Далеч преди да се роди Бойко Борисов, мъдрият български народ е измислил изразите "иди ми, дойди ми" и "търчи-лъжи". Целият мандат на правителството на ГЕРБ мина под мотото "Иди ми-дойди ми". Премиерът остана верен на този стил до последно - в деня преди оставката си обяви, че твърдо няма да подава оставка.

За близо 4 години кабинетът "Борисов" спечели една-единствена битка - успя да наложи строга финансова дисциплина, при това в трудни времена. Но изгуби всички останали - с монополите и "октоподите", с безработицата и бедността, с разпада в образованието и здравеопазването, с бюрокрацията и чиновническите привилегии. Лошото наследство от Тройната коалиция и враждебната външна икономическа среда са незаобиколими фактори. Но на България й трябва



правителство, което може да решава проблемите, не да се оплаква от тях



Бойко Борисов така и не можа да ни обясни защо нарича "Цанков камък" и Водното огледало в Кърджали криминални проекти на предния кабинет, а не спря да налива пари в тях.

"На мен ми трябвате тука да ме подпрете, когато отстояваме тези свои интереси. И в момента, в който ние спряхме, примерно, и на електроразпределителните дружества аутсорсването на дейността... знаете какво правеха, за да обиколят закона, големи компании, те това не си го позволяват да го правят в техните държави, но тука половината от дейността я аутсорсват през тяхна дъщерна фирма. И парите не отиват в инвестиции в трафопостове, стълбове, жици, а направо отиват към фирмите майки."

Това е цитат от среща на премиера Борисов с германския бизнес. Звучи съвсем актуално, а е от 2010 г. Сега, през 2013 г., пламъците на фактурите за ток осветиха голата истина - минали са 3 години, а нищо не се е променило. Борисов не е спрял нищо - нито "перфектното заобикаляне", нито "аутсорсването". На себе си трябва да се сърди, че народът го разлюби, не на Станишев или на Костов.

Сценарият с отнемането на лиценза на ЧЕЗ повтаря стария сюжет с "ЛУКойл Нефтохим". И тогава под напора на протести срещу високите цени - на бензина и дизела, имаше показни акции и ефектни заплахи.



След многото пара в свирката накрая държавата малодушно сви перки



Дали защото беше играл карти с премиер, или по други причини, Валентин Златев опази лиценза, а рафинерията нарушител получи специална отсрочка да монтира уредите за измерване, отчитане и контрол друг път. Комисията за защита на конкуренцията, следваща бързо сменящите си сигнали откъм министрите, първо обяви, че цените на петролния пазар са си пазарни, после откри, че има картел, а накрая се отрече от всякакви обвинения.

Стилът на Борисов - лъкатушещ и фанфарен, бързо и трайно се наложи навсякъде и във всичко. Помните ли колко пъти ДДС "падаше" и се "качваше"? Вицепремиерът Симеон Дянков щеше да сваля лихвите по заемите, а вместо това въведе данък върху лихвите по депозитите.

Ако говорим за финансова дисциплина, трябва да стиснем здраво ръката на Дянков. Той успя да я опази въпреки враждебната във всяко отношение среда - дори премиерът често смяташе, че финансовият министър се престарава като страж на хазната. Стягането на коланите си има невидима добра страна - българите днес, утре и след години ще плащат по-малки лихви по държавния дълг.



Но други ходове на стиснатия Дянков се оказаха буквално задушаващи



Дълго ще се помни скандалният отказ на този кабинет през 2009-2010 г. да плати стотици милиони левове на стотици фирми по заварените договори, "крити в чекмеджета". В резултат много предприятия, основно строителни, угаснаха и изчезнаха, други закъсаха и до днес не могат да се окопитят, междуфирмената задлъжнялост се качи до нови висоти, а България бе уличена от Брюксел, че с тези маневри се опитва да прикрие прекомерния си бюджетен дефицит.

През първите седмици на 2013 г. кабинетът тръгна да повтаря същата грешка - само че на гърба на фермерите. Напук на всички подписани споразумения, че субсидиите трябва да бъдат платени до 31 януари, Дянков отсече, че хазната е на червено, фискалният резерв е прекалено тънък и земеделците трябва да чакат до пролетното бюджетно пълноводие. Призракът на тракторите, блокирали площади и пътища, уплаши премиера и се намери начин кабинетът да си удържи на подписите. Но това ли е начинът - да воюваме за доходите си?

Наскоро статистиката се опита да внесе розов акцент в мрачното ежедневие - доходите на българите били пораснали с 16% за година. Новината изобщо не зарадва армията останали без работа и другата армия - на хората със замразени и понижени заплати. Пенсионерите ще чакат мижаво повишение през април, а щастливците с порасналите заплати знаят, че го дължат не на правителството, а на работодателите си.

Дянков до последно удържаше на популистките щурмове на колегите си за повече разходи. Но



не можа да дисциплинира другия вицепремиер - Цветанов,



и военния министър Аню Ангелов. Привилегиите в двете силови министерства останаха, а големите им бюджети станаха още по-големи.

Самият Дянков беше лют враг на държавните регулации и на фикцията минимална работна заплата, но към края на мандата сам предложи вдигане на МРЗ /нищо, че ден по-късно си оттегли подписа/. През всичките години растяха и осигурителните прагове - въпреки воплите на бизнеса, че това са нови пирони в ковчега на икономиката.

Дянков се опита да наложи ред, прозрачност и икономичност в държавната администрация, но проблемите остават. Нещата ще се оправят само когато всички ведомства, вкл. МВР и отбраната, започнат да публикуват приходите и разходите си - като се почне от обществените поръчки и се стигне до премиите за отличниците и санкциите (ако изобщо ги има) за ленивите и подкупните служители. Това към днешна дата остава утопия.



Няма спор - при еврофондовете работата потръгна



Усвояването на средствата повиши обаче само скоростта си, не и качеството. Конкурсът за туристическото лого стана емблема на порочното харчене. Има ли смисъл да се трошат милиони за нещо толкова спорно, грозно и маловажно, при положение че при качеството на услугите и унищожаването на природата ни и Буда не може да помогне на българския туризъм - това е конкретен въпрос, който обаче може да бъде перифразиран за още много проекти във всички сфери.

Големият грях на кабинета Борисов е, че



не освободи бизнеса от оковите, които му тежат



Той така и не разбра, че не държавата, не министри, комисии и чиновници, а предприемачите са моторът на икономическото развитие. Министерството на икономиката трябваше да е главен защитник на българските фирми от ударите на кризата, а вместо това се оказа ахилесова пета в управлението на ГЕРБ. И Трайчо Трайков, и Делян Добрев потънаха в авгиевите обори на енергетиката и съвсем загърбиха неволите на бизнеса от всички останали сектори. Обещаната решителна битка с бюрокрацията така и не се състоя. Провали се тотално реформата, която трябваше да сложи край на държавните такси, мутирали в нахални данъци. Дянков извади някаква методика за преизчисление, която повечето държавни ведомства приеха за сведение, а останалите - като повод да вдигнат още таксите си. И днес някакви външни фирми пишат стратегии и концепции за намаляване на административния самар върху бизнеса и на убийствените в някои случаи такси.

И въпреки че енергетиката беше приоритет, Трайков, а сетне и Добрев не успяха да разплетат или разсекат нито един гордиев възел. Запознаването с казуса "АЕЦ Белене" отне 3 години на правителството. Проектът ту бе гьол, ту стратегически важен, а накрая бе прекратен. Но разходите по него продължават, а неизвестните остават.

Премиерът в оставка много се гордее с големите строителни обекти - спортната зала в София, метрото, магистралните отсечки. Оказа се, че няколко едри играча в бранша строят и крепнат благодарение на големите обществени поръчки, останалите се опитват да се прикрепят към тях или вегетират в очакване да свърши кризата.



Държавата се оказа най-големият възложител,



най-крупният поръчител, най-едрият рекламодател. Така и бизнесът, и медиите се оказаха твърде зависими от решенията и отношението на управляващите.

Правителството имаше програма за управление, пълна с високи заплати, растящи пенсии, стотици хиляди нови работни места. Тя мина в архив заради връхлитащата глобална криза. След дългомесечни спорове, кръгли маси и тристранни съвети през 2010 г. бяха изковани 60 антикризисни мерки. Над 60% от тях си останаха думи върху хартия. Сред тях имаше и популистки недомислици като данък "Лукс". Имаше обаче и отлични идеи, които така и не дочакаха развитие. Дори нещо толкова просто и полезно като Златен регистър на изрядните данъкоплатци, на които бързо да се връща ДДС, още е само проект.

Държавата на ГЕРБ не свърши почти нищо от това, което бизнесът очакваше и искаше от нея. Вместо това държавата все повече напираше да регулира, надзирава и контролира бизнеса, докато с другата ръка държеше чадър над групата на недосегаемите. Обикновените, дребните и средните фирми се оказаха смачкани от пресата на данъци и проверки, а големите и близките до властта станаха още по-силни.

Повече от 3.5 години правителството и депутатите на ГЕРБ радваха определени съсловия и сегменти с нормативни реверанси и пробиваха удобни за тях портали в законите. Така порочните сделки с ниви и гори по дюни, плажове и край ски писти продължиха.



Олигарсите не излязоха в пенсия, само затвърдиха позиции



Част от тях насядаха по банките в Народното събрание. Като бизнесмена Емил Димитров с интереси от цигарения и ловджийския до хотелиерския бизнес. Замените - станали грозна емблема на тройната коалиция, се превърнаха в герб и на ГЕРБ. Земеделският министър има особен принос, защото успя да забърка информационен и нормативен хаос по замените. Може би това обяснява защо при честото разтребване на кабинета си Бойко Борисов запази непокътнат един от министрите, които най-много навредиха на бизнеса, потребителите и на имиджа на кабинета - Мирослав Найденов.

Експериментите на д-р Найденов със "Стара планина", соевите кренвирши, вражеските полски яйца и водата в пилетата нагнетиха напрежение на пазара и разбъркаха цените. Въпреки целия шум българските храни нито са най-евтините, нито са най-качествените. Найденов тръгна да спасява ориенталския тютюн, а се оказа, че никой не го застрашава. Скочи да закриля лавандулата и розовото масло - а врагът се оказа някакъв доклад, даден за сведение на Еврокомисията. Докато министърът дирижираше "нагоре-надолу" цените на житото и хляба, на бедните раздаваха несваряем боб, пълен с ларви и червеи. Найденов първи в сегашния кабинет изгуби европейски милиони. И въпреки всичко до последно остана член на МС.



Напълно в противоречивия стил "ГЕРБ"



В същия стил министър Лиляна Павлова се опита да наложи забрана за бетонирането на Черноморието, а депутатите от управляващото мнозинство казаха твърдо "не". До ден-днешен държавата на ГЕРБ се чуди дюни ли са дюните.

Цигареният дим здраво опуши физиономията на управлението. Зиг-загите в налагането на забраната изнервиха и притесниха всички - и заведенията, и пушачите, и мразещите никотина.

Електронното правителство още е като лего, в което са наместени тук-там някои детайли. Следващият кабинет сигурно ще установи познатото - налице са парчета от различни лего игри, има и липсващи, така че няма как да се сглоби едно голямо цяло. Оня ден министерството на комуникациите се похвали, че ще раздаде 5000 карти за достъп до 50 общински електронни услуги. Само че българите са няколко милиона, не 5000, а чиновническите "услуги" са хиляди, не 50. Докато България си прави експерименти, братята сърби минаха по краткия и евтин път - поканиха естонците, които са световни лидери в тази област, да им направят е-правителството. Нашият премиер също ги беше поканил. Те дойдоха, споделиха и ... нищо не последва.

Бойко Борисов може да е най-симпатичният Пинокио сред българските политици. Но хората искат добри доходи и поносими сметки, не харизматичен премиер, добри намерения и всекидневна смяна на вятъра и платната. Затова от днес кабинетът "Борисов" е правителство в оставка.