|
| Изпочупена преди почти две години мраморна ограда на вход към метростанция. Следите от безредиците все по-бавно се заличават поради липса на пари, особено трудно е възстановяването на свръхскъпите мраморни украси по централните улици; Атина, пред сградата на Националната библиотека, 2013 г. |
Десетина дни по-късно в общата китна картина бе включен и Кипър,
а бъдещето стана още по-светло. "Благоденствие и възход очакват Гърция и Кипър скоро", беше категоричен министър-председателят. Като знаем какво точно се случва особено на Кипър в тоя момент, подобен оптимизъм звучи по-скоро нелепо.
Вероятно е от значение да видим дали гръцкият министър-председател е уверен наистина в близостта на светлото бъдеще или тоя му оптимизъм трябваше да поуспокои малко гърците, които вече са твърде уморени от дълговата криза. В добавка са и толкова уплашени за сетнините си, че отново се заоглеждаха за благоденстващи места, засега предимно в ЕС, където биха ги приютили. Емиграцията впрочем е големият бич за Гърция още от края на ХIХ в., когато 10 % от населението на страната я напуска, за да се спаси от последиците от първия държавен фалит през 1893 г. Огромната част от днешните си заеми Гърция взе през 80-те и 90-те години на миналия век точно, за да направи доходите в страната съизмерими с тези в Западна Европа и така да спре пълноводния поток от гърци, които се устремяваха навън, понякога цели села накуп, в търсене на по-богат живот. Гърция впрочем май за известно време таеше надежди да компенсира тези огромни човешки загуби, като интегрира и "погърчи" имигрантите, които я заляха в началото на нашия век. Разбира се, такива надежди бяха напълно безпочвени. Точно тези имигранти не са нищо друго освен професионални международни просяци и категорично не подлежат нито на интеграция, нито на етническо претопяване, те вече заляха впрочем и централните части на София.
И двете си ведри изявления Самарас направи преди постигането на споразумението за отпускане на поредните милиарди, на които Гърция разчита, за да плати пенсиите и заплатите. Единственото основание за жизнерадостната картина, според министър-председателя, е в поуките от миналото - "гърците са имали много трудни моменти в историята си, но винаги са показвали способността си да се справят". Като изключим подозрението, че горната мисъл може да се отнесе към всеки народ без изключения, ще трябва да признаем правотата на председателя на Нова демокрация - за последните точно 120 години Гърция преживява пет диктатури и три държавни фалита (1893 г., 1932 г. и в наши дни) , което си е забележимо постижение в категорията "криволичещо стопанско развитие" за цялата световна история.
Няма да е възможно да се пропусне още нещо.
В началото на 1893 г. министър-председателят Харилаос Трикупис се обръща към народните представители като кратко и театрално заявява: "Господа, ние фалирахме". От първия си държавен фалит, който е резултат от пладнешко разграбване на по-голямата част от получаваните предимно от Великобритания, Франция и Германия заеми, Гърция се възстановява напълно след точно 76 години. Тогава, чак през 1969 г., след поне две преструктурирания на дълга, става възможно пълното издължаване на взетите пари. Ако трябва да се облягаме само на поуките от най-новата история, ще трябва предварително и категорично да посочим оптимизма на гръцкия министър-председател, като явно безпочвен и предназначен единствено за вътрешна употреба.
Същия извод ще сме принудени да направим и след споменаването на някои обобщени стопански данни. Няма как стотиците милиарди дълг да се стопят, след като и сега всяко десето евро, похарчено за държавни нужди, е взето пак назаем, съкращенията на държавните разходи не вървят много добре, за последните години БВП е намалял с повече от една четвърт и продължава да се срива неотклонно с по 5-6 % годишно, реалната безработица в края на миналата година надхвърли 26 % по официални данни, а в училищата започва раздаването на безплатни закуски. Очевидно е, рестриктивните мерки със сигурност ще трябва да бъдат продължени, докато стопанският срив не бъде овладян и не се появи някакъв, поне съвсем мъничък растеж. Всички знаем, че пари лесно се взимат, но пък колко трудно се връщат . . . Това важи и за държавите.
* * *
За наблюдателните гръцката дългова криза и трудното излизане от фактическия фалит е видимо дори само по улиците на Атина. Централните части на града, някога лъснати до блясък за олимпиадата през 2004 г., изглеждат все по-запуснати в резултат на безкрайните улични стълкновения и в условията на засилващо се безпаричие. И докато трите свръхскъпи хотели на пл."Синтагма" успяват сравнително бързо да сменят мраморната облицовка на външните си стълбища, вандалски изкъртени от анархисти, за да има с какво да обстрелват полицейските части, то общината вече две години в условията на непрекъснати размирици не е в състояние да се справи с разрушенията. Непрекъснато се увеличават изоставените жилищни и търговски сгради, което придава на места призрачен вид на старите части на градския център дори в ясен слънчев ден.
Точно същият изглед имат и бедните западни квартали и предградия. Макар имигрантите видимо да намаляха през последните месеци след поне две мащабни полицейски акции, следите от присъствието им, съчетани с безпаричието на общините, явно ще личат дълго още.
Точно наобратно в кварталите и предградията на средната класа на север, на изток или по крайбрежието, както и в богаташките убежища, кризата не личи никак - няма разрушения, няма изоставени сгради, магазините са работещи и пълни, но и не се строи нищо ново. Макар при внимателно вглеждане и там да се откриват обезпокоителни признаци, дори само в угрижените лица на местните.
В условията на дълговата криза значителен брой гърци изгубиха жилищата си, и това може да се забележи понякога. Само преди половин година общинските жилища в предградието Кесариани, което е само на километър от президентския дворец впрочем, изглеждаха като пред премахване. На практика там не бе останал почти никой от настанените по съответния ред - в по-голямата част от апартаментчетата беше спряно електричеството, само находчиви имигранти тайно се настаняваха в опустелите жилища, но само по тъмно и късно вечер, за да не ги усетят. Днес унижението да се обитават микроскопичните общински жилища, с не повече от двайсетина квадрата жилищна площ, изглежда преодоляно - вечер свети навсякъде, прозорците са чисти и с цветя, външните врати се заключват, емигрантите почти са изчезнали.
Сигурно е някаква национална особеност, но в Скопие, Белград или Атина чуждестранните стоки в повечето случаи събират прах в магазините за хранителни стоки. В кварталите на средната класа в Гърция чуждите вериги супермаркети се избягват старателно. Колкото и привлекателни да са цените там, въпрос на престиж и патриотизъм е да се купува нужното за всекидневието от гръцките вериги. Тази оптимистична картина започна да се променя някъде от година време. В същите тия квартали на средната класа пак е така, но заради много ниските цени (със съответното ниско качество, естествено) рязко обедняващите гърци вече пазаруват и в чуждите вериги макар че ходят в супермаркетите им през три квартала, за да не бъдат видени от съседите си.
* * *
Задължителното ограничаване на външните влияния върху българското стопанство и безусловната подкрепа на родното производство са двата фактора, които биха ни позволили да избегнем някога участта на южните ни съседи. Примерите от средновековната балканска история също са от полза. Във Византия задушаването на местното, някога процъфтяващо производство, и сриването на устойчивата финансова система от италианските банкери, търговци и занаятчии, и техните стоки, предшества завладяването на някогашната могъща империя от османските турци. В средновековна България може да се наблюдава подобен развой на стопанството особено след женитбата на цар Иван Александър за новопокръстената Теодора през 1349 г. Това събитие отваря изглежда широко вратите за неограниченото, но разорително скъпо, финансиране на държавните разходи.
Станаха ясни и факти от ново време. Гърция била приета в Европейската икономическа общност заради "приноса й към европейската цивилизация" (Жискар д'Естен, 1981 г.), както впрочем и в Латинския валутен съюз през 1868 г. България и Румъния пък били приети в Европейския съюз по политически причини (Вивиан Рединг, 2013 г.). За балтийските републики това също е сигурно, както май и за Кипър, Испания и Португалия. Остана ли впрочем някой да е приеман по реда?! И защо тогава изобщо в ЕС са си правили труд да разработват някакви критерии?! Все питания, на които отговорите са притеснителни, защото не е ясно защо ние, балканците, сме все в най-гъстата каша. И защо потъваме така глупаво понякога в нея.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=642639
http://www.segabg.com/article.php?id=641708
http://www.segabg.com/article.php?id=603404
http://www.segabg.com/article.php?id=595038
|
| Имигранти от Пакистан придвижват самоделна количка с гръцки национални знамена, след като са се опитали да ги продадат на протестиращи на площад "Синтагма". Малко по-късно семейството ще се прибере в изоставени общински жилища в предградието Кесариани; Атина, до стария олимпийски стадион, 2013 г. |
|
| Сградата на хотел Sans rival е само една от хилядите безнадеждно изоставени сгради, предимно от ХIХ в. и началото на ХХ в., чието възстановяване е прекалено скъпо за собствениците им. Млади художници често използват такива призрачни сгради за своите арт инсталации. Преди началото на активния туристически сезон общината покрива фасадите на някои от рушащите се сгради с плътна зелена мрежа в опит да създаде впечатление за ремонтна дейност; Атина, недалеч от пл. "Омония", 2013 г. |
