За никого отдавна вече не е тайна, че в Европейския съюз има и сенчест свят, в който решенията се оформят извън официалните конференции и пленарни дискусии. Това е светът на лобистите - потайните съветници на управляващите, които най-често остават анонимни.

Следната сцена показва докъде стигат измеренията на тяхното влияние. В изискан брюкселски ресторант мъж разказва гордо за лобистката си дейност на жената насреща - застъпвал се за интересите на петима клиенти и печелел от това по 100 000 евро годишно. Само че този разказвач не е професионален лобист, а бившият вече председател на фракцията на австрийските консерватори в Европейския парламент Ернст Щрасер. Разговорът е заснет със скрита камера. Кадрите са включени в документалния филм "Брюкселски бизнес", излъчен по германско-френския телевизионен канал "Арте". В продължение на четири години австрийският режисьор и продуцент Фридрих Мозер и неговият сътрудник Матийо Лиетар работят върху тези "сведения за черната кутия на Брюксел" - искат да разберат откъде идват идеите за нови европейски закони, кой ги инициира, кой всъщност дърпа конците. Дали демократично избраните правителства и техните представители, или мениджърите и стратезите на големите концерни?

В случая с Щрасер нещата се изясняват бързо и през март 2011 г. той е принуден да подаде оставка, защото на евродепутатите им е забранено да се занимават с лобизъм. През януари т.г. Щрасер беше осъден в Австрия на четири години затвор за корупция именно заради тези разкрития. От австрийската прокуратура заявиха, че той е навредил сериозно на европейската политика и заслужава да понесе наказанието си за злоупотреба с доверие.

Голяма част от лобистката система в Брюксел е напълно легална и е активна отдавна. Влиянието им в ЕС е много голямо, казва режисьорът Мозер, като често именно те са тези, които подготвят експертизата по определена тема. Европейските институции и особено Европейската комисия не разполагат с достатъчно персонал за разработването на подобни становища, поради което зависят от външни експерти. За лобистите в Брюксел се смята, че са между 10 000 и 20 000. Близостта им с политиците е пословична - в преносен и в буквален смисъл. Бюрата на лобистките организации, работещи за "Бритиш петролиум", "Филип Морис" и т.н. са разположени в непосредствена близост до сградите на ЕК, Съвета на министрите и Европарламента. По данни на експертната група Corporate Europe Observatory за лобистка дейност



се изразходват над 1 милиард евро



Според редица неправителствени организации парите все повече взимат връх в тази лобистка надпревара за печелене на внимание и влияние, като точно по тази причина лобизмът се превръща в опасност за демокрацията. По сигнал на тези организации, сред които са Lobby Control, Corporate Europe Observatory и Greenpeace, европейският омбудсман Никифорос Диамандурос инициира разследване срещу Еврокомисията. Основният източник на загриженост са многобройните случаи на прехвърляния на служители от ЕК в лобисткия бранш и обратно.

Разбира се, според самите лобисти тяхната неуморна дейност е положителна. "Това, което е добре за концерните, е добре и за гражданите", убеден е Паскал Кернайс, директор на лобистката група Europian Services Forum. Кернайс работи за водещи европейски фирми и е горд, че има достъп до най-важните представители на ЕС, които участват във взимането на решения. Кернайс, който се определя като посредник, обяснява: "Често казват, че лобизмът е един вид мръсна работа. Но това не е така - той е създаване на мрежа от връзки, постигане на контакти между хората". Лобизмът е несъмнено важен, защото предоставя на законодателя необходима и компактна информация за дадени икономически и обществени интереси. Но той става опасен, когато се свързва с корупционни практики, когато парите започнат да определят играта, а правилата на честността и прозрачността се нарушават, обобщават създателите на документалния филм "Брюкселски бизнес".

Най-силен е лобизмът там, където никой не го очаква или не го взема на сериозно. Германската организация Lobby Control настоява за повече прозрачност и надзор върху лобизма в ЕС, който се е превърнал в истинска сила. "Междувременно в белгийската столица има повече лобисти, отколкото във Вашингтон, защото те схванаха каква власт може да се упражнява в Брюксел", твърди британският евродепутат Греъм Уотсън, цитиран от "Дойче веле". Никой не знае точния им брой, въпреки че вече съществува така нареченият "лобистки регистър". Вписването в него обаче е на доброволни начала. Това трябва да се промени, смята Нина Катцемих от Lobby Control. Тя настоява за повече прозрачност и контрол върху работата на лобистите. "Лобистите винаги говорят за пазар на интереси, на който всички на равноправни начала да говорят за своите интереси. В действителност това не е така", убедена е тя.



Лобистите са там, където никой не предполага



"В Брюксел например интересите, свързани с големия бюджет, имат явно предимство в разговорите", казва Нина Катцемих. Тя смята, че икономическите лобистки сдружения явно доминират над организациите, които действат за общото благо на ЕС. Някои абсолютно неутрално звучащи мозъчни тръстове се оказват прикрити лобистки организации, платени от определени фирми. Лобистите много често влияят върху евродепутатите индиректно, казват двамата активисти. "Лобизмът е добре смазан механизъм", твърди Тимо Ланге. Това се вижда ясно в провалилия се план на Еврокомисията за етикетиране на хранителните продукти с три цвята (като светофар). "Хранителната индустрия е вложила общо 1 милиард евро, за да предотврати маркировката върху хранителните стоки", казва той. И точно по време на кризата банките и техните лобита правят всичко възможно, за да осуетят засилената регулация в бранша. "Пет от 13-те еврокомисари от последната ЕК имат доходни постове в частни фирми", заявява Нина Катцемих. По този начин финансово силните лобисти биха могли да установят директни контакти по високите етажи на брюкселската бюрокрация. След острата критика Еврокомисията удължи забраната за заемане на нови длъжности от бивши еврокомисари от една на една година и половина. Lobby Control настоява за тригодишен "карантинен" период.

Андреас Оргинц изобщо не крие, че лобира за германското сдружение на химическата промишленост. Според него лобизмът е напълно легитимна дейност за защита на определени интереси. Той смята, че критиците гледат твърде едностранчиво на лобистката дейност. "Активистите в екологията също са лобисти. А в обществения дебат рядко става дума за този вид лобизъм. Има лобисти на екологични сдружения, има и такива, които лобират за правозащитни организации", казва той. Андреас Оргинц също се застъпва за повече прозрачност в лобистката дейност. Къде тогава е моралната граница в лобизма? "Когато например поканиш някой евродепутат на пътешествие или му обещаеш някакви финансови изгоди, това вече не е лобизъм, а корупция", смята Оргинц. Активистите от Lobby Control искат да изправят на позорния стълб преди всичко прикритите лобисти, чиито методи стават все по-рафинирани. Времето едва ли ще покаже кой ще надделее в тази борба, която ще е без край, като "шпионските игри".