България е красноречив пример за това как историята може да се повтори като фарс само за някакви си 23 г. Как ентусиазмът от Града на истината може да се спаружи до омърлушените подмятания на неколцина объркани души, които обитават няколко палатки, цъфнали край Народното събрание. 10-ината сегашни "ентусиасти" - главно младежи, обединени около прясно учреденото движение "Орлов мост", решиха, че след като не могат да повторят събитията, вдигнали накрак цялата страна в края на 80-те, поне трябва да се постараят с името на "града". Така "истината" бе трансформирана в "промяната". Но аналогията спира дотук. Сега вместо мечти и надежди витае лоша магия, недоверие, притаена арогантност и безадресна гневност.

Първото, което поразява всеки, който се потопи в атмосферата на "града", е



тегнещото чувство за самоизолация и враждебност



Сутринта до лагера започнаха да се събират хора с намерението, като станат достатъчно, да опашат с жива верига парламента, но не им стига ресурс за това мероприятие. "Нищо няма да стане, какво можем да очакваме от онанисти", цинично коментира на висок глас Янаки Ганчев - самообявил се за организатор на протестите и неформален ръководител на лагера. "Аз пък съм готов да се присъединя към всеки протест, стига той да изразява исканията ми", каза обаче един от младежите в палатките. "Ама не може така, кои са тези тука", опроверга го веднага един от съратниците му, докато хвърля недоволни и подозрителни погледи към събиращите се наоколо зяпачи.

Междувременно десетината човека, дошли за живата верига, също недоволстват, но от собствената си малочисленост. Почти всички са представители на евфемистичната третата възраст, професионални митингаджии още от зората на демокрацията и редовните четвъртъчни сбирки на пенсионерите. "Дошла съм тук, за да се боря не за себе си, а за младите хора на тази страна", казва възрастната Йорданка, която се представя за поетеса. "Нашето поколение е в дълг към тях, защото не се борихме, когато трябваше. Оставихме политиците да правят каквото си искат и затова сега стигнахме дотук", добавя тя философски. Йорданка не изпитва никакво доверие към останалите участници в протестите, защото не е видяла на Орлов мост нито един от хората, които сега се представят за водачи. "Вече повече от 20 години ходя по митинги и започвам да се отчайвам, разбирате ли, защото никога нищо не се променя", заключава с огорчение жената.

Огорчение се долавя и от професионалния безработен Тодор, който също е дошъл за живата верига. Както и при повечето протестиращи, желанието на Тодор за пълна промяна на системата идва от собствения му трънлив житейски път по време на прехода. "Аз съм деквалифицирал се инженер, който за 23 години преход поне половината съм бил без работа", разказва той. И се оплаква, че заради това не може да събере достатъчно стаж за пенсия. Но има свои идеи за това какво трябва да се направи. "Не ни трябва Велико народно събрание, а Учредително събрание, както след Освобождението, за да положим основите на тази държава наново", смята Тодор.

Не само отчаянието обаче



вгорчава разговора с тези хора



А и лъхащото от тях недоверие и подозрителност, насочени към всеки и всичко. Намеси ли се в разговора нечие име, почти винаги следва репликата: "А знаеш ли кой/ от кои/ какъв е този". И следва потресаващо разкритие за тъмно минало, прочетено в услужливата жълта преса или препредадено от уста на уста. Хората слушат уличната истина, защото отдавна са разбрали, че истината на политиците е още по-лъжовна. Всеобщо е убеждението, че сред протестиращите са проникнали хора от партиите и службите за сигурност, които насочват действията им в своя угода. "Всичко беше предварително планирано. Не може подобни масови протести да се организират само по "Фейсбук". Но кукловодите изпуснаха нещата от ръцете си и народът излезе на улицата", обяснява Нина, редовен участник в протеста. Йорданка пък разказва, че заинтересовани сили създават всевъзможни пречки пред всички граждански мероприятия. Например живата верига пред парламента била уговорена за 9 часа сутринта, но фалшиви съобщения за 11 ч. объркали хората. "Не може да се има доверие никому", обобщава обезсърчаващо Йорданка. Докато говори, край нея минава човек, който забавя крачка и надава ухо на разговора. Събеседникът ми забелязва това, понижава тона си и обръща поглед настрани. Улична конспирация, която цели да отцеди читавите от "враговете".

Буквално всеки, който се спира край лагера, за да разгледа, без да влиза в разговори, става обект на подозрителни погледи. Разнасят се всевъзможни истории за провокатори, които се опитват с мръсни трикове да внесат объркване и разцепление сред протестиращите и сред общественото мнение. Николай, един от участниците, разказва как по време на националния протест срещу монополите на 3 март организаторите забелязват група роми, развяващи руски знамена. Когато ги питали защо го правят, ромите объркани обяснили, че флаговете им били представени за български. И посочват човека, който им ги раздал безплатно. Когато организаторите отиват при въпросния дарител, той ги шашка като вади служебна карта от ДАНС. И дори заплашва с полиция, ако някой го притеснява. "Ние знаем какво означава това, но вие проучете и разберете сами", завършва многозначително историята си Николай.



Самата власт също подхранва тези настроения



Шефката на парламента Цецка Цачева реши, че трябва да приеме протестиращите. Но подбра странна групичка: хора от Пловдив, членове на комсомола на "Атака" и човек от палатковия лагер, който се представи за българин от Македония. И отказа да види познатото лице от протестите в София Янко Петров. Пред Цачева пловдивчанинът Мирослав Киряков разви екстравагантна идея: сегашните партии да се разпуснат и в следващата една година да има програмно правителство с премиер - омбудсманът на републиката и министри експерти, които да подготвят проект за нова конституция. След една година да се проведат "първите демократични избори" в държавата, а партиите да оформят ляв, десен сектор и център. Вляво да се групират всички, които искат национализация и народовластие. В десния сектор да влязат всички бизнесмени, но с доказан произход на парите. А всички останали, които не изповядват нито ляво, нито дясно, да отидат в центъра. Партията, спечелила най-много гласове, ще излъчи министър-председател, а останалите ще си сътрудничат с нея в името на каузата "България", разясни вижданията си младежът. Така нямало да има опозиция, а ролята на опозиция ще играе целият народ. Киряков призна, че такъв модел не съществува никъде по света, бил си негова оригинална хрумка. Освен това трябвало със закон да се забрани участието в политическия живот на страната на всички представители на партии, които са били в парламента поне един мандат. Младежът разви и любопитната теория, че днешните деца принадлежат към шестата раса, към която се числял и Левски със своята прозорливост.

И докато в парламента се развива поредната иновативна политическа теория, отвън малцината дошли за живата верига тихо се разпръсват. Оказаха се малко, за да обградят символа на системата, срещу която бяха дошли да протестират. Край лагера пък се вихри обикновен битов скандал между участничка в протеста и преминаваща гражданка за това кой да премести две счупени стъкла, незнайно как озовали се в градинката пред парламента. После животът в лагера тръгва по старому. Яростта постепенно придобива друга форма - отчаяние.