-------------

Станимир Илчев е роден на 31 юли 1953 г. в Бургас. По професия е журналист. Шеф е на комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Миналата седмица подаде оставка от медийната комисия заради несъгласие с начина, по който бе избран новият шеф на БТА, и заради готвените поправки в медийния закон. Женен за журналистката Светла Петрова, има двама сина.

-----------------

- Г-н Илчев, чувствате ли се по-спокоен, след като напуснахте медийната комисия?

- От някаква гледна точка, която и на мен самия ми е трудно да определя, се чувствам по-спокоен. Тези дни даже се сетих за фразата на известен наш политик, който каза, каквото имаше да казва, и въздъхна: "Ето, олекна ми вече." Но от следваща гледна точка не мога да кажа, че моята загриженост е отзвучала и че проблемите, които съществуваха, вече са в преддверието на тяхното радикално разрешаване.

Има обаче и добра новина. Видях се с Милена Милотинова и разбрах от нея, че усилено подготвя условията за широк и професионален дебат по новия медиен закон. И естествено си зададох въпроса какво пречеше това да стане преди няколко месеца по инициатива на самата медийна комисия, с пълното и продуктивно участие на СЕМ и на представители на всички възможни гънки от медийния релеф у нас.

- И какво си отговорихте?

------------------

- Предполагам е пречело устойчивото българско схващане, че тъй като именно тази сфера е деликатна и комплексна, защото в нея има и икономика, и бизнес, и политика, и личностни взаимоотношения, към нея трябва да вървим по някакъв специален начин. Едва ли не на границата на абсолютната конфиденциалност. Едва ли не с инструментариума на генералните щабове, които в абсолютна секретност планират операция в изцяло враждебна среда. А всъщност става дума за регулиране на процеси в собствената ни държава и за взаимоотношения между самите нас. Затова продължавам да се чудя наистина ли има толкова взривоопасни зони в тази област и наистина ли някой допуска, че е възможно през 2002 г. с грубите хватки от началото на 90-те години политически да интервенираш в медиите, и то в тяхната светая светих.

-----------------------

- Казахте преди време, че има натрупани недоволства, заради които е невъзможно да се избегнат колизии. Кои са те?

- Имах пред вид недоволствата, които съществуваха между частни медии и медийни комисии, между обществени медии и частни медии, между медийната комисия и лобистки групи. Така също и колизии, които се съдържат в сегашния закон за радио и телевизия и за които имах усещането, че ще бъдат едно към едно пренесени и в един преправен закон.

- Не трябва ли все пак някой да понесе отговорност за напрежението, което се създаде около новия медийния закон?

- От една страна, в медийната комисия много често разговорите са достатъчно напрегнати и остри. От друга, и с невъоръжено око се забелязва, че тези разгорещени дебати протичат в познати вече политически рамки. Затова представителят на СДС казва: "Колко още ще бавите моя закон за БТА", и му се отговаря по съответния начин, който не изненадва никого. Поради същата причина примерно представител на лявата опозиция казва: "Изобщо не харесвам новия директор на БТА, но аплодирам начина, по който ги сменяте. И мен така ме изхвърлиха навремето от телевизията."

- И какво следва?

- Ами въпросите накъде вървим, какво правим, докога така си остават без отговор. Аз не съм загубил надеждата си. Знам, че нещата ще бъдат отрегулирани на една по-висока и по-добра степен, без да бъдат отрегулирани изцяло както трябва. Оставам да живея с мечтата, че рано или късно страната ни ще има нормално функциониращи частни медии, при които позициите на рекламния пазар и печалбите няма да са единствен приоритет, а и грижата за общественото здраве и националните интереси. И в същото време ще си съжителстват с публични медии, които транслират действията на законодателната и изпълнителната власт по безупречен и обективен начин спрямо обществото. Непоправим оптимист съм, но и аз се питам кога ще настъпи този момент, защото все още предразсъдъците ни от последните години далеч не са изживени.

------------------

В момента например последните събития в медийния сектор се разглеждат по див начин, непременно в светлината на местните избори. Или непременно една номинация се прокарва през призмата на лични пристрастия, дори тя да не съществува.

------------------

Около мен се създаде невероятна интрига - че понеже жена ми работила навремето в радиото, уж имало кавга между нея и Стоян Чешмеджиев, аз по лични подбуди, изпадайки в гняв, съм очевидно тръгнал да организирам някакъв реванш. Какво да обяснявам, че те не са работили заедно, не са се срещали, не са имали общи интереси и дейности? Затова казах, че можеше да се придържаме към демократична, прозрачна процедура, да създадем атмосфера на състезателност и да си спечели този, който може.

- Ще получим ли покана за НАТО?

- Мисля, че да. Към този момент няма нито една индикация за негативен обрат в очакванията. Напротив, продължава да се работи с много висок темп. Преди време имахме причудлив спор дали има хора, които внасят изкуствени катализатори в хода на военната реформа. Тогава се визираха наистина болезнените мерки - като по-ранната пенсионна възраст за старши и висши офицери, промяната на принципа на ротация при избор на началника на ГЩ, поставянето на краен срок за ликвидирането на ракетите. Да, може да се твърди, че се катализираха процесите. Смятам, че не сгрешихме. Спомням си как на 24 май т. г. президентът на Асамблеята на НАТО Рафаел Естреля на подобен въпрос каза: "Когато моята страна Испания беше приемана в НАТО, тя беше по-слабо подготвена, отколкото вие вече сте."

- Готова ли е армията ни за влизане в пакта?

- Нашата армия не бива да бъде оценявана като вече готова или все още неготова, тъй като процесът на реформирането й още не е приключил. В нея има създаден капацитет, който свидетелства за пълно съответствие на някой от стандартите. Удвоихме участието си в мисии, при това качеството на участието ни е по-високо. Как иначе от взвод бихме преминали в рота, и то не с рутинни функции, в Босна и Херцеговина, а да охраняваме щаба на ЕСФОР в Сараево? В Косово и в Афганистан се видя, че нашите военнослужещи изпълняват много добре своите задачи. Увеличава се броят на офицерите с чужди езици, на готовите всеки момент да започнат работа в обединените структури на алианса.

В един нов закон за отбраната и въоръжените сили ще търсим регламент на ключови въпроси като как още повече да се модернизира структурата на военния бюджет. Очевидно там липсва един компонент, например фонд за финансиране на мисии в чужбина. Или как всеки нов законопроект, за който се смята, че може да кореспондира със сектора на сигурността, да бъде съпровождан непременно от военна експертиза. Или как законът да изисква всяка година в парламента да се внася доклад за състоянието на отбраната. А така също как да не се разформироват части, които се връщат от мисия, а да получат сертификат, което за тях е картбланш по всяко време отново да участват в месии.

- Кога ще имаме професионална армия?

---------------------

- Аз съм фен на по-скорошната професионализация. По разчети процесът трябва да приключи през 2010 г. Ние вече съвсем сериозно обмисляме как може това да стане на границата между 2006 и 2008 г.

--------------------

От една страна, трудно може да акумулираме допълнителен ресурс, който неизбежно ще е необходим. От друга, е очевидно, че само кадровата армия може да тушира маса от сега съществуващите противоречия, да възстанови репутацията на сержантското съсловие, да доведе до нов продукт - професионалния войник, който подписва договор, получава заплата и поради това има съвсем друго отношение към техниката, имуществото, учебния процес и собственото си поведение.

- Прогнозирате ли проблеми, включително и бунтове, около съкращаването на военни?

- Досега българските военни, без изключение, са демонстрирали много здрава легитимистка нагласа. Дори мисля, че в случаите, когато други фактори извън тях са създавали среда, богата на изкушения за офицерския корпус, той, слава богу, никога досега не се е поддавал. Което не означава, че хиляди съкращения от гледна точка на гражданина с униформа са не само болезнени. За някои от тях това е катастрофално.

Най-тягостната ми среща беше с 8 лейтенанти, които предстоеше да бъдат съкратени. Повечето бяха на възрастта на големия ми син, с чудесен успех в дипломите и с последователна нагласа през последните години, която ги е пратила във военните училища. Сега да добавям ли въпроса кой, защо и в рамките на каква визия е планирал такъв прием през 1998-1999 г., който сега води до натоварване на списъците на подлежащите за съкращения с немалка група млади и чудесно подготвени офицери?

- Защо номинирахте Емил Кошлуков за кмет на София?

---------------------

- Това беше една ситуационна игра, която инициирахме с колегата Кирил Милчев. Добре известно е, че аз имам лични предпочитания към Софиянски като потенциален кандидат, тъй като го намирам за успешен кмет. Но когато Кошлуков огласи името на Бойко Борисов, ние решихме в тази ситуация, на която й липсват някакви проявители, да поставим един допълнителен лакмус, за да видим какви ще са реакциите. Първо, на самия Кошлуков. Второ, за да видим ще има ли реакции от другите политически партии. И трето, как ще се развие една по-широка обществена реакция, ако я изненадаме с нещо по-необичайно. Поне реакцията на Кошлуков я апробирахме.

---------------------

- Бойко Борисов не е ли подходящ кандидат?

- Той може да е много силен кандидат. От тези, за които се казва, че са в състояние от движение да спечелят победата. Друг е въпросът дали след като Бойко има голям потенциал, но специфичен, и доказани качества, но в много специфична област, е добре да го натоварим с ангажимент, който е далеч по-различен от всичко, което е вършил досега. И второ - балансите в София са положителни, включително и като функция на мандатите на Софиянски. Но това са крехки баланси. Следователно този, който ще оглави общината, трябва най-напред да ги съхрани и след това да ги доразвие. От тази гледна точка е много важно да си представяме Бойко Борисов на фона на реалностите в столицата и на фона на достъпните средства и ресурси, с които един нов кмет ще оперира. Трябва да се преценява заслужава ли си да го натоварваме с този нов ангажимент. Иначе той може да излезе на терена и да се сражава с всичките изгледи за крайна победа.