- Д-р Ганев, защо според Вас на президента Плевнелиев му бе толкова трудно да намери служебен премиер?

- Защото политическата ситуация е необичайна. И в двата предишни случая се знаеше коя политическа формация ще спечели парламентарните избори и тя бе готова да даде хора за служебния кабинет. Даже през 1997 г. няколко министри минаха от служебното в редовното правителство на ОДС. Сега обаче не се знае кой ще спечели. Освен това служебното правителство няма да може да направи всичко, което се очаква от него, и мисля, че то ще бъде доста непопулярно, няма да е харесвано, защото няма да потече мед и масло след назначаването му.

- Днес почти всички коментират, че Дянков с неговата прословута финансова дисциплина е основен виновник за липсата на икономически ръст, за бедността, безработицата и за протестите, довели до оставката на правителството на Бойко Борисов. И вие ли смятате така?

- Първо, правителството не си отиде заради протестите. Оставката е добре пресметнат ход. Ако през 2001 г. Иван Костов бе постъпил като Бойко Борисов и бе подал оставка, нямаше да има НДСВ и тогава ОДС, което имаше неснижаема преднина пред БСП, щеше да спечели изборите. Само че Костов не подаде оставка. А тогава пак имаше протести, особено след убийството на малкия Пепи, и те бяха доста страшни - и като масовост, и като настървеност.

Какво се случи сега? Избухват протести, правителството попада под обстрел, рейтингът му се срива, останалите партии се опитват да обират гласовете. Борисов подава оставка и внезапно се оказва, че протестите стрелят в празното. Сега служебното правителство ще го отнесе и шансовете на ГЕРБ и Борисов за влизане в новия парламент стават радикално по-добри в сравнение с варианта без оставка.

Второ, улицата не протестира срещу "задушаващата" фискална дисциплина. Хората протестират срещу високите сметки, срещу монополите, срещу мафията. Финансовата дисциплина не е причина за бедността. Да не говорим, че през 2009 г. нямаше дисциплина и България се оказа със свръхдефицит.

- Добре, но после започна затягане на коланите, пенсиите и бюджетните заплати замръзнаха, което според мнозина е било пагубно и за икономиката, защото е задушило потреблението. И затова сега се заговори държавата да вземе милиарден заем, за да вдигне доходите.

- Налудна идея. Да речем, че го направим - взимаме заем и раздаваме повече левчета на пенсионери, учители, полицаи, чиновници. И какво ще последва - просто ще се вдигнат цените. Ние се оплакваме, че са замръзнали доходите, но вижте какво стана в Гърция, Латвия, Литва, Естония, Румъния, Португалия, Италия - хората получават с десетки проценти по-малко. У нас в публичния сектор нямаше намаляване на заплатите. Имаше съкращения и това е единственото "затягане", извършено от българското правителство - намаляване на броя на заетите в публичния сектор от 630 хиляди на 570 хиляди - с около 10%. И както чувам, хората даже искат още свиване в публичния сектор -120 депутати по-малко и т.н.

- Не е ли странно - в България всички живеем с усещането, че сме в страшна криза, а пък според Евростат нашата страна е сред малкото в ЕС, чиито икономики растат? В същото време държавите с големите бюджетни дефицити, които харчеха здраво, за да противодействат на кризата, са в рецесия?

- Да, ние имаме растеж, хилав наистина, но по брутен вътрешен продукт на човек от населението вече сме на нивото на 2008 г. За 2012 г. сме една от малкото страни в ЕС с растеж на годишна база. Другите са Латвия, Естония, Литва, Полша, Германия. Швеция, която е фискално дисциплинирана, също е от растящите. Латвия, Естония, Литва имат по-голям ръст, но техните икономики бяха паднали повече и ако гледаме БВП на човек, те още не са стигнали предкризисното равнище, а ние го стигнахме.

Лошото е, че правителство на Борисов не направи необходимото да подобри бизнес средата. Защото има дълбоко вкопани и много мощни интереси. Защото това означава да се подобряват условията за честно състезание. А понеже на немалко влиятелни хора в България основната им стратегия е да печелят нечестно, се получава съпротива на терен, това е голямата пречка.

Правителството уби малкия бизнес през пазара на труда. То трябваше да направи нещо с минималните осигурителни прагове. За София те може и да не са високи, но за останалата България са направо забранителни за бизнеса - навсякъде, където доходите са под средните за страната и където безработицата е по-висока от средната, тези прагове са пагубни. Те унищожават работни места в Северозападна и Североизточна България. Малкият бизнес не може да бие големия по качество или по цена, малките могат да бъдат конкурентни само ако плащат труда по-евтино. Обаче минималните осигурителни прагове не го позволяват.

Основният провал е пазарът на труда. У нас трудно се съкращава. Ако фирмата иска да освободи от 100 работника 5, защото бизнесът се е свил, оказва се голям проблем. Това е и основната причина работодателите да не наемат нови хора. Заплатите в частния сектор растат много по-бързо от публичния - заетите ги товарят и им плащат повече. Работодателите не искат да поемат риск и да назначават нови хора в тази несигурна среда - ами утре, ако паднат поръчките и се наложи да съкращават? Фирмите така си организираха нещата, че да произвеждат повече с по-малко хора. В България производителността е една от най-бързо растящите.Това е полезният ефект на кризата. Лошият ефект е, че расте безработицата.

- Бяхте домакин на лекцията на световноизвестния проф. Нуриел Рубини, известен с мрачните си прогнози. Какви хоризонти очерта той пред България?

- Черногледият анализатор ни изненада с умерения си тон. Той изгради много разумна картина какво е хубаво да прави малка отворена икономика като България в тази нова трудна обстановка. Наблегна на това, че растежът идва от вътрешни спестявания и конкурентоспособност на икономиката. Каза, че е допустим до 3% бюджетен дефицит, но само ако средствата се насочват към производствен капацитет - не за пенсии, заплати, социални помощи, а за магистрали, ВиК, пречиствателни станции и т.н.

На въпрос: какво да правим с валутния борд, Рубини, който по принцип е отявлен противник на валутния борд, за всеобща изненада отговори - в никакъв случай не напускайте валутния борд, преди да влезете в еврозоната. Той никога никого не би посъветвал да влезе във валутен борд, но след като си вътре, трябва да излезеш по подреден начин, а за България това е членството в еврозоната.

- Международните пазари и рейтинговите агенции реагираха учудващо спокойно на събитията в България. Въпреки протестите и политическата криза се смята, че няма големи рискове и страната ни ще продължи да следва "благоразумна" фискална политика.

- И аз това очаквам. Бъдещата управляваща коалиция ще е с водеща партия или ГЕРБ, или БСП, не виждам друга. Ако е около ГЕРБ, те вече имат 4 години опит зад гърба си, финансовият министър няма да е Дянков, вероятно ще е някой, който ще казва по-често "да", но в никой случай няма да издънва бюджета. Ако е около БСП, на мен титулярът ми изглежда като Орешарски - гърмян заек е, удържал е положението в една коалиция, солиден професионалист е. Освен това се надявам в следващите 4 години конюнктурата да е по-добра и да няма такъв натиск върху бюджета.

Политическата ситуация обаче е проблемна, защото не е ясно кой ще спечели изборите, а има и риск да изпаднем в италианска ситуация - никой да не може да състави кабинет. Тогава служебното правителство може да откара и до Нова година, а това означава дълги месеци да няма парламент. Добрият вариант е да се сформира стабилно мнозинство и дейно правителство, което да подхване реформите, които облагодетелстват растежа и за които си говорим от години - в образование и здравеопазване, на пазара на труда, пенсионната система, бизнес средата.