Панелки, стари сгради и паметници, които предизвикват противоречиви мнения - от "все пак е история" до "махнете го, грозен е", са неизменна част от историческото наследство на София. Към тях преходът заши нови сгради, абсолютно несъвместими с миналото на града, които предизвикват още по-голямо недоволство и възмущение защо се допуска това. Сложете към това потрошените тротоари, счупените лампи и олющените фасади. На този фон няма нищо чудно, че графитите в столицата живеят двойствен живот - хем са радост за окото и част от културния афиш, хем са напаст и се наказват с глоба от 200 до 1000 лв. по наредбата за обществения ред.

Раздвоено е и отношението на общината към тази градска култура. Миналата година например София даде терен за втория фестивал за графити и градско изкуство Urban Creatures в коритото на Перловската река. Коритото на реката беше преобразено в плаж с 50 тона пясък, чадъри и шезлонги. Всеки, който искаше, можеше да рисува по стените. В столицата всяка година се организира и фестивал на български графити артисти, задължително откриван от кмета Йорданка Фандъкова. Миналата година младежите се развихриха около известния със сивотата и безформеността си паметник пред НДК. В града има поне два графити проекта, подкрепяни от кметството - изрисуването на фасади на училища и инициативата на "Трансформатори" за трафопостовете по "Раковски", рисува се организирано даже в зоопарка.

Дали от чудене каква любезна тема на разговор да се измисли насред най-сериозната политическа криза на последните години, графитите неочаквано изпъкнаха като остър проблем на Столична община. Докато всички очакваха първите стъпки на служебния кабинет, кметът на София се срещна с премиера Марин Райков, а медиите с почуда разбраха след разговора, че двамата споделяли опит в борбата с графитите.

"В следващите месеци ще възложа да се проучи опитът в различните градове - коментира свикналата на специално правителствено внимание Йорданка Фандъкова. - В Париж например, освен че собствениците се задължават да реновират сградите си, се дават и законодателни възможности да се стимулират в това. Но там е имало резултат едва след 10-15 години работа, тоест нищо оптимистично няма в това, което казвам, но пък си струва да се започне да се работи. Не искам това да бъде новина, защото не е разработено. Казвам го като посока на мислене. Не е лесно решението на този проблем, защото не можем да сложим камера или полицай на всяка сграда." Нищо в София не предполага лесно решение - в това кметът има абсолютно право. Какво обаче показва чуждият опит?



Теорията на счупения прозорец



През 80-те години на миналия век, когато в истинската си форма графитите още не са стигнали до София, в Ню Йорк започва кампания за махане на графитите и изчистване на метрото. Процесът продължава от 1985 до 1990 г. Чистият град е основната стратегия срещу неуредиците и дребните престъпления на кмета Рудолф Джулиани, дошъл на власт през 1993 г. Резултатът е сериозно намаление на антисоциалното поведение и дори понижение на случаите на дребна неорганизирана престъпност.

Джулиани всъщност тества една хипотеза, разработена от социалните изследователи Джордж Келинг и Джеймс Уилсън през 1982 г. Според двамата проявите на безредие, като например счупен прозорец, хвърлен не на място боклук и графити по стените, предизвикват други видове антисоциално поведение и дори незначителни престъпления. Според т.нар. теория на счупения прозорец, ако "знаците на безредие" бъдат премахвани, спазването на обществените и законовите норми ще се увеличи.

Опитът на Ню Йорк не убеждава науката, че хипотезата е вярна, но в следващите години с успех я доказват още няколко града в Америка. Доказателството идва с поредица експерименти в Холандия през 2007-2008 г., които завършват с научна публикация в авторитетното "Сайънс". Изводът е: "Една проява на безпорядък, като например графити или боклук насърчава друга, например кражба."



Експериментите



Стена, пред която има стойка за велосипеди. Стената е чиста от надписи, а на кормилото на всяко колело е закрепено бяло листче с пожелание за весела Коледа от името на несъществуващ спортен магазин. За да подкара велосипеда, човек трябва да свали листчето от кормилото. Наоколо обаче няма кошчета и нищо неподозиращите участници в експеримента са изправени пред избор - или да вземат ненужната хартия със себе си, или да я хвърлят на земята. 33% от всичките 77 наблюдавани велосипедисти избират да изхвърлят листчето на алеята. На следващия ден стената пред заключените велосипеди е нашарена с графити от изследователите. Процентът на хората, които изхвърлят боклука си на земята, нараства на 69%.

Изследователите откриват също така, че два пъти повече хора (30% срещу 58%) хвърлят боклук на земята на паркинга на супермаркет, когато има произволно разпръснати пазарски колички въпреки наличието на табела с указание след употреба те непременно да бъдат връщани на местата си.

Следващите два експеримента са най-впечатляващи. Те показват, че мърлявата градска среда увеличава дребните престъпления, както и обратното. В Холандия през седмиците преди Коледа е забранено да се гърмят пиратки. Глобата е 60 евро. Всички холандци знаят добре за тази забрана. Изследователите слагат познатите ни вече листчета на велосипеди, заключени до станция на метрото, и наблюдават колко от хората ще хвърлят листчетата на земята и колко ще ги вземат със себе си, когато чуват или не шум от взривени пиратки. Според учените подобен шум веднага предизвиква усещане, че законът е нарушен. Половината колоездачи избират да замърсят Грьонинген в отсъствието на "закононарушаващия" шум. Чуват ли пиратки, процентът нараства до 80. И това е само като чуват "престъпното деяние", без да го виждат. Този експеримент според водещия експериментите учен Кийс Кайзер показва, че най-леките нарушения на законовите норми предизвикват увеличение на нарушенията на социалните норми.

Кара ли ни мръсотията да престъпваме закона? Отговорът е положителен. Удобно прикрити, изследователите наблюдават пощенска кутия, от която се подава плик. В него ясно се вижда банкнота от 5 евро. Ще я откраднат ли минувачите и пускащите писма, или пък ще побутнат плика, за да влезе изцяло в кутията? Може би просто ще отминат? Във въпросната ситуация 13% от 71 минувачи открадват парите. На следващия ден изследователите разхвърлят боклук около кутията. Процентът незабавно скача - 25% от минувачите си заминават с банкнотата. Ако пък кутията е изрисувана, 27% се проявяват като крадци. Нарушените по-рано обществени норми (например да не се цапа) са "заразни" и водят до ново неспазване на законовите норми.



Причините



26 години след появата й теорията за "счупения прозорец" е експериментално доказана. Мръсната градска среда води след себе си още повече боклук и дори по-тежки прегрешения. Причините, които водят до това, са няколко според учените. Първата и може би най-очевидна причина е, че хората правят като другите хора. "Ако всички хвърлят фасовете си на земята, защо точно аз да не цапам? Щом така се прави, значи е приемливо." Според учените лошият пример води до копирането му, а оттам - и до отслабване и погазване на вече възприетите обществени норми.

Друга причина е егоизмът, казват учените. Хората искат да действат според някакви свои цели, които понякога се разминават с обществените и законовите норми. Примерно всеки иска да има 5 евро повече, но вземането им е кражба, тоест нарушение на закона. Престъпването на правилата обаче е опасно. Дали? Ако навсякъде около нас има знаци на неспазването на реда (разхвърлян боклук там, където не трябва да го има, и т.н.), тогава е съвсем ясно, че опасността не е голяма. Явно няма да последва санкция - просто иначе наоколо нямаше да изглежда така. В условията на погазени норми е по-лесно на свой ред да сториш някакво "нарушение" в името на собствените стремежи.

В София мръсотията и безпорядъкът са почти навсякъде и е нужна промяна, която да промени не само визията на столицата, но и самите софиянци. Дали трябва да се започне точно от графитите, като се има предвид, че миенето на улиците в столицата все още минава за новина? За много софиянци графитите може да са малко уют в собствения им град. Но едва ли има някой, който да възрази да опита от експеримента с "чистия град".