симулативна сделка, прикривайки истинската цена, за което той е знаел. Освен това се оказа, че благодарение на поста си е получил достъп до прелюбопитното дело за клевета, което съдия, уволнена заради критики на вътрешния министър, води срещу същия. И какво от това?

На принципа "Първо аз, после партията, а накрая държавата" институциите, замесени в скандалите - парламент, президент, Министерски съвет, главен прокурор, Върховен административен съд, специализирана прокуратура, Висш съдебен съвет, МВР - се изцапаха от горе до долу. Загубиха тотално доверие, компрометираха се извънредно. И не им пука въобще.

Премиерът, чието гравитиране около силовите групировки през 90-те години е публична тайна, беше изобличен преди броени дни и с документ, който разкрива, че бил наблюдаван от спецслужбите за определяне на неговата "приоритетна престъпна ориентация".



Документите най-малко доказват наличието на "обосновано предположение",



както обича да казва вътрешният министър, за дейности на ръба на закона. МВР шефът обаче не видя такова предположение (както стана и с неговите неясни доходи), главният прокурор още по-малко, а на обществото беше внушено, че бивши ченгета вадят "компромати", за да създават предизборни интриги.

"Българската политическа класа през последните 20 години беше част от организираната престъпност, защото ако не беше част от организираната престъпност, щяха да направят необходимото законодателство, щяха да направят необходимите структурни промени в дадените служби", заяви преди дни самият вътрешен министър Цветанов по "Дарик".

Че мафията не е излизала от властта, е безспорен факт. Но това означава ли, че трябва да вярваме само на едното й крило, а на другото - не? И ако парламентарният вот е битка между "лявото" й "дясното" й крило, какъв точно е изборът?

А сега си представете, че някой извади документ за Меркел, че е представлявала интерес за службите, защото е имала престъпна ориентация. Представете си, че



на жената на главния прокурор на Германия й разкрият симулативна сделка



Или че зам.-шеф на Върховния съд го уличат в ходатайстване с използване на служебно положение. Или че се окаже, че шеф на държавен регулатор върти незаконна търговия с акцизни стоки. Сещате се, нали?

Да не забравяме, че хубавецът президент на ФРГ Кристиян Вулф - пак от християндемократите, изхвърча от двореца Белвю преди година и нещо, защото взел заем от богат приятел и защото имал неблагоразумието да "предупреди" главния редактор на вестник "Билд" да не публикува информацията. Българският премиер пък директно обясни на журналистите, че "още днес" ако поиска, може да нареди на службите да им "спретнат" по едно дело за оперативно наблюдение - "на всички"!

Горката Шаван, горката Меркел, горките германски политици - в каква неблагодарна среда са принудени да живеят, вместо да обърнат формулата на ЕрвинТойфел.