Преди дни гръмна дългоочакваната новина, че Европейският съюз най-накрая ще наложи ограничения върху бонусите на банкерите, които са обвинявани за насърчаване поемането на рискове, предизвикали финансовата криза. На банковите бонуси трябваше да бъде наложен лимит, равен на размера на годишната заплата на служителя. Другата идея беше допълнителното възнаграждение да може да достига двойния размер на годишната заплата, но само ако по-голямата част от акционерите се съгласят с това. Мярката е част от нов законодателен пакет, в който се включва още искането банките да поддържат по-голям размер на капиталовите резерви. Това бе опит да се защитят данъкоплатците, на които се налага да плащат за по-скъпи спасителни пакети, предоставяни на закъсали банки.

"За първи път в историята на регулацията на финансовите пазари в Европа ще ограничим бонусите на банкерите", побърза да се похвали австрийският евродепутат Отмар Карас, който преговаряше от името на Европарламента. Той бе видимо доволен от споразумението, което бе постигнато след 10-месечни преговори. Малко по-късно обаче дойде поредният гръм, който запази статуквото, тъй като текстът трябваше да бъде обсъден по време на среща на финансовите министри от ЕС. Преди това Великобритания предупреди, че мярката ще ограничи растежа във финансовия сектор, а брокерите ще се преместят на други места по света. В същото време британците получиха подкрепа от Германия, която е страната, която дава най-много пари в бюджета на ЕС. Тази позиция беше подкрепена от Португалия и Италия. Малко по-късно обаче германската канцлерка Ангела Меркел направи завой на 180 градуса и заяви, че е "против големите възнаграждения на мениджърите", и направи това една от своите предизборни теми.

Малко преди това финансовите министри на Евросъюза отложиха решението за спорния таван на бонусите на банкерите. Това стана, след като Лондон намекна, че все пак би се съгласил с подобна сделка, ако му бъде дадено повече време, за да преговаря. Британският финансов министър Джордж Озбърн каза на колегите си в Брюксел, че Лондон не може да подкрепи предложението. "Ако обаче постигнем напредък през следващите няколко седмици, се надявам, че финансовият министър на най-големия финансов център в Европа може да подкрепи променения законодателен текст", допълни Озбърн. Той дори подчерта, че страната му е платила "висока цена за безотговорността на банкерите" и подкрепя по-отговорните възнаграждения в дългосрочна перспектива.

Анализаторите смятат, че Великобритания се противопоставя на затегнатите мерки, тъй като се стреми да запази правото си да взема самостоятелни решения.



Решението на Брюксел би се отразило като катастрофа за банковия сектор



Какви вреди може да предизвика ограничението за бонусите на банкерите в ЕС върху конкурентоспособността на британския финансов сектор? Отговорът зависи отчасти от това колко умно банките ще заобикалят новите правила, ако, разбира се, бъдат приети, коментира в. "Файненшъл таймс". Рискът Лондон да загуби високопоставените си служители в Ню Йорк, Хонконг или Сингапур се очертава на хоризонта, докато лондонското Сити вече чувства заплахата. Финансовият квартал загуби 104 000 работни места, или 30% от всичките си служители от 2007 г., сочат данните на Центъра за икономически и бизнес проучвания. Въпреки че при последната класация на финансовите центрове Лондон остава лидер пред Ню Йорк и Хонконг, банкерите от британската столица са по-песимистично настроени относно перспективите му като финансов център след три години, отколкото са техните колеги в останалите части на света. Заплахата се простира и извън Лондон, тъй като две трети от общо 1.1 милиона работни места във финансовия сектор са разположени извън столицата.

Много завършващи младоци се стремяха доскоро именно към този сектор заради добрата основна заплата и най-вече бонусите към нея, които в някои случаи достигат невероятен размер. Възнагражденията за банкерите досега просто нямаха граници. От Швейцария обаче тези дни дойде ясен сигнал, че дори в страната, която е символ на банковото дело, голямото мнозинство от гражданите съзира нещо нередно в изплащането на гигантски възнаграждения, бонуси и обезщетения на мениджъри и банкери. На провелия се наскоро там референдум 67.9% от швейцарците се обявиха срещу тези практики. Сега правителството и парламентът трябва да зачетат волята на народа и да създадат съответната законодателна рамка. Или казано другояче, ще има "закон срещу алчността". Той ще трябва да защити по-добре правата на дребните акционери, издигайки бариери пред използваческия манталитет и неоправданите финансови апетити. Това означава, че започвайки работа или напускайки един концерн, водещите мениджъри в него няма да могат да получават милионни суми за "добре дошъл" и за "довиждане". Няма да има вече и премии при купуването или продаването на фирми. Ще се сложи и таван за мениджърските възнаграждения в акционерните дружества. С други думи - Швейцария ще се сдобие с едно от най-строгите в света законодателства, уреждащи акционерните права.



Всичко това има своите основания



Тъкмо прекомерните бонуси и премии докараха и хазартния манталитет сред банковите мениджъри. Той пък в крайна сметка доведе до финансови престъпления и всеобщата световна криза, която вече бушува пета година поред. Не случайно се заговори за алчни и ненаситни банкери, за безогледни мениджъри и нагли финансови играчи, преследващи единствено личната си изгода. Говорейки за образа на финансовия елит, неизбежно се стига и до въпроса за морала и почтеността. Макар Швейцария да си остава "остров на благосъстоянието", в който доходите се развиват добре, а безработицата е почти незабележима, гражданите на тази страна очевидно смятат за непоносимо поддържането на една система от милионни бонуси за малцина. Политически отговорните лица във всички отделни европейски страни ще сторят добре, ако вземат присърце тази швейцарска поука, коментира "Дойче веле".

От друга страна, няма гаранция, че дори ако се стигне в близко време до политическа победа над "алчността" в Европа, то тя ще доведе до желания конкретен резултат. Дали възнагражденията на водещите мениджъри наистина ще намалеят само защото акционерите ще имат право да казват своята дума по въпроса? Британският и американският опит за подсилване на правата на акционерите дава поводи за голям скептицизъм. От решаващо значение обаче е да се засилва натискът от страна на правителствата, медиите и обществеността над управителните среди на борсовите концерни и големите банки. За милионните заплати в бъдеще ще е редно да се дава отчет не само пред акционерите, но и пред гражданите. Защото финансови ексцесии като досегашните повече не бива да се приемат с примирение, най-вече защото в крайна сметка за всички хазартни провали пак плащат изстрадалите и вече доста гневни данъкоплатци.