Два месеца преди оставката на правителството Народното събрание прие Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество; той е в сила от 16.12.2012 г. Покрай обсъждането му Бойко Борисов се зарече, че не бъде ли приет, хвърля оставка. Надали е очаквал, че скоро това ще стане под дюдюкания на многолюдни митинги и искания за пълна ревизия на прехода с масово отхвърляне на т.нар. политически елит с прислугата му. Той сякаш беше предвидил бъдещите искания на гражданите, макар в действителност законът да бе от рода на силните знаци и ясните сигнали, с които се придава благовидност на законово прикриван произвол. Неслучайно Борисов толкова се хвалеше в Брюксел със закона и същевременно заплашваше с употребата му в София. Затова донякъде тоя закон е минавка за парламент и власт, но най-вече за министър-председателя в оставка. От друго гледище обаче законът е подсигуровка на същия този елит.

Разбира се, и тогава, и днес



истински заинтересована страна са гражданите



На тях обаче, изглежда, не им е точно до тоя закон. Още по-разбираемо е, че притиснати от сметки, съсипани от здравеопазване, правоохранителни мерки и законни обири, ласкани от едни и ругани от други, протестиращите трудно биха се впечатлили, че тия дни бе окомплектована независимата комисия, която трябва да го задвижи. Председател, посочен от министър-председателя, е Пламен Георгиев, бивш зам.-мин. на правосъдието с ресор затвори; от квотата на парламента са зам.-председателят Иво Иванов, предложен от ДПС, Стоянка Николакова от Коалиция за България, и Антоанета Цонкова от ГЕРБ. Лиляна Терзиева пък е прясно предложена завчера от квотата на президента. Добре е да се знаят съставът и квотният принцип. Не защото поставят под съмнение независимостта на комисията, а заради това институциите и гражданите, случайно познаващи членовете й, да имат към кого да отнасят исканията си за проверки по обосновани предположения за незаконно придобито имущество; те могат да се отправят и към регионалните й подразделения.

Тоя закон има интересна история, която е свързана с подсигуровката срещу по-широкото му приложение. Гласуван през май 2012-а, законът попадна в Конституционния съд и в любопитната компания на следните заинтересовани страни: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, Държавната агенция "Национална сигурност", Комисията за защита на личните данни, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор, омбудсмана, Висшия адвокатски съвет, Нотариалната камара, Съюза на юристите в България, Фондацията "Български адвокати за правата на човека", Фондацията "Асоциация за европейска интеграция и права на човека", Института "Отворено общество" - София, Института за модерна политика и Българския хелзинкски комитет. Изброяването е досадно, но поучително. При толкова заинтересовани от темата "Отнемане на незаконно придобито имущество в полза на държавата" на човек няма как да му се присъни и възможността Конституционният съд - от вчера вече в пълен състав - да бъде сезиран и от обикновени граждани. Тая възможност, изглежда, е в унисон с приказките на президента, чиято тривиалност и куха патетика са колкото забележителни, толкова и обичайни за него: "Хората показаха, че в България има силно гражданско общество. Протестиращите показаха, че искат да ги управляват честни хора, да не ги крадат, да не ги лъжат и да живеят добре", каза той завчера.

Но в близкото минало нямаше изяви на днес



тъй силното според Плевнелиев гражданско общество



Съгласни с общия дух на закона, гореизброените заинтересовани страни поставят под съмнение за противоконституционност най-вече членовете, където бе определен срокът за действие на проверките - 15 години назад, т.е. докъм края на 1997 г. Конституционният съд в свое решение от 13.10.2012 г. се съгласява с това, като определя максимален срок за възможни проверки от 10 години; също така предлага да отпадне мястото, в което се говори за "възстановяване на чувството за справедливост у гражданите", по него време една твърде неясна и доста якобинска категория, с която днес се огласят митингите. С това се съобразява и Народното събрание, което в окончателния вариант на закона намалява срока на проверките. Вероятно и поради това, че те до оня ден са над 8000, наследени от предишната комисия, действаща при предишния закон. Ако сте от гражданите, които искат да ви управляват честни хора, които не лъжат и не крадат, и съответно искате срокът на действие да се протегне към 20, че и отгоре години, трябва да се съобразите с това щадящо решение. Все пак сме в държава и общество, където изглежда съвсем нормално главен прокурор да се сезира в "Шоуто на Слави" две години и нещо след историята с флашките и ходатайството на Борисов за спиране на проверките срещу Мишо Бирата.



Независимо от тоя фарс е крайно необходимо гражданите,



които искат да живеят, без да ги крадат и лъжат, да знаят, че има такъв закон дори със скъсен срок на проверките за незаконно придобиване на имущество и облаги. Той може да влезе в работа при решаването на най-важния проблем, пред който е изправена страната - попълването на хазната. Не е речено да има поголовна конфискация. Но не бива и да се пропуска тая възможност за сметка на разпределянето на последствията от т. нар. криза поголовно над населението чрез нови заеми и хитроумни сделки на властта с обогатяващите се по закон монополи. Да не говорим, че наред с отнемането на имущества и подпомагането на хазната задействането на подобен закон е нормална мярка в общества, където "свещената и неприкосновена частна собственост" не е такава, щом не е проверена при обосновано предположение за престъпното й придобиване. И никой смислен човек не крещи "комунизъм", когато такива закони не просто стоят написани, но и се прилагат. Няма нищо противозаконно митингите, вместо да се занимават с нерешимите въпроси за "прехода", нова конституция, Велико народно събрание, гражданското участие в политиката и т.н., да се опрат именно на тоя закон и да предлагат членове на местните комисии не по партийни, парламентарни и президентски квоти. Никой не би могъл да ги упрекне, пък ако ще законът да е в страна, където за добър вкус се приема дърдоренето в дЕсен десЕн. Ако не донесе пари, поне ще стресне мнозина, които май пак ще минат покрай капките в уж тъй силното гражданско общество, което е такова само тогава, когато не действа със силата, духа и буквата на закона срещу тях. Откъм досегашния опит и досадното моткане на топката около химери за "легитимно гражданско представителство" може обаче да се направи напълно обоснованото предположение, че няма кой да задейства тоя пресен закон и още по-прясната комисия, която ще трябва да го изпълнява.