Вероятно много впечатляваща сред околните ниви е изглеждала сградата на Атинската политехника при нейното откриване през 1873 г., както и всички средищни сгради в града, строени приблизително по това време впрочем. Те всички са строени на празно място, сред обработваемите площи на съседните села, далеч от тогавашното градско ядро. Състоящ се от малки едно- и двуетажни сгради около хълма на Акропола, в градския център доминират джамиите на завоевателите и руините от миналото.

Сградата на Атинската политехника сега е известна на цял свят с трагичните събития, които са сред най-важните световни новини за времето от февруари до ноември 1973 г. Предполагам, че никой, даже историците на архитектурата не биха се впечатлили от изгледа на сграда, която отдавна е символ на борбата за свобода, срещу диктаторите и диктатурите.

Днес, гледана откъм бул. "Патисион" (новото официално название "28 октомври" не се използва във всекидневието), Атинската политехника изглежда като изоставена, централният й вход не се използва на практика след събитията от 1973 г., а сградите са безобразно нашарени с огромни грозни графити. Студентите и преподавателите използват южния вход на комплекса, а околните улици са изпълнени с безброй книжарници и копирни бюра, където се продават пергели, линеали и каквото там е нужно за студентите в едно техническо училище. За трагичните събития отпреди точно 40 години напомнят само възпоменанията всеки ноември в памет на убитите при щурма на Политехниката студенти.



* * *

В Гърция изучаването и преподаването на историята на страната след Втората световна война беше на практика забранено за дълги години. Дори и днес професионалните историци, които се занимават с този период от миналото на страна, са само няколко. За гимназиалните учебници историята завършва през 1945 г., а студентите-историци съвсем отскоро учат за това време само в малък и крайно ограничен спецкурс, предназначен единствено за малкото специализиращи най-нова история. Това ще да е причината гръцките младежи днес да получават сведения за историята на страната си след средата на ХХ в. практически само в домашна обстановка, както е било в безписмените времена.

Официалната държавна позиция бе, че изучаването на времето след 1945 г. разединява нацията, а и историческото отстояние от това време не е достатъчно, за да се погледне то обективно. Такава позиция в историческите факултети на българските висши училища би предизвикала нечувани брожения, невъздържани обвинения и безкрайни скандали.

Така че е ясно, основните източници за изучаването на този период от историята на Гърция са чуждестранни, а там, извън Гърция, и партизанската война в края на 40-те години на миналия век, и времето на военната хунта, и борбата срещу нея, предизвикват небивал интерес.

В средата на 60-те години политическата нестабилност в Гърция става почти неуправляема. Правителствата се сменят необичайно често, при това съвсем не винаги в съответствие със закона. Различните правителства са все десни и всяко свободомислие се наказва с мащабен терор. Икономическото състояние на страната, особено на фона на бурния стопански подем в околните балкански страни, е плачевно, инфлацията е значителна, селското стопанство и търговията са в основата на икономиката, промишлеността е малка, слаба и предимно у чужди компании. Здравеопазването е трагично лошо и безгранично скъпо, огромна част от гърците предпочитат да се лекуват в съседните страни, включително и в България.



Неспирни протести и стачки разтърсват гръцкото общество,



поводи извират всекидневно. От началото на 60-те години на миналия век гръцката полиция започва да използва любимите и днес гранати със сълзотворен газ. При една откровено безлична и твърде декоративна кралска власт, икономическите протести постепенно прерастват в политически, все по-често се издигат лозунги "Долу правителството".

Както е обичайно да се очаква при подобна политическа обстановка, първото което идва на ум, е старата мечта за "твърдата ръка". Курс лекции, четен през март 1966 г. във Философския факултет на Атинския университет, възхвалява ползите от установяване на диктатура в страната, която да спре неспирния вървеж към хаос. Лекциите са в претъпкани зали, отлично посетени от студенти и преподаватели, а понеже е четен в старата сграда на университета в центъра на града - и от висши държавни служители от съседните учреждения, народни представители от намиращата се наблизо сграда на Народното събрание (днес Национален исторически музей), дори от служители на двореца. Чуждестранните кореспонденти и дипломатически представители съвсем правилно преценяват, че десните партии, които са дежурни в управлението на Гърция до 1974 г., и Дворецът подготвят общественото мнение за установяване на военен режим, който се очаква да е не само крайно десен, твърдо антикомунистически, но и промонархически. Само последното се оказва не съвсем вярно.

На 17 април полицията и специалните части прекъсват още съвсем в началото концерт на "Ролинг стоунс", след като Мик Джагър хвърля в публиката няколко стръка червени карамфили, подарени му наскоро. Това е сметнато от специалните служби за комунистическа пропаганда и сигнал за протест, поради което публиката грубо е разгонена от полицията.

Въпреки шумното отричане на възможността за установяване на диктатура, на 21 април 1967 г., малко след 2, 00 ч. сутринта, първите танкове се появяват в центъра на Атина. Скупчени нагъсто, главните държавни сгради, Народното събрание и кралският дворец, са блокирани бързо. Министерствата, дори отдалечените от центъра, са превзети незабавно.



Превратът е бърз и в обстановка на безразличие





В Гърция на власт идва триумвират, съставен от бригадния генерал Стилианос Патакос и полковниците Георгиос Пападопулос и Николаос Макарезос. До сутринта и на следващия ден по цялата страна са арестувани повече от 10 хиляди души, включително националния герой Манолис Глезос и композитора Микис Теодоракис.

Главните превратаджии бързо организират така наречения Революционен съвет, впрочем чак до 1974 г. те ще продължат да обозначават деянието си като "революция". Цел на преврата е премахване на "царящата политическа и морална безнаказаност"*.

Макар триумвиратът Патакос-Пападопулос-Макарезос да управлява привидно колективно, много скоро започва да се установява култ към министър-председателя Г. Пападопулос. Родом от малко крайно бедно селце в една от най-изостаналите части на Гърция в Северен Пелопонес, Пападопулос, както ни уверяват всички съвременни наблюдатели, не притежава никакви политически и държавнически качества. Френският в. "Монд" обобщава способностите му в подробна статия, като заключава: "Пападопулос никак не е способен да възглави партия, нито морално, нито интелектуално".

Въпреки това много скоро, Пападопулос се превръща в ръководител на военната хунта, като събира в ръцете си практически цялата политическа власт, а средствата за масово осведомяване величаят всекидневно неговата "гениалност". Навсякъде в страната, според дипломатически източници от онова време, в села и градове, в държавните учреждения, в училищата, даже по витрините на магазините и в кръчмите са провесени големи негови портрети. Нито за минута не се отделя от охранителите си, а в добавка страда и от клаустрофобия, поради което почти не участва в публични прояви на закрито. Само след три години министър-председателят самонадеяно заявява: "В близко време не виждам никаква причина, поради която да се откажа от абсолютната власт" (в. "Сънди телеграф", 4 август 1970 г.). Впрочем, ще видим и в други подобни случаи, че диктаторите са най-уверени във властта си малко преди да се сгромолясат.

Често се изтъква, че диктаторските режими след Втората световна война наистина идват на власт незаконно, наистина избиват хиляди инакомислещи, но водят страните си към стопански разцвет. Дали това обощение е вярно ще видим друг път, но е истина, че вторият член на режима на "черните полковници", Николаос Макарезос, е несъмнено интелектуалното лице на режима. Ако Гърция успява да се стабилизира стопански и даже да отбележи известен икономически ръст, заслугата несъмнено е негова.

Ако Г. Пападопулос бързо се превръща в лице на режима, а стопанството е поверено на Н. Макарезос, то Ст. Патакос е силовата фигура в гръцката хунта. Силно религиозен, ограничен до глупост, бригадният генерал обикаля страната почти без охрана и често заменя в многобройните маловажни публични изяви страхливия Пападопулос.



* * *



Въпреки масовия терор, на 5 февруари 1973 г. всички студенти от Атинската политехника престават да посещават учебните занятия. На 16 февруари е превзет за някое време Юридическият факултет на Атинския университет. На 21 февруари 3000 студенти окупират за 24 часа централната учебна сграда на Атинския университет. Започва 17-месечната битка за свалянето на хунтата в Гърция.





* Първа част на поредица текстове за диктаторските режими през втората половина на ХХ в.

** Всички прилики със съвременни политически събития в България са исторически закономерни, а не случайни.