Лавинообразно се увеличават проблемите, с които трябва да се справя чешката компания ЧЕЗ - най-голямата публична компания в Централна Европа. В последните седмици лошите новини за енергийния оператор валят една след друга, като най-новата е решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да започне процедура за отнемане лицензите на компанията за извършване на дейност на територията на Западна България. От чешката компания обявиха, че "изпълняват изцяло всичките си задължения" и "категорично отричат да са извършвани нередности, които теоретично биха могли да доведат до процедура за отнемане на лиценза". В полемиката се включи и държавното ръководство на Чехия - премиерът Петр Нечас определи българските действия срещу ЧЕЗ като силно политизирани заради предстоящите у нас парламентарни избори. Много по-остър в изказванията си бе министърът на промишлеността и търговията Мартин Куба, който заяви пред чешката агенция ЧТК: "България като страна - членка на ЕС, върви по един напълно безпрецедентен път". Според него ситуацията е "много обезпокоителна".



Ситуацията наистина е доста обезпокоителна,



особено за Прага, тъй като ЧЕЗ е на път да изгуби втори лиценз за извършване на дейност в чужбина, при това в рамките на около месец. Бизнесът на ЧЕЗ в България й носи 10% от печалбата годишно. Българският пазар е вторият по важност за компанията след Чехия.

На 21 януари т.г. Албания отне разрешението на чешката компания за работа на територията на страната. Това стана, след като ЧЕЗ, която управлява електроразпределителната мрежа в Албания, влезе в остър спор с правителството на премиера Сали Бериша заради прекъсвания на тока и водоснабдяването. Мотивите на правителството са, че местното подразделение на компанията - CEZ Shperndarje, не е изпълнило ангажиментите си за инвестиции в инфраструктурата. От дружеството твърдят, че спиранията на електроподаването са били неизбежни заради неплатени сметки, които достигат 40%. Албанският държавен регулатор ЕРЕ обяви, че електроразпределението ще бъде върнато под правителствен контрол, докато не се намери друга компания, която да обслужва електрическата мрежа.

Естествено, чешката компания нe стоя със скръстени ръце и незабавно предприе действия, за да брани интересите си. ЧЕЗ поиска международен арбитраж да се произнесе по спора с Албания. Компанията твърди, че отнемането на лиценза й е в разрез както с международното, така и с албанското законодателство. Чехите настояват да получат компенсации за изгубените си в страната инвестиции и оценяват загубите си на почти 200 млн. евро. Тя купи 76% от електрическата компания през 2009 г. за 102 млн. евро, а собственик на останалите 24% е албанската държава. Властите в Тирана на свой ред също обявиха, че ще поискат международен арбитраж и компенсации заради спора с ЧЕЗ. Според правителството причинените загуби са в размер на 750 млн. евро. Експерти са на мнение, че чешката компания има добри предпоставки да спечели арбитража.

Албанският заместник-министър на енергетиката Ено Боздо в интервю за радио "Дарик" изрази разочарованието си от чешката компания. "ЧЕЗ трагично се провали като фирма, идваща от ЕС с предполагаемо европейските си практики", обяви той. Боздо разказа, че проблемите с фирмата започнали още през 2011 г., но през миналата година се задълбочили. "Имахме проблеми със загуби по мрежата, със свръхвисоки сметки за потребители и с липса на инвестиции. Компанията получаваше всякакъв вид подкрепа от страна на правителството, но не изпълни нито едно от задълженията, които бяха заложени в договора й. Всичките проблеми идваха от лошото управление във фирмата. Вътрешните й проблеми се отразяваха пагубно на нивото на услугата към крайните потребители", каза албанският енергиен зам.-министър. В Албания хората също недоволствали срещу ЧЕЗ и организирали протести. ЧЕЗ доставя на потребителите еленергия, която купува от държавна компания - производител на ток. Тя пък увеличила продажните цени със 100%. Албанският държавен регулатор предупреди ЧЕЗ, че не може да прехвърля увеличените със 100% цени на крайните клиенти, и това доведе до увеличаване загубите на чешката компания. И в опита си да минимизира загубите ЧЕЗ прекъсна подаването на електричество към ВиК дружества заради неплатени сметки, възлизащи на 38 млн. евро. Половин Албания остана без вода и се наложи властите да изпратят полиция, за да блокира спирането на подаването от служители на чешката компания.

В началото на тази седмица пък стана ясно, че



чешката полиция е започнала разследване



на четири от сделките на ЧЕЗ. Сред договорите, представляващи интерес за разследващите, са продажбата на собствеността на енергийната компания във въглищна мина, както и инвестиция на ЧЕЗ в Албания, писа чешкият в. "Млада фронта днес". Първият случай е свързан с германското въгледобивно предприятие Mibrag. ЧЕЗ подаде 50-процентовия си дял на другия основен акционер EPH - също чешка енергийна компания, и срещу това ЧЕЗ придоби фирмата Energotrans. Сделката беше финализирана през юни 2012 г.

Друго разследване на чешката полиция е свързано с албанското подразделение на компанията - CEZ Shperndarje, но подробности не бяха оповестени. Според публикацията в "Млада фронта днес" прокуратурата проверява за нарушение на закона за обществените поръчки дъщерното дружество Skoda Praha Invest, както и договорите за временно съхраняване на отработено ядрено гориво в АЕЦ "Темелин". "Предоставихме цялата необходима информация. Не знаем за нищо нередно", заяви говорителката на ЧЕЗ Барбора Пулпанова и уточни, че полицията е започнала да търси информацията за въпросните сделки преди година.

През август м.г. чешкото контраразузнаване обвини ЧЕЗ в заобикаляне на закона за обществените поръчки. В доклада, изготвен от експертите на ведомството, се твърдеше, че енергийният гигант е използвал свой филиал, за да прави обществени поръчки в случаи, когато се налага да обяви търг. Компанията и тогава отрече обвиненията.



КАРЕ

ЧЕЗ-България като хранилка за близки на премиера



Човек на бивш съдружник на премиера Бойко Борисов - Румен Николов-Пашата, повече от три години е в надзорния съвет на "ЧЕЗ България" ЕАД, което консултира и отговаря за работата на българските дружества, в които чешката компания ЧЕЗ има участие. Това са "ЧЕЗ Електро България", "ЧЕЗ Разпределение България", "ЧЕЗ Трейд България", ТЕЦ "Варна", както и лабораторията на дружеството.

Димитър Николов Стефанов, известен като Митко Каратиста, е назначен в "ЧЕЗ България" през октомври 2009 г. директно от компанията майка "ЧЕЗ а.с." от Прага, заявиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, съобщи "Медиапул". Той не представлява държавата и министерството няма нищо общо с назначението.

Според сайта "Биволъ" Димитър Стефанов взема по 35 хил. лв. месечна заплата за участието си в надзора на "ЧЕЗ България", макар да не е ясно какви са точно ангажиментите му. Компанията е отчела за 2012 г. печалба над 1 млн. лв.

Сайтът посочва още, че докато Стефанов работи в ЧЕЗ, представлява и фирма на небезизвестния представител на силовата групировка СИК Румен Николов - Пашата, с когото Борисов и соченият за организатор на престъпна групировка за отвличания - т.нар. Октопод, Алексей Петров, бяха съдружници във фирмата от началото прехода - "Будоинвест".

От май 2005 г. Каратиста е представител на дружеството "Омега 96", което е правоприемник на фирмата на Пашата "Омега 95". Румен Николов прехвърля собствеността си на офшорката "Кенут Маркетинг", която продължава да държи 100% от акциите. Стефанов си тръгва от "Омега 96" през юли 2011 г., посочва "Биволъ".

Не е ясно какво е образованието на Стефанов. Знае се, че Каратиста е бил и шофьор на Румен Николов-Пашата, а след идването на ГЕРБ на власт известно време е съветник на единия от двамата депутати от ГЕРБ, които "Сега" засне да разнасят чували с бюлетини на изборите през ноември 2011 г. Споменаването на името на Каратиста изважда от равновесие Бойко Борисов.

Миналия петък дори се стигна до скандал в парламента. Антон Кутев от БСП зададе въпрос на Борисов за смяната на шеф на ДКЕВР, в който спомена и Митко Каратиста."Аз от години не съм го виждал, през мен и моите зали са минали стотици каратисти, така че нямам никакво желание да им следя развитието и от 15 години не го правя. Що се отнася до въпросния Димитър Стефанов, там вие спокойно може да питате вашия съветник и ръководител на ДАНС, това бяха негови състезатели, на Алексей Петров, човека, който държеше и документите и дойде да ги представи срещу Станишев, така че има кого да си питате", заяви в отговор премиерът.