Всичко се обърка в българската гордост - енергетиката. Срива се и изконната мечта на поколения български управници и политици - страната ни да стане енергиен център на Балканите, на Югоизточна Европа, на Европа и т.н. Все по-често се появяват опасения, че държавата може да се върне в забравеното време на късния социализъм и на ранния капитализъм и да се превърне в битова дискотека - с режим на тока. Едно от енергоразпределителните дружества - ЕВН, неотдавна в прав текст си каза, че неадекватната държавна политика го е докарала до сериозни загуби и ако проблемите продължат, по-добре е хората в Югоизточна България да си купуват генератори, да си слагат индивидуални перки или фотоволтаици, да се запасяват със свещи или с каквото там си щат, защото не може да им гарантира енергийна сигурност.

Този мрачен сценарий едва ли ще се случи напълно. Но се случи друго - енергетиката отдавна се превърна в черна дупка на българската икономика. А усилията от последните седмици за сваляне на цената на тока и хаотичните на моменти движения на управляващите са на път да доведат или до срив на енергосистемата, или до сериозно повишение на цената на тока в бъдеще. Или - и до двете.

Износът на ток е символичен заради драстично намалялото търсене в околните страни. Цените на външните пазари паднаха до такива нива, че дори АЕЦ "Козлодуй", която произвежда най-евтината електроенергия в България, се принуди да прекрати участието си на търговете. Просто предлаганите цени не покриват дори себестойността на тока. Да не говорим за топлоцентралите, които произвеждат далеч по-скъп ток в сравнение с АЕЦ.

Едновременно с това и потреблението в България се свива. Дори в моменти на върхови натоварвания то често е



повече от два пъти по-малко в сравнение с инсталираните мощности



У нас годни за работа са около 11 800 мегавата електрогенериращи мощности. Максималният товар през този януари е бил около 6300 мегавата. Но в следващите месеци рядко прехвърля 5000 мегавата, а през нощта пада и под 4000. В почивните дни товарът слиза дори до 3200 - 3400 мегавата. Неотдавна шефът на централното диспечерско управление Митю Христозов заяви, че системата е на път да стане неуправляема. Причината, според него - увеличеното производство от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), най-вече от вятърни и фотоволтаични паркове, чиято енергия по закон се изкупува изцяло.

Енергийни експерти предупреждават, че през лятото ситуацията ще се влоши допълнително. Тогава и без това ниското потребление ще се свие още. Прогнозите на Института за енергиен мениджмънт са, че ако товарите паднат до 2700 - 2800 мегавата, енергосистемата наистина може да изпадне в неуправляемост и да се срине. Тоест в някой слънчев летен ден просто да останем без ток.

В енергийната система има една константа - 2000-те мегавата на "Козлодуй". Тях не можеш да ги спираш произволно, нито да врътнеш реостата и да им промениш мощността. Към края на 2012 г. в страната ни е имало около 600 мегавата вятърни централи, над 800 мегавата фотоволтаични паркове и около 50 мегавата централи на биомаса. Тоест само тези два компонента са в състояние да покрият потреблението. Но това би означавало да спрат всички вецове и тецове. Тази пролет бе студена и въпреки това вече се наложи да се изпуска вода от някои от планинските язовири. Сериозното топене на снега във високите части предстои. Е, какво - нима тогава ще обявим повече от 2500 мегавата водни централи (впрочем, те също са част от понятието "възобновяеми източници") за допълнително бреме?

Обикновено през лятото блоковете в "Козлодуй" последователно се спират за ремонт и за презареждане. Но дори и без един от тях енергията от останалите мощности, най-вече топлоцентралите, остава излишна. Много от тях обаче си имат дългосрочни договори за изкупуване на тока, договори с въглищните мини. Когато тецовете не работят, мините също страдат, вече пускат работниците си в дългосрочни платени и неплатени отпуски и трупат загуби. Загуби всъщност трупат всички.



Трайно решение не се очертава



Миналия вторник служебният министър на икономиката Асен Василев, докато обявяваше серия от спешни мерки в енергетиката, изплака: "Системата е много болна... има много губещи и малко печеливши и е необходима солидарност на всички по веригата, за да почнем да решаваме проблемите". След което призна, че мерките, които предлага, са временни и могат да облекчат нещата само в кратък период.

Истинският проблем е, че колкото и да се говори за енергиен пазар, у нас истински пазар няма и никога не е имало. Разбира се, в енергетиката навсякъде по света действат естествени монополи и затова тя винаги подлежи на сериозни регулации. Българският принос е, че регулаторът ни никога не е бил независим, винаги са изпълнявани политически или икономически поръчки. Системата е обрасла в пороци и днес, където и да се пипне, се оказва, че дори най-добрите намерения водят до усложнения.

На фона на спихналите протести срещу енергийните монополи и високите сметки служебният кабинет също заговори за допълнително поевтиняване на тока. Първото пипане на цената надолу - от 5 март, задоволи публиката - то бе за сметка на омразните ЕРП-та - фирмите, с които всъщност имат досег крайните клиенти. Орязването на техните приходи обаче означава по-малко инвестиции. В бъдеще, все едно дали ще останат сегашните енергоразпределители, или ще дойдат други, в мрежата трябва да се инвестира и тези средства няма да дойдат от Европа, а ще се вземат от цените на тока.

Ограничаването на производството на ВЕИ централите с 40%, което предложи Асен Василев, е



по чисто формален признак



- толкова от тях нямали уреди, с които да подават в реално време данни какво произвеждат към ЕРП-тата. Оказа се, че самите ЕРП-та не винаги са го искали. А какво става, когато тези централи си сложат съответните модеми в кратък срок и отговорят на закона?

Впрочем, веднъж вече ВЕИ-тата бяха "порязани" с такса за присъединяване, която сви част от печалбите им. Това действие на енергийния регулатор падна в тричленката на Върховния административен съд, вероятно ще падне и в петчленния състав. Като капак на всичко, заради тази такса сме в наказателна процедура в ЕК. От фотоволтаичната асоциация вече заявиха, че ще сезират Брюксел и за готвените нови ограничения. Междувременно група евродепутати, сред тях и Ивайло Калфин, тези дни сезираха еврокомисаря Гюнтер Йотингер за ограничаването на зелената енергия в България, Чехия и Испания.

Но дори таксата за достъп да падне, ще бъдат натоварени допълнително ЕРП-тата. Те и без това губят заради изкупуването на зелената енергия - загуби, които държавата не им възстановява веднага. И вече плашат с международен арбитраж. Повече от сигурно е, че стигне ли дотам, България ще го загуби.

Според министър Василев освен това трябва ДКЕВР да преразгледа таксите за пренос при износ на ток, за да може експортът ни да стане по-конкурентоспособен. Таксата - 17.5 евро на мегаватчас, отдавна е трън в очите на търговците с електроенергия. Но дори таксата да отпадне, проблемите остават. Повечето ни централи имат себестойност на тока далеч над цените на международните пазари. Капацитетът за износ се определя на около 1200 - 1300 мегавата. Тоест и да е изпълнен изцяло, не решава системните проблеми на енергетиката. Е, решава проблеми на някои от онези над 40 фирми, които имат лиценз за търговия с ток.

Пак във вторник министър Асен Василев заговори за либерализация на вътрешния пазар. И поиска от ДКЕВР да направи наредбите до 15 април. Новата шефка на регулатора си посипа главата с пепел, че първо обещала, после разбрала, че няма как да стане за толкова кратко време.

Когато се говори за либерализация, за българите има две новини. Добрата е, че



пазарът рано или късно ще се освободи



Заради това, че не сме въвели така наречения трети енергиен пакет, ЕК ни даде на съд. Срокът да отговорим какво правим, за да избегнем съдебната процедура, изтече в понеделник. Не случайно премиерът Марин Райков, вицепремиерът Екатерина Захариева и министър Асен Василев спешно излетяха за Брюксел за разговори и с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер.

Правилата, които бавим с години, са за работата на пазарите на енергия, за отделянето на мрежите, за подобряване на дейността на пазарите на дребно в интерес на потребителите, за укрепването на независимостта и на правомощията на националните регулаторни органи. За липсата на три ключови наредби ни заплашва глоба от по около 8400 евро на ден за всяка от тях. Така, къде принудени от промените на външните пазари,



къде с бой от Брюксел,



ще въведем общите пазарни правила - макар и през зъби.

Лошата за българите новина е, че либерализирането на пазара на ток за крайните потребители далеч не означава по-ниски цени. То просто дава възможност за по-голям избор на доставчици. Но според експерти, в нашия случай по-скоро ще доведе до увеличение на цените. Просто те зависят в много малка степен от крайния доставчик. Навсякъде назад по веригата натискът за повишение ще бъде огромен. До такъв натиск ще доведе и изискваното от Брюксел разделяне на НЕК и Електроенергийния системен оператор. Както и евентуално премахване на паразитната структура Български енергиен холдинг. Затънал в дългове, БЕХ тези дни започна процедура за нов заем за 250 милиона евро. Губещите държавни енергийни структури очевидно няма как да го изплащат, освен чрез цените на тока... Всички са се вторачили в "Козлодуй" и искат повече от неговия ток да отива за населението, за да паднели цените. Но централата има нужда от сериозни суми, за да може да удължим срока за експлоатация на реакторите. Отнемат ли й печалбата, вероятно за първи път в историята ще видим фалит на атомна централа.

При цялата тази картина изявленията на премиера и на икономическия министър за това как ще направим международен одит на енергетиката будят известно умиление. Който можеше и имаше сили - посмя се. Одитът вероятно ще каже нещо отдавна известно за миналото. А трябва спешно да се решава за бъдещето. Не всичко е до закони. Наредбите могат да се приемат и от този кабинет. Съставът на ДКЕВР, на чиято независимост никой не вярва, пък е в оставка и също може да бъде сменен от сегашното правителство. И да не им се иска, служебните министри трябва спешно да започнат да правят крачки с хоризонт не 2-3 месеца, а поне няколко години. Досега няколко поредни правителства избягваха да пипат в порочната енергийна система, бавеха промените или пазеха наследеното статукво. Служебният кабинет има по-голяма свобода на действие. Иначе енергетиката наистина съвсем ще се скапе - на фона на свръхизлишък от мощности. Впрочем, енергийната ефективност и намаляването на потреблението и в промишлеността, и в бита не бяха ли основен приоритет за много години напред?