Ако има нещо сравнително конкретно, което може да бъде извлечено и откроено от исканията на всенародния протест, то е за Великото народно събрание (ВНС). Нещо повече. Правят се внушения, че освен да направи нова конституция, то едва ли не може дори да оправи финансовото положение на гражданите, да намали високите битови сметки, лошото здравеопазване, политическата корупция и какво ли още не.

Всъщност същото се случваше и през 1990 г., когато точно на Седмото Велико народно събрание бяха възложени всичките надежди на хората - не само да напише конституция, но и да им оправи живота. Тогава се искаше многопартийна система, даването на властта на много партии, на политиците.

Сегашният зов за свикване на Осмото ВНС е точно в обратната посока - да няма политически партии или поне да бъде ограничено влиянието и дейността им, властта да отиде още по-близо до народа.

През 1990-91 г. тогавашният велик парламент роди единствено големи скандали, взаимни тежки обвинения, вадеха са досиета, имаше гладни стачки, палаткови лагери. Приетата тогава конституция сега се нарича недемократична, вредна, лоша. Каква е гаранцията, че ново ВНС ще направи по-добър нов основен закон?

Всъщност още в началото трябва да се отбележи, че



велик парламент означава избирането не на 240 "омразни" депутати, а на 400



ВНС ще трябва да действа поне година, че и две, докато се стигне до съгласие за нова конституция. За нов основен закон ще трябват поне две трети от тези 400, като при тази очертаваща се твърде шарена компания не е ясно как ще се постигне.

Какво може великият парламент по сега действащата конституция? Първо, трябва да се каже, че той може да бъде свикан единствено от поне две трети от общия брой на народните представители от обикновен парламент - т.е. от поне 160 настоящи депутати. После в тримесечен срок от това решение президентът насрочва избори за свикване на ВНС.

Великото народно събрание може:

- да приема нова конституция;

- да решава въпроса за изменение територията на България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;

- решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

- да променя главата от сегашната конституция, която говори за това как се правят промени в нея и какъв е статутът на самото ВНС.

Негово правомощие са и промени в текстовете, които предвиждат непосредствено действие на конституцията, за неотменимостта на основните права на гражданите и за ограничаването им в определени случаи - като например при война.

Предложенията за промени в конституцията в горните хипотези се правят от поне 120 депутати или от президента.

На практика това означава, че ВНС е нужно само ако се приема изцяло нов основен закон, ако се променя формата на устройство - примерно от парламентарна република на президентска, или пък на монархия, или пък да пипа държавното управление - например съдебната власт и изпълнителната да се слеят.



За всичко останало е достатъчен и обикновен парламент



Според чл.162 от сега действащата конституция ВНС решава само тези въпроси по конституцията, за които е избрано. Например да напише нова конституция. Изрично е посочено, че само "в неотложни случаи" ВНС може да изпълнява функциите и на обикновен парламент.

Правомощията на Великото народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон. И се избира пак обикновен парламент.

Всъщност идеята за свикването на ВНС се развива с упорито постоянство през последните поне 15 години. С различни намерения и аргументи. Дори в един момент, при това напълно сериозно се искаше, за да стане България отново монархия.

Имаше идея за свикването на ВНС, преди България да стане член на Европейския съюз, за да се решат въпросите за ограничаването на суверенитета и за даването на възможност например за продаване на българска земя на чужденци. Но дори това успя да свърши обикновен парламент.

За ВНС се говореше и се говори и заради промени в частта за съдебната власт. Макар че обикновено Народно събрание направи няколко изменения в тази посока - заради едно решение на Конституционния съд под номер 3 от 2003 г., се прие, че не може да има кардинални промени в съдебната система. По искане на тогавашния главен прокурор Никола Филчев тогавашният състав на КС изтълкува така основния закон, че да се мисли как единствено ВНС може да пипа дори структурата на магистратурата. Конституционните съдии записаха, че "формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от конституцията



следва да се тълкува разширително" и



че това понятие "се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия". А именно промените в държавното управление са в правомощията на ВНС. Така се внушаваше, че обикновен парламент не може да променя нищо, свързано със структурите на институциите, с възложените им дейности и правомощия. Че съдиите ще смятат за противоконституционна всяка подобна поправка в конституцията и в отделни други закони.

На практика обаче това изобщо не е точно така. Поне по няколко причини. Първата е, че въпросното решение беше посветено единствено на съдебната власт и на нейната структура. Освен това онова решение на тогавашния КС изобщо не обвързва примерно сегашния или следващите състави на КС. Просто те имат и правото, и възможността да приемат дори точно противоположното становище. Така че няма никакъв проблем и обикновен парламент да прави много и различни промени и в сегашната конституция.



Единственото, което не може да направи, е да напише нова конституция



Аргументите за ВНС се трупат наистина от много години насам. И със сигурност до свикването му рано или късно ще се стигне. Въпросът вече е с какви аргументи и най-вече с какви задачи.

Преди години имаше създаден един Граждански конвент за промени в конституцията. В инициативния му комитет бяха български представители в Европейския конвент, който трябваше да пише европейската конституция, известни юристи, политолози и историци. Те бяха едни от първите, които обсъдиха тезата, че свикването на велик парламент е наложително, защото



самото ВНС следва да се премахне от българската конституция



Застъпниците на идеята смятаха, че измененията в основния закон трябва да могат да се правят по-гъвкаво и затова няма изобщо нужда от ВНС. И че когато бе приета конституцията през 1991 г., и страховете на хората, и разбирането за национален суверенитет бяха други. Смяташе се, че е достатъчно да се предвиди обикновен парламент да прави измененията, като се определят различни мнозинства за определени текстове.

Бе предложено закриването на ВНС да бъде съпътствано със създаването на втора камара на обикновения парламент. Доводите са, че единственото място, в което има велик парламент, е Монголия, а двукамарни парламенти има на много места в Европа и по света.

Но че може би наистина е крайно време да се свика ВНС, за да се спре тази практика, си заслужава вниманието. Защото в тези динамични времена, когато правителства падат за секунди, а пък войни се обявяват още по-бързо, е повече от абсурдно и твърде разточително да има многомесечни препирни, трошене на милиони левове, политически циркове, сложни и дори невъзможни процедури, за да се пипне или не действащата конституция или пък да се напише изцяло нов основен закон. Затова дали не трябва наистина да има Осмо ВНС, за да се премахне изобщо института на велик парламент?



--------



ЗА КАРЕ



България е имала 7 пъти Велико народно събрание



Като институт то е създадено с Търновската конституция. Първоначално е било предвидено да се свиква от българския монарх, регентство или правителството.

Първото ВНС заседава само 1 ден, непосредствено след приключване на работата на Учредителното събрание. То избира на 17 април 1879 г. княз Александър Батенберг за монарх.

Второто ВНС също трае само 1 ден. Свикано е по настояването на Батенберг на 1 юли 1879 г., заседава в Свищов и гласува исканите от княза пълномощия.

Третото ВНС е през 1886 г. и се занимава с абдикацията на Александър Батенберг. Избира нов княз - Валдемар, но той се отказва. Депутатите излъчват делегация, която да търси нов монарх. През 1887 г. това ВНС се събира отново, делегацията предлага Фердинанд за княз, който е и избран.

Четвърто ВНС се свиква през 1893 г. и променя част от текстовете на Търновската конституция, свързани с монарха.

Петото ВНС през 1911 г. променя текстове от конституцията, свързани с обявяването на независимостта през 1908 г. Една от поправките е, че българският княз става цар.

Шестото ВНС действа от 1946 до 1949 г. То приема т. нар. Димитровска конституция, но работи и като обикновен парламент, който е приел 289 законодателни решения.

Седмото ВНС е свикано през 1990 г. и приема сегашната конституция, подписана през юли 1991 г. То също действа и като обикновен парламент - приема закони, изменения и допълнения на закони.