Исландия пострада силно от глобалната финансова криза, но борбата на исландците да преодолеят катастрофата стигна исторически измерения, които са важни и засягат и останалите страни по света, писа преди дни Андрю Съливан в "Каунтърпънч". Когато икономическият срив започна през есента на 2008 г., множество шокирани и разярени исландци, сред които е и поетесата и активистка Биргита Йонсдотир, започнаха да се събират на спонтанни протести и форуми. Протестите започнаха в столицата, но постепенно ставаха все по-мащабни и по-координирани с многото групи в цялата страна. 3 г. преди революциите в арабския свят и масовите протести по света Биргита Йонсдотир и съгражданите й сложиха начало на кампанията "Окупирай Исландия".



Демонстрациите бяха наречени Революцията на кухненските съдове,



защото хората в столицата удряха по тенджери и тигани в подкрепа на протестиращите около сградата на парламента. Всяко опозиционно движение би било щастливо с резултатите от масовата мобилизация - протестите успяха да блокират откриването на парламента през януари 2009 г., премиерът подаде оставка, правителството му падна, създаденото ново коалиционно правителство бързо обяви намерението си да свика Конституционен парламент за промяна на конституцията. Но всички тези драматични събития се оказаха само върхът на айсберга. Те задвижиха цялостна демократична реформа в Исландия.

Съпротивата срещу некомпетентно правителство и корумпирания финансов сектор скоро еволюираха до едно доста по-широко политическо пробуждане. От началото на срива гражданите се чувстваха предадени от всички социални, политически и финансови институции, на които бяха вярвали дотогава. Безработицата изведнъж скочи до 10%. И макар масовите демонстрации да позатихнаха след падането на старото правителство, дисидентите продължиха натиска върху новото да извърши дълбоки промени. Предходното правителство създаде Специална разследваща комисия (СРК), която да установи причините за финансовия колапс. Новото правителство подкрепи СРК в разследването на високопоставени лица, а резултатите доведоха до официално обвинение и съд за множество хора, сред които и бившият премиер. По-важното обаче е, че новото правителство прие исканията на обществото за създаване на изцяло нова конституция. И за да придвижат още напред идеите, активистите решиха да дадат съвсем реална тежест на гласа на народа.

С минимален бюджет протестиращите организираха кампания, за да изберат активисти, които да бъдат представители на различните движения в националния парламент. 4-ма кандидати бяха избрани през пролетта на 2009 г., те се нарекоха "Движение на гражданите". 3-ма други активисти, сред които и Биргита Йонсдотир, се отделиха в друга група "Движение". Активистите политици веднага заявиха, че групата им няма да функционира като конвенционална политическа партия, а по-скоро като безпартийна парламентарна група. Те решиха още, че политическото им участие ще продължи само докато постигнат предварително заявените си цели, след което ще се разпуснат. Ако пък стане ясно, че няма да бъде възможно да постигнат законодателните си цели, "Движението" също ще спре да действа. Оттогава минаха почти 4 г. и изборите тази пролет ще бележат края на мандата на активистите.

Пътят към конституционната реформа бе дълъг и пълен с бариери, поставяни от дясната Партия на независимостта, която оглавяваше предходното правителство. В едно интервю за "Каунтърпънч" неотдавна депутатката Биргита Йонсдотир каза, че



създаването на нова конституция "за народа и от народа"



на Исландия е едно от четирите основни искания на "меката революция". Тя и колегите й от "Движение" обещаваха да са гаранти, че процесът на пренаписване на конституцията ще е легитимен, демократичен и на принципа на включването на гражданите. "Една от основните причини да съм в парламента е да дам на народа инструменти, с които те да имат повече отговорности в нашата демокрация", обясни тя. И е доволна от резултата.

В края на октомври в Исландия успешно завърши експериментът, наречен



първото в света колективно писане на конституция.



Той разби тезата на управляващите елити, че народът не трябва да бъде допускан до управлението на държавата, защото не е достатъчно дорасъл, за да решава сложните проблеми, с които само те могат да се справят.

Новата конституция бе написана със средствата на XXI век - онлайн. Решението е създаването на основния закон да стане при максимална откритост и с неговото написване да се ангажират не професионалните политици, доверието към които е само 6%, а обикновените хора. На лотариен принцип през 2010 г. са избрани 950 човека от средите на обикновените исландци. Те съставят "суровия", състоящ се от 700 страници, вариант на новата конституция. Този прототип на основния закон е доработен от по-компактния съвет, състоящ се от 25 души. Съставът на съвета отново е избран измежду обикновените граждани. За 25-те места в конституционния съвет се състезават 522 души, избирателната активност е 35.9 %. В резултат в съвета влизат хора с неюридически професии: лекари, художник, рибари, домакини, инженер, пенсионери и др. Трябва да се отбележи, че никой в Исландия не демонстрира възмущение, че е невъзможно да се прочетат биографиите на 522 човека и техните политически програми, както и че е трудно и объркващо да се гласува с бюлетина, в която са записани фамилиите на толкова голям брой хора.

Съветът осигурява достъп на всички граждани до дейността му. Предложенията се събират чрез "Фейсбук", "Туитър" и даже "Ютюб". От гражданите постъпват общо 3600 коментара относно работата на съвета и 370 предложения за поправки в проекта на конституция. Всяка седмица съветът публикува на своята страница новите текстове, за да се проведе общественото им обсъждане, а две-три седмици по-късно след преглед на предложенията на обществеността и експертите се публикува и окончателната версия на съответната разпоредба, която отново се излага за обсъждане. Веднъж в седмицата



членовете на съвета се отчитат в клип за работата си,



който качват в "Ютюб". Заседанията на съвета могат да бъдат гледани директно и в Интернет. В края на дейността си всички 25 членове на съвета гласуват за приключването на работата върху новия основен закон. "Ние, хората на Исландия, желаем да създадем справедливо общество, в което всеки от нас да има своето достойно място" - с тези думи започва новата конституция.

На 27 октомври 2012 г. е проведен референдум и новата конституция е одобрена от 67% от гласувалите при избирателна активност 49%. На пръв поглед активността не изглежда висока, но както отбелязва професорът по икономика в Университета на Исландия Тровалдо Гулфасон , "в Швейцария например средната избирателна активност на проведените повече от сто референдума от 2000 г. до сега е 45%".

Освен това на референдума исландците се произнасят и по други въпроси: 83% гласуват всички природни ресурси да са достояние на нацията, а не на частни лица; 57% гласуват Евангелистко-лютеранската църква да получи статут на държавна религия.

След като безпрецедентната демократична процедура по съставяне на конституцията приключи, основният закон отново попадна в ръцете на политиците в парламента. Той бе подложен на анализ и обсъждане, потърсено бе мнението и на Венецианската комисия. Преди дни конституционната комисия обсъди мнението на експертите. "Сега всички академични представители и президентът просто се опитват да съсипят целия процес", коментира пред "Каунтърпънч" Йонсдотир. Ако новата конституция бъде блокирана въпреки одобрението на националния референдум, депутатката е убедена, че ще има нова революция.