ВИЗИТКА: Иванка Диловска е председател на Управителния съвет на Института по енергиен мениджмънт. Има дългогодишен опит в енергетиката и е активен участник във всички промени в енергийния сектор от 1990 г. насам. Като заместник-министър и директор в енергийното министерство е отговаряла за разработване и изпълнение на стратегии и политики, включително за преструктурирането и пазарното развитие на сектора.



- Г-жо Диловска, доколко реално би било намалението на тока в началото на март и за чия сметка ще стане това?

- Намаляването на цените на тока в момента стана възможно с промените в Закона за енергетиката, които дават право на ДКЕВР да променя цени, когато реши, където реши, без да има задължението да мотивира своите решения. По същество това предпоставя анархия. Така че може да се очаква решение на Комисията за понижение на цените още днес, но все още не е ясно откъде точно ще дойде то. Ако намалението не може да бъде отложено във времето, по-добрият вариант според мен би било това да стане по искане на министъра на икономиката на база на Закона за енергетиката, който му позволява да налага задължения на енергийните предприятия. Това би било по-доброто и по-чистото решение в днешната ситуация, отколкото ако горещият картоф се прехвърли към ДКЕВР, тъй като това ще унищожи и малкото останали остатъци от някакво усещане за авторитет и независимост на комисията. Фактът, че в момента комисията ще търси начини за намаляване на цените, без да има обективна промяна на компонентите на ценообразуването, означава, че тя влиза в ситуация, при която отговаря на социален натиск.

- На политически също...

- Да, на социален и на политически натиск, тъй като това се очаква от нея. След подобно решение всякакви илюзии за независимост на регулатора ще изчезнат напълно. Очаква се намалението на цените да се търси чрез намаляване на загубите на ЕРП-тата и/или чрез поевтиняване на микса. И двата начина биха довели до сериозни последици. За да бъде поевтинена производствената цена, трябва да се променят т.нар. квоти за регулиран пазар, т.е. задълженията на по-евтините производители за снабдяване с енергия на регулирания пазар да се увеличат.

Едва ли "евтините" производители - "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" - биха се зарадвали от едно такова решение. И двете централи не са доволни от параметрите на регулираните цени, които им определя ДКЕВР, и всъщност те подобряват финансовото си състояние чрез продажба на останалите количества над квотата на свободния пазар и на по-високи цени. Сега този лост ще им бъде отнет.

По-тревожна последица от това решение би бил фактът, че България ще наруши директивата за вътрешния пазар за електроенергия, която казва, че регулираните цени се допускат като преходна мярка в процеса на либерализация, за ограничено време и за ограничена група потребители, при положение че са разумни, справедливи и съотносими с цените на пазара. Поради което ДКЕВР трябва да действа съгласно механизми и критерии, чрез които да докаже следното - първо, че всички производители имат едни и същи права за излизане на свободния пазар, т.е. няма неравнопоставеност между тях. И, второ, че има съотносимост на цените, които биха се получили на регулирания и на свободния пазар чрез едно еквивалентно миксиране на двата сегмента. Европа и България вървят по посока на пълно освобождаване на пазара, което означава и премахване на регулираните цени в срок до 2015. Подобно решение е движение в обратна посока, защото се увеличава диспропорцията между регулиран и свободен сегмент на пазара.

Не е работещо решение и ако технологичните разходи на електроразпределителните дружества бъдат намалени и от одобрените в момента 15% станат 10%, както се говори. Фактическите разходи на компаниите за покупката на енергия са над тези 10%. Тоест, ако това решение се приеме, тогава те ще бъдат принудени да орежат своите приходи, предназначени за заплати, отстраняване на аварии, поддръжка на мрежа и др., за да купуват енергия. И това ще се случи още от 1 март. Защото дружествата нито могат да отложат този разход във времето, нито да намалят неговата цена, фиксирана от ДКЕВР. При това положение не би трябвало да бъдем изненадани, ако качеството на снабдяване се влоши, а прекъсванията на тока зачестят и се удължат като време.

- Изглежда, че по-скоро се създава хаос, отколкото да се търси реално решаване на проблемите...

- Това, което се прави сега, може да изглежда на пръв поглед правилно. Когато обаче то бъде откъснато от контекста на взаимносвързани решения, дългосрочни последици и системни процеси в енергетиката, вече не говорим за политика, а за популизъм и за временно туширане на напрежението.

- Всъщност как би трябвало да изглежда една независима комисия?

- Всички говорят, че комисията трябва да е независима, и сякаш това се изтърка до такава степен, че заприлича на клише. Трябва да знаем какво точно искаме и дали ще правим чисто и просто фасадна европейска политика. Засега по всичко личи, че комисията не е независима. Добре ли ще е да се избира от парламента? При всички случаи институцията, която номинира комисарите, трябва да е безспорна и да се ползва с обществено доверие. Хората там трябва да са експерти, които имат не само професионален опит, но и личен авторитет, на който обществото да повярва. Когато това се случи, няма да се налага на гражданите да стават специалисти по ценообразуване и да търсят коя част от сметката им е надута. Независимо кой ги избира, не е добре тези хора да бъдат избирани на тъмно. Затова и трябва да има предварителна селекция на експерти и реална конкуренция между тях, както и публични изслушвания, преди да бъдат избрани.

Втората посока за укрепване на независимостта на комисията и изграждане на доверие в решенията й е пълна прозрачност на работата на ДКЕВР. Защо изобщо има закрити заседания, на които хората, които се интересуват, не могат да присъстват? Но тук парадоксът е, че самото общество като че ли не е проявявало кой знае какъв интерес към работата на комисията досега. Обществените организации и гражданите не са се възползвали пълноценно дори от съществуващите и в момента механизми за прозрачност и обществен контрол над работата на комисията. Не са били достатъчно активни или са неглижирали ролята на енергийния регулатор. От друга страна пък, не можем да подминем и факта, че и самата ДКЕВР не спазва своите собствени разпоредби.

Обществото трябва да има доверие в регулатора, но доверие в него трябва да имат и самите дружества. Те трябва да знаят, че когато влагат стотици милиони инвестиции, след това регулаторната рамка няма да бъде променяна многократно, изненадващо и в разрез с ангажиментите на регулатора. Ако инвестират в нещо, те разчитат, че тази инвестиция ще им донесе печалба, а не на следващия ден или година, в нарушение на регулаторната рамка, тези вложения да им бъдат иззети чрез подобен тип намалявания на цените, които не се дължат на обективни причини.

- Казвате, че напрежението е погрешно насочено към дружествата, защо?

- Ние сме свикнали с това, че магистралите са хубаво нещо. Всяка година плащаме данък за автомобила си и си купуваме винетки, което понякога излиза и над 200 лв. Ако направим сметка колко плащаме за разпределителна мрежа и за услугата да ни бъде пренесена енергията до контакта, ще се окаже, че плащаме по 140 лв. годишно. Тогава защо тези пари ни се виждат толкова непоносими? От 2008 г. насам приходите на разпределителните дружества намаляват ежегодно. През всичките тези години те по никакъв начин не са допринесли за увеличаването на сметките, а дори са ги дърпали малко надолу. Другото ми основание е лозунгът "Да подпалим монополите" - единствените дружества, които са изпълнили изискванията за разделяне на дейността снабдяване от разпределението, са те. В момента НЕК е в закъснение да раздели мрежата и оператора от производството и снабдяването. Затова мрежата трябва да се отдели по-бързо - за да знаем, че няма да плащаме някакви легендарни загуби, за които постоянно се говори, чрез цената за пренос. Ако изпълним изискването на протестиращите, с кого ще заменим дружествата?

- В този смисъл готова ли е НЕК да поеме тази задача при един хипотетичен сценарий, в който ЧЕЗ остава без лиценз?

- Преминаването на лицензията на ЧЕЗ в ръцете на НЕК, изглежда, е едно от исканията на протестиращите. Нека да сравним ЧЕЗ и НЕК. НЕК има по-нисък кредитен рейтинг от ЧЕЗ и, изглежда, има финансови затруднения. Но ние не знаем какво точно се случва в НЕК. Докато, напротив, ЧЕЗ е публична компания - когато тук и в Албания започнаха проблемите й, всички можеха да видят, че акциите й падат. Тоест ние знаем какво се случва с ЧЕЗ, докато не знаем какво се случва с НЕК. Наред с това държавната компания трябва да изпълни изискванията за разделяне. И тук възниква въпросът коя част на НЕК ще поеме лицензията на ЧЕЗ. Предаването на лицензията на ЧЕЗ към НЕК без мрежата е невъзможно, тъй като отново се стига до сливане на производство, снабдяване и мрежа, а изискванията на ЕК са точно обратните. Или третата възможност - снабдяването ни да се поеме от така наречения особен търговски управител. Тази фигура всъщност е физическо лице, което трябва да отговори само на три изисквания: да е висшист с опит в управлението на енергийни компании, да не е осъждано и да няма отношения с лицензианта.

Да очакваме, че ще дойде друга западна компания на мястото на ЧЕЗ в тази ситуация, в която ние се държим като шпицкоманди към чуждите инвеститори, също е някаква химера.