Логото на България вероятно ще претърпи ревизия, а използването му засега бе спряно. То прилича доста на символите на Киргизстан и на Одеса. Като последната емблема е открадната от мексиканско лого. |
Двете лога - на Киргизстан и на България, наистина си приличат само на пръв поглед. А дълбоко в себе си те са полярно различни. Киргизстанското може да се приеме като условно красиво - не заради някаква особена художествена стойност, а заради вложените творчество и желание на авторския колектив, ограничен бюджетно от държавната поръчка - 6000 (шест хиляди) евро за цялостната кампания, от които 543 (петстотин четиридесет и три) евро за проекта на самото лого. Всъщност автор на знака в Киргизстан е 19-годишен младеж. Българското пък е откровено грозно - не заради своята естетика, тя е относително понятие, а заради същността на своя замисъл и последвалото изпълнение. Да бъде откраднато нещо чуждо, като се представи за оригинална идея, и да не се свърши почти никаква работа срещу космическо заплащане - 1 340 000 (един милион триста и четиридесет хиляди) лева за задвижването на "бранд стратегия".
Парадоксалното е, че това лого сякаш съвършено олицетворява съвременната реалност на България и останките от нейните туризъм, спорт и транспорт.
Отблъскващи хотелски комплекси и изоставени бетонни чудовища
по презастроените морски брегове и планински склонове, представени като суперелитни курорти. Унищожени завинаги природни и архитектурни забележителности, представени като туристически атракции. Незавършени, но за сметка на това полуразрушени магистрали, половинчато метро и безполезни спортни зали, представени като върховни постижения на човешкия прогрес... И всичко това - осигурено на необяснимо висока цена, с безбройни комисиони и отчисления по веригата. В света на рекламата има едно популярно мото, което у нас плагиатски може да се перифразира така: "Има неща, които не се купуват с пари. За всичко останало има шуробаджанащина".
Почти мигновено след появата си преди месец новата марка "България" бе заклеймена от художници, дизайнери и дори от културния министър Вежди Рашидов като "примитивна". Още същия ден, в който кампанията бе шумно представена в сградата на МИЕТ, пък стана ясно, че дори снимковият материал в "златните" брошури и диплянки не е автентичен, а стъкмен с "фотошоп" върху готови изображения от виртуални имидж банки. Малко по-късно на повърхността изплува и фактът, че в екипа, разработвал проекта срещу милион и половина лева, е участвала бившата съветничка на ексминистър Трайчо Трайков - Александра Ланг. Разбира се, това не е конфликт на интереси, а чисто съвпадение.
От Българската асоциация по маркетинг (БАМ)
побързаха да защитят своите новозабогатели братя по призвание,
като излязоха с официална позиция по темата, систематизирана в отбранително писмо до министър Добрев. В него пишеше дословно: "Брандирането се прави за клиентите, а целта на логото е единствено да подпомогне разпознаването ни като дестинация на наситените с атрактивни предложения туристически пазари, от които искаме да увеличим туристическия поток към нашата страна. Какво мислят за проекта на лого част от нас - българите, няма никаква стойност за разработваната стратегия, защото не ние сме обект на тази туристическа стратегия."
С други думи, няма никакво значение какво мислят българите по пряко засягащи ги въпроси. Удивителен факт, узаконен още с бутафорния референдум, проведен с енигматично запитване, непредполагащо какъвто и да е смислен отговор. Конкретно стратегията на туризма планира новото лого да увеличи с около 25% ръста на приходи през следващите 5 години, поне според думите на зам.-министъра на икономиката Иво Маринов. Но реалността показва, че чужденецът, подвел се по лъскавите картинки, рядко повтаря грешката си да почива в България повече от веднъж. Досущ като българския гласоподавател, който обаче успява да поправи своята грешка само веднъж на 4 години. Тоест съвсем скоро.
P.S. В четвъртък министър Делян Добрев съобщи, че е разпоредил логото да бъде поправено, докато не се хареса на всички. Както и че, ако това не се случи, ще се търси начин да се коригира сумата, която вече е платена. Каквото и да означава това.