Когато днес четем как древните автори описват празниците и празнуването у траките, може да останем с впечатлението, че май трябва да сме духовни инвалиди. Дано да греша, но как иначе да ни изглежда лежането пред телевизора, което се превърна за огромната част от българите в обичаен начин на празнуване?! Докато имаше манифестации поне волю-неволю се празнуваше навън, че и хора се виеха по площадите в българските градове и села. В днешно време все грижи ни налягат, на Нова година имало сняг, на 3 март било много студено, на 1 май обичайно валяло, на 24 май пък било много топло вече, а масово не е ясно защо 6 и 22 септември са изобщо в празничния календар. Изглежда трябва да минат повече от два века за да стане безспорно и безусловно отбелязването на кой да е празник, с по-малко не става. От всички изброени дати най-отдавнашно е отбелязването на 24 май, та затуй поне за него споровете са най-малко, като изключим интелектуалските превземки да се отбелязва 13 дни по-рано.

Нарекохме "мъжки" един цикъл от зимни и пролетни народни празници защото в тях основни действащи лица са момците и мъжете. Възраждането на природата след зимния й сън, противно на разпространеното мнение, очевидно се оказва мъжка работа. Този "мъжки" празничен цикъл започва със заколването на петел за здравето и за възпроизводителната мощ на мъжките рожби в дома. Празникът никак не е нов, неговите корени ще трябва да видим в почитането на фалоса в хилядолетията преди нашата ера, показното жертвоприношение на петела го показва.

Вторият празник от цикъла е 12 дни по-късно, наричан е Трифон Зарезан, но също Зарезановден, Трифко (в Западна България), Триун пияница (Тетевенско, Охридско и другаде), Зарезоя (в Пиротско), но също Трифун Чипия (Котленско и другаде в Източна България). Последното определение е поради разпространената легенда, че св. Трифон се подиграл на Богородица, че е родила незаконно дете. Както е обичайно за християнството, отмъстителната майка наказала лозаря да си отреже носа с косера, за това често по иконите ще видите светеца изобразен с косер. Тази легенда трябва да е с много стара основа, вероятно тя е свързана с Дионис и лудостта, която той праща в някой случаи (Ив. Венедиков, 1983).

Ясно е, че самият християнски светец няма нищо общо с тоя празник, освен, че му е дал името си. Във всеки случай християнските елементи в празнуването на Трифон Зарезан са като залепени за него, основата му е непоклатимо в древните тракийски и вероятно предтракийски вярвания за възраждането на природата (пак нека се повтори, че в Родопите смятат Трифон Зарезан за пръв пролетен празник), в Дионисиевите празненства. Не може да има съмнение, че Трифон Зарезан е типичен "мъжки" празник понеже зарязването на лозята се прави предимно от мъже. Случва се лозята да се зарязват изключително от жени или от моми (предимно в някои селища на Пиринския край), но и там, в Разлошко, например, участват мъже - лозята се зарязват от стопанина и от стопанката. В днешна Северна България се избира "цар на лозята" с изключителна роля в по-сетнешното празнуване, което е несъмнен остатък от култа към Дионис. При обикалянето на царя по къщите го черпят с вино, но това, което той не може да изпие изливат върху него. Точно същия обичай описва историкът Ксенофонт (430 г. пр. н. е.-355 г. пр. н. е.) когато посетил тракийския цар Севт II през 400 г. пр. н. е. - след като царят пил вино от рог (или от чаша с форма на рог?), а това което не могъл да погълне излял върху главата си.

След обиколката из селото "царят на лозята" често се прибира в къщи толкова мокър от виното, което е изливано върху него, че трябва веднага да се преоблече изцяло. В продължението на празника присъстват множество различни магически обичаи, а денят завършва с обща трапеза.

Изглежда, че е безспорен тракийският произход на празника на Трифон Зарезан, като голяма част от него е пречупена през по-късните преобразувания на култа към Дионис, вече след привличането му в древногръцкия пантеон. Впрочем и географът Страбон ни е улеснил в представата ни как е станало това привличане, като е написал в своята "География": "Атиняните обичат чуждото както в други отношения, тъй и в религията; те са приели толкова много чужди свещенодействия, та са станали за присмех дори в комедията; между другото те са приели и тракийските и фригийските [свещенодействия] . . .".

Следват още три народни "мъжки" празника, чиято вътрешна свързаност, хармония и възходяща градация на напрежението не може да не ни възхити. Част от обичаите имат апотропейна (предпазна) функция, но тук ще ни интересуват само тези с много стари тракийски и предтракийски корени. По-сетнешните наслоявания от религиозните вярвания на славяни и прабългари също са ясно видими, вино в Средновековието се прави далеч не само от грозде.

На Сирни заговезни, освен общобългарския обичай да се вземат "прошки", се палят и големи огньове. През VII в. във Византия църквата се опитала да забрани обичая "да се прескачат някои огньове по някакъв стар обичай" като същевременно заплашвала участниците, че "ако това се прави от духовник, да се лишава от сан, а ако е лаик да се отлъчи", но опитите й остават несполучливи, впрочем огньове и днес се палят и прескачат по цяла България.

Подготовката на огньовете, запалването им и всички следващи обичаи около него се извършват само от момчета на 8-14 годишна възраст и от ергени, могат да участват някъде и по-възрастни жени. В същото време, момите, тръпнещи, стоят по къщите си, скоро ще стане ясно защо.

Огньовете лумват обичайно преди вечеря, момците са се погрижили купата да е голяма, да не се прескача лесно, да се вижда от цялото село. Настроението е приповдигнато, разговорите свободни, стига се дори до волнодумство и откровено споделяне на младежките желания към избраната мома. Впрочем в едно здраво общество нито волнодумството, нито неприкритите предложения към момите крият някаква опасност, солидните родови и приятелски връзки в това общество никога не биха позволили да се прехвърлят границите на приличното.

Връх на цялата вечер е изпращането на малки стрели с дължина от 15 до 25 см (ясно е защо) в двора на избраното момиче. Стрелите се приготвят предварително, а момците са се упражнявали старателно да ги мятат надалеч с помощта на друга жилава пръчка. Изпращането на стрелите е съпроводено с невъздържани цинични речитативи. Всяка мома трескаво следи броя на стрелите, изпратени към нейния двор, а на следния ден всяка от тях се хвали на дружките си.

Пак на Сирница младежите и мъжете плашат злите сили, като се обличат в кожи, кукери има не само на Балканите. "Мъжките" празници завършват на Тодоровден, когато младежите трябва да докажат сръчността си в прочутите надбягвания с коне.



* Текстът е продължение от 14 февруари 2013 г. Забавянето се наложи поради особеното обилие от събития в политическия живот.



----------

Извори



"От боговете [траките] почитат само тия: Арес [на войната], Дионис [свързван с лозарството и винопроизводството] и Артемида [най-близо до нея е тракийската Бендида] . . .

Сатрите, доколкото ни е известно, още не са били покорени от никого; само те от траките са запазили свободата си до ден днешен, понеже живеят по високи планини [между Места и Струма], покрити с разнообразни гори и сняг, и се отличават с храброст. Те владеят прорицалището на Дионис, което се намира на най-високата планина; като пророци на светилището служат бесите, едно племе от сатрите; има една жрица, която дава отговорите, както в Делфи . . ."

Из "Истории" на Херодот (ок. 484 г. пр. н. е. - 425 г. пр. н. е.)

Превод на Г. Кацаров



"Поетът [Есхил] веднага прибавя за служителите на Дионис: "Един държи в ръце флейта, изкусно дело на стругар, и с пръстите си изпълнява песен, що подбужда към луди викове; друг пък гърми с медни кимвали . . . ехти весела песен; страшни мимове, подражавайки на бика, реват от скришно място; ужасният кънтеж на тимпана се разнася като подземен гръм . . ." Това прилича на фригийските свещенодействия, което е естествено, защото самите фриги са преселници от Тракия, и следователно тия свещенодействия са пренесени от там . . ."

Из "География" на Страбон (64/63 г. пр. н. е.-24 г. н. е.)

Превод на Г. Кацаров



"В деня на януарските календи [1 януари] суетни люде, които следват обичая на езичниците, а се наричат християни, излизат с твърде голяма тържественост, като променят външността си и се обличат в лика и образа на дявола. Те се увиват в кози кожи [вероятно става дума за ранно споменаване на днешните кукери] и като променят лицето си, напущат доброто, в което са се преродили и навлизат в злото, в което са се родили. След като са изповядали в кръщението, че се отричат от дявола и от празниците му, те отново му служат с лошите си и срамни деяния . . ."

Из "Деянията на св. Дазий", IV-VII в.

Превод на В. Тъпкова-Заимова



"Свети Данакс взел свещените съсъди от църквата и избягал в едно укрепено място, което отстояло от Авлона [дн. Вльора] на 5 мили към морето. Но неприятелите се спуснали към него с въжета и го принуждавали да принесе жертва на Дионис, казвайки, че той създава виното . . ."

Из "Месецослов" на император Василий II (976-1025)

Превод на В. Тъпкова-Заимова





Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=636525

http://www.segabg.com/article.php?id=330061

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2847§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=357268

http://www.segabg.com/article.php?id=407260