Във вторник вечерта София бе залята от протестиращи срещу правителството - заради цените на тока, заради разрешението да се строи втори лифт в Банско и изобщо заради начина на управление. |
По закон по-голямата част от обещаните от Борисов енергийни мерки са в правомощията на независимата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
В момента цените на тока се определят за срок от 1 г. с решение на ДКЕВР и влизат в сила от 1 юли. Само ДКЕВР, която е почти обезглавена, може да реши и за отнемане на лиценза на чешкия оператор. От неделя насам новият председател на комисията Юлиана Иванова е уволнена, макар да продължава да изпълнява функциите на и.д. до назначаването на нов титуляр.
Комисията се събра на извънредно заседание няколко часа след пресконференцията на премиера. След дълго заседание ДКЕВР откри процедура по отнемането на лиценза на ЧЕЗ, позовавайки се на 17 съставени акта срещу компанията. Решението бе съобщено от председателя на РЗС Яне Янев, който по неизвестни причини пристигна на заседанието. "В последните 10-15 минути от заседанието на ДКЕВР влязох лично, за да се убедя, че решението ще бъде взето без въздействие на когото и да било. Решението вече е факт – ДКЕВР откри процедура за отнемане на лиценза на ЧЕЗ. Оттук нататък следват срокове, изисквания по закон и процедури пред Върховния административен съд", обясни пред "Фокус" Янев.
Юлиана Иванова най-вероятно ще подпише първото решение за отнемане на лиценза на ЕРП у нас. Вчера тя не беше съвсем наясно какво са установили проверките на ДКЕВР в ЕРП-тата. Останалите членове на комисията отказаха да се присъединят към брифинга за разясняване на нарушенията и демонстративно седнаха от страната на журналистите. Иванова заяви, че след ревизии ЧЕЗ и EVN са се сдобили с 4 акта за нарушения, но не можа да обясни какви са те. Тя каза, че ДКЕВР обмисля възможности за поевтиняването на тока от 1 юли, но не знаеше как ще стане това. Обеща обаче експертите на енергийния регулатор да започнат проверки на място за инвестиционните разходи на трите дружества. Идеята е да се види дали компаниите действително са влагали декларираните суми в подобряване на инфраструктурата, или те са били харчени за други цели. Същата проверка бе извършена и през 2010 г.
Икономическият министър Делян Добрев по-късно поясни, че поевтиняването на тока ще дойде от промяна на микса на енергията за регулирания пазар, като от него бъдат извадени квотите на скъпите централи, с които няма сключени договори за задължително изкупуване на енергията. Намаление ще може да се акумулира и от свалянето на признатите загуби на ЕРП-тата от 15 на 10%.
"Енергийните контракти ще бъдат предоговорени, но само там, където има възможност. Имайте предвид, че има договори, които така са направени, че развалянето им влече огромни неустойки. И тези, които са ги подписвали, да бъдат така добри да не ни дават акъл, а да излязат и да кажат защо са ги подписали - по-простичко, по-честно и по-ясно - подписахме ги, защото така и така. Не да ми дават акъл, а да излязат и да обяснят защо те са го подписали. Ние нашата отговорност си я знаем, те да си поемат тяхната", разгневи се вчера премиерът.
По-подробни разяснения за нарушенията на трите ЕРП-та даде Върховната административна прокуратура. Тя още в понеделник е предложила на ДКЕВР да отнеме лиценза на ЧЕЗ. Причините са системни нарушения от ЧЕЗ. При отчитане на декемврийските сметки ЕРП-тата са засичали електромерите не на месечна база, а за 40, 42 и дори 48 дни. Това противоречи на решение на ДКЕВР от 2008 г., според което токът трябва да се отчита на месечна база. Точно ДКЕВР обаче трябва да следи за изпълнението на собствените си решения. Едно от дружествата - "Енерго-Про", дори не е включило месечното отчитане в общите условия, на базата на които подписват договорите с абонатите си. Но въпреки това ДКЕВР е одобрила условията. "Установи се, че при подмяна на електромера не са съставяли протоколи. Ако впоследствие се установи, че е потребена по-малко енергия, гражданинът не може да си търси правата", обясни един от участвалите в проверката прокурори - Георги Камбуров.
Според прокурорите ЧЕЗ е нарушила неведнъж Закона за обществените поръчки. Конкретни примери не бяха дадени. "ДКВЕР не е следила и дали ЕРП-тата изпълняват инвестиционните си намерения", заяви другият проверяващ прокурор Веселин Найденов. И допълни, че регулаторът е приемал инвестициите само "документално", т.е. никой не е проверявал на място дали има изградени трафопостове, положени кабели и т.н. Друг голям проблем при работата на комисията е почти невъзможното придвижване на жалбите на граждани. За периода 31 януари 2012 - 31 януари 2013 г. срещу високи сметки има 2038 жалби. Разгледани са обаче едва 9% от тях. Според Найденов заради нарушенията при отчитане на тока за всяка сгрешена сметка дружествата могат да бъдат глобени с до 1 млн. лв.
Досега проверката на административните прокурори не е открила данни за извършени престъпления от страна на дружествата.
От централата на ЧЕЗ остро отхвърлиха обвиненията. "Смятаме, че изявленията на премиера и прокуратурата са грубо нарушение на юридическите задължения на България като държава, влизаща в ЕС. Единствената организация, която може да взима решение за започване на процедурата по анулиране на лиценза, е независимото енергийно управление. От него не сме получавали никакви уведомления за намерения за започване на такава процедура (анулирането на лиценза)", заяви говорителят на чешкия концерн Барбора Пулпанова. ЧЕЗ отрича да е извършвала нарушения и твърди, че София не разполага с правни основания за отнемане на лиценза. Според ръководството й ходът на Борисов е политически мотивиран предвид предстоящите парламентарни избори. ЧЕЗ, която е държавна компания, бе подкрепена и от двама чешки министри - на външните работи Карел Шварценберг и на промишлеността Мартин Куба. Те обещаха да използват всички дипломатически средства и предупредиха, че България е тръгнала по безпрецедентен път.
Раздялата с лиценза в България ще бъде пореден удар за ЧЕЗ, след като дружеството наскоро изгуби правата си в Албания. В отговор на това обаче чешката фирма заведе дело срещу балканската страна за близо 200 млн. евро компенсации.
ПО ЗАКОН
Според Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката само ДКЕВР има право да отнема лиценз. Това може да стане по различни причини - процедурата може да бъде открита при съставен акт за нарушение, ако дружеството е пропуснало да изпълни предписания от контролните органи, при фалшиви документи и т.н.
Отнемането на лиценза не подлежи на обжалване от страна на виновника, той може да се защити само с възражения. ДКЕВР определя срок за отстраняване на нередностите и ако дружествата го спазят, регулаторът може да спре процедурата. В случая, ако лицензът на "ЧЕЗ-България" бъде отнет, ще бъде назначен т.нар. служебен оператор, който най-вероятно ще е НЕК. Вчера от принципала на дружеството - Министерството на икономиката, не казаха дали НЕК имат готовност да поеме работата на ЧЕЗ, а от самото дружество отказаха коментар.
ПРОБА-ГРЕШКА
Според Борисов всички политически сили в парламента трябва в рамките на ден-два да изберат целия състав или 2/3 от състава на ДКЕВР. Той пое ангажимент 50% от квотата на ГЕРБ в иначе независимата комисия да се състави от граждански организации и призова и другите партии да направят същото. Виновни за скъпия ток пък се оказаха не само ЕРП-тата, но и ексшефът на регулатора Ангел Семерджиев и редовите инкасатори, които манипулирали електромерите. "Убеден съм, че инкасаторите пипат едни електромери за сметка на други", заяви Борисов.
Опозицията обаче отказа да участва в обсъждането на предложенията за състава на ДКЕВР.
БСП откри акционери, близки до ГЕРБ, в ЕРП-тата
Комисията "Янев" разсекрети договори и анекси за ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго про" и "Мариците"
Близки до властта са си напазарували акции в ЕРП-тата през последната година. Това внушение направи вчера депутатката Мая Манолова на заседание на комисията за борба с корупцията по високите етажи на властта. Освен това според социалистката скокът в сметките за ток се случил точно след като държавата продала своите 33% в електрокомпаниите. Председателят на комисията Яне Янев пък съзря връзка между високите сметки и масовите протести. Той заподозря ЕРП-тата, че са си затворили очите и са допуснали шокиращите фактури, а в организацията на бунтовете видя "ченгеджийската машина", която бързо е сработила и е канализирала напрежението. Сценарият за дестабилизация с атентата срещу Доган не минал, но високите сметки свършили работа, смята Янев.
Комисията вчера взе решение всички договори, свързани с приватизацията на трите ЕРП-та и последващия контрол, да бъдат разсекретени и публикувани. Договорите на НЕК с тецовете "AES - Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица- изток 3" за дългосрочно изкупуване на ток също ще бъдат качени в интернет - въпреки възраженията на частните инвеститори. "Щом общественият интерес го изисква, търговската тайна не важи", обясни правният експерт на антикорупционната комисия Пламен Петков. В късния следобед обещаните документи, повечето с гриф "търговска тайна", вече бяха публикувани.
По настояване на депутатите от БСП на сайта на комисията трябва да бъдат огласени и новите акционери, изкупили 33-те процента акции на държавата миналата година. Няма как да има връзка между продажбата на миноритарните дялове в ЕРП-тата и последните високи сметки за ток - най-малкото защото акциите в ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН бяха приватизирани чрез борсата и бяха изкупени от различни участници по различно време, обясни пред комисията Емил Караниколов, шеф на Агенцията за приватизация. Държавата продаде акциите си в ЕВН още в края на 2011 г., а следващите сделки бяха доста месеци по-късно.
"Има информация, че дяловете са продадени на 3 пъти по-ниска цена от тази при приватизацията през 2004 г.", настоя Мая Манолова. "Информацията за цените е публична. През 2004 г. са продадени мажоритарните пакети. Цената е била около 4500 лв. за акция. За миноритарния дял цената е била 1644 лв. за акция. Мажоритарният пакет дава право на контрол, дивиденти, затова и цената е по-висока", обясни Караниколов.
Пред "Сега" след заседанието Мая Манолова каза, че не може да посочи конкретни имена, но имало данни, че ТИМ и офшорки, зад които стоят свързани с управляващите, са сред новите акционери в ЕРП-тата.
Всъщност приватизацията чрез борсата е възможно най-прозрачната, а данните за сделки с акции на публични дружества се публикуват редовно от фондовата борса, централния депозитар и в Търговския регистър. Към 30 януари например бе известно, че след продажбата на държавните 33% новите съдружници на чешката ЧЕЗ са главно пенсионни фондове - в "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро" са придобили акции фондове на пенсионните компании "Доверие", "Сила", "Съгласие", както и банката ЦКБ.
Акции на дружествата на ЧЕЗ и "Енерго про", които са публични компании, се търгуват на фондовата борса и собствениците им се сменят кажи-речи всеки ден. Заради лошите новини около ЧЕЗ вчера акциите на ЧЕЗ компаните толкова се сринаха, че фондовата борса ги спря от търговия. Книжата на "Енерго про" - бившата Е.ОН, също силно се обезцениха. ЕВН се отписа от борсата, след като мажоритарният собственик - австрийската EVN, изкупи държавния дял и придоби 100% от капитала.
Комисията вчера взе решение всички договори, свързани с приватизацията на трите ЕРП-та и последващия контрол, да бъдат разсекретени и публикувани. Договорите на НЕК с тецовете "AES - Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица- изток 3" за дългосрочно изкупуване на ток също ще бъдат качени в интернет - въпреки възраженията на частните инвеститори. "Щом общественият интерес го изисква, търговската тайна не важи", обясни правният експерт на антикорупционната комисия Пламен Петков. В късния следобед обещаните документи, повечето с гриф "търговска тайна", вече бяха публикувани.
По настояване на депутатите от БСП на сайта на комисията трябва да бъдат огласени и новите акционери, изкупили 33-те процента акции на държавата миналата година. Няма как да има връзка между продажбата на миноритарните дялове в ЕРП-тата и последните високи сметки за ток - най-малкото защото акциите в ЧЕЗ, ЕОН и ЕВН бяха приватизирани чрез борсата и бяха изкупени от различни участници по различно време, обясни пред комисията Емил Караниколов, шеф на Агенцията за приватизация. Държавата продаде акциите си в ЕВН още в края на 2011 г., а следващите сделки бяха доста месеци по-късно.
"Има информация, че дяловете са продадени на 3 пъти по-ниска цена от тази при приватизацията през 2004 г.", настоя Мая Манолова. "Информацията за цените е публична. През 2004 г. са продадени мажоритарните пакети. Цената е била около 4500 лв. за акция. За миноритарния дял цената е била 1644 лв. за акция. Мажоритарният пакет дава право на контрол, дивиденти, затова и цената е по-висока", обясни Караниколов.
Пред "Сега" след заседанието Мая Манолова каза, че не може да посочи конкретни имена, но имало данни, че ТИМ и офшорки, зад които стоят свързани с управляващите, са сред новите акционери в ЕРП-тата.
Всъщност приватизацията чрез борсата е възможно най-прозрачната, а данните за сделки с акции на публични дружества се публикуват редовно от фондовата борса, централния депозитар и в Търговския регистър. Към 30 януари например бе известно, че след продажбата на държавните 33% новите съдружници на чешката ЧЕЗ са главно пенсионни фондове - в "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро" са придобили акции фондове на пенсионните компании "Доверие", "Сила", "Съгласие", както и банката ЦКБ.
Акции на дружествата на ЧЕЗ и "Енерго про", които са публични компании, се търгуват на фондовата борса и собствениците им се сменят кажи-речи всеки ден. Заради лошите новини около ЧЕЗ вчера акциите на ЧЕЗ компаните толкова се сринаха, че фондовата борса ги спря от търговия. Книжата на "Енерго про" - бившата Е.ОН, също силно се обезцениха. ЕВН се отписа от борсата, след като мажоритарният собственик - австрийската EVN, изкупи държавния дял и придоби 100% от капитала.