Когато преди две недели щракна капанът за вложителите в кипърските банки и Брюксел обяви, че за първи път Тройката (ЕК, ЕЦБ, МВФ) налага конфискация на част от банковите депозити, никой не заподозря, че прецедентът ще отвори истинска бездна, в която може да пропадне и еврозоната, и Евросъюзът, и устоите на финансовия ред. Първата сделка бе нечувано, но все пак законно покриване на част от тежестта от фалита на кипърската държава за сметка на вложителите. 6.75% от малките (до 100 хил. евро) и 9.9% от останалите влогове щяха да бъдат отнети и да се ползват за увеличение на капитала на банките, ударени неотдавна с "подстригване" на гръцките държавни облигации, от бъдещото разсрочване на дълга на самата кипърска държава и от рецесията, в която "спасителният" пакет вкарва икономиката на Кипър. Например условието корпоративният данък да се вдигне от сегашните 10 на 12.5%. Кипърският парламент не разбра, че е поставен пред
класическия избор на Хобсън*,
не можа да преглътне ултиматума на Тройката като по-малкото зло - и го отхвърли. През следващите две седмици банките така и не отвориха - защото, както подозирахме, всички до един вложители си поискаха всички пари в брой, а трезорите уж бяха празни. ("Уж", защото някои по-близки до банковото ръководство клиенти все пак са си прибрали през това време парите от клоновете на същите банки в чужбина.) Икономиката на острова бе парализирана и Кипър пак почука на високите брюкселски и кремълски порти. Москва очаквано не повярва на сълзи, а Брюксел отговори с нов ултиматум, вече извън всички норми и закони. Новата кипърска сделка е не само още по-тежка, тя е небивал удар по досегашния световен финансов ред. Тройката смени политиката си
от спасяване (bailout) към самоспасяване (bail-in),
все така насилствено. В новия модел тежестта се пренася още повече върху "спасяваната" страна и всички местни поданици, чуждестранни инвеститори и вложители. Наистина най-дребните (но най-многобройни и отчаяно протестиращи) вложители бяха пощадени (този път). Парите им (до 100 хил. евро) няма да бъдат конфискувани. Но в замяна на това от всички останали депозити ще отнемат "колкото трябва", за "изцяло финансирано решение". Новата мода в спасяването е с чужди пари да плащат решенията на Тройката. Засега се говори, че ще приберат 30 до 60% от големите влогове. Но 100% от депозитите (големи и малки) се замразяват - първо ограничиха тегленето до 100 евро на ден, а като се успокоят и претръпнат уловените в капана клиенти, по-късно ще дават повече. А може и ново "подстригване" да се наложи.
Краят на кипърската идилия
бе предизвестен с решението на Тройката да посегне върху парите на вложителите. Проблемът е, че новият пакет не стига за финансово спасяване на Кипър. С новите 10 млрд. евро заем от Тройката държавният дълг ще стигне 143% от брутния вътрешен продукт. Очаква се нова рецесия и БВП на Кипър да се свие с 15%. А кипърци са най-задлъжнелите европейци. Вече дължат над 20 хил. евро на глава. Как ще обслужват заемите? Колко банки ще издържат след удара върху влоговете? Как ще се плаща държавният дълг? Както в Гърция, и за Кипър ще трябва нов спасителен пакет. При какви условия? Ясно е, всеки ще изтегли колкото може от сметките си и ще ги закрие. Не само в Кипър. Този въпрос стои във всички страни. Тревожат се за парите си клиентите на банките в Малта, Люксембург, Швейцария... Споменава се, че Словения вече чака за "спасяване". Спасителите
суспендираха "свободите" на ЕС:
В Кипър вече не важи "втората свобода" (за движение на капитали в рамките на съюза). В Англия гласят да отменят "третата свобода" (движение на хора). Какво остава от прокламираните и ратифицирани принципи на ЕС? Къде отива правовата държава, щом за "финансово спасяване" конфискуват депозити, заобикалят парламента, суспендират закона? Каква разлика има между депозитите и всяко друго имущество? Утре ще решат да вземат 40% от акциите във фирми, да наложат 60% еднократен данък върху недвижимостите, или поголовен данък? И още
много риторични въпроси
поставя насилственото "самоспасяване" (bail-in). Има ли изобщо правила? Кой ще вярва вече на законите, щом споразуменията на държавата с кредиторите й конфискуват имущество, закриват банки, забраняват да пипаш парите си в банката, а на границата те джобят да не изнасяш пари и ценности? Кой ще вярва на Брюксел и Европа? Само преди година т.нар. Европейски банков орган направи два "стрес-теста" на банките в ЕС и откри проблеми в 8 банки - 5 в Испания, 1 гръцка и 2 австрийски. Кипърските банки бяха уж твърди като пушки. Колко струват тестовете, регулациите и регулаторите на Европа?
И един извод: Всички сме заложници, а имуществото ни е залог за дълговете на държавата. За да пазим собствеността си, трябва да забраним на политиците да вземат държавни заеми от наше име и да гласуват бюджети с дефицит. Ако нацията не може или не желае да наложи на държавата тази забрана, ще се лиши от инвестиции - не само от чужди, но и от местни. Капиталът ще бяга към други, по-сигурни държави.
-------------
* Изборът на Хобсън е "сделка или не" (take it or leave it). Томас Хобсън (1544-1631) имал конюшня в Кеймбридж и давал коне под наем, при условие че който иска кон, може да вземе само поредния, докаран до вратата, без право да избере друг.
