|
Преди година американците потръпваха от името на Осама бен Ладен, който бе обявен за враг номер едно на нацията. Днес тихоммълком е изтикан на заден план в официалната пропаганда, според която главният враг е Саддам.
Атентатът на остров Бали и неговото повторение във Филипините би трябвало да отворят очите и ушите на администрация на Джордж Буш за предупрежденията, че стратегията й във войната с тероризма е сбъркана. От месеци светът се занимава с фикс идеята за сваляне от власт на Саддам. Неговото премахване било най-спешната задача, а потъналият вдън земя Бен Ладен (жив или мъртъв) продължава да плете мрежата си и да удря където най-малко го очакват.
Всеки нов атентат става доказателство, че Буш е лош стратег. Народът отдавна е казал, че
с чук бълхи не се бият,
но американският президент не ще да повярва, че дори несравнимата мощ на неговата страна не върши работа на невидимия фронт срещу тероризма. Америка може да смаже държави, какъвто бе случаят с Афганистан и какъвто може би е замисълът спрямо Ирак, но терористите ще продължат да се забавляват в своите убежища с репортажите на Си Ен Ен и да измислят нови, изненадващи удари.
В началото на миналата седмица Пентагонът гръмна 100 милиона долара за едното нищо - да изпробва за седми път елемент от прословута противоракетна система, която уж трябва да пази САЩ от ракети на "дивашки" държави, формиращи "оста на злото" (Ирак, Иран и Северна Корея плюс Куба). Русия, която първоначално се обиждаше от нарушаването на Договора за противоракетната отбрана, остави Буш да се бори сам с призраците си. Издигането на военната мощ на Щатите на космически висоти илюстрира тяхното откъсване от реалността.
От Космоса може да се воюва срещу държави, но не могат да се разгадаят планове на терористи. Ударът по Афганистан само
разбърка гнездото на осите,
които се пръснаха в 50 страни и според разузнавателни данни, цитирани миналата седмица в британския печат, са размножили бойните си групи до 100 000 активисти.
"Огънят може да се спре с огън", писа преди няколко дни лондонският в. "Гардиън". "След като "Ал Кайда" не прилага методите на конвенционалната армия, отговорът също трябва да бъде неконвенционален", посочва вестникът и цитира военния анализатор Мартин ван Крефелд, който още преди едно десетилетие предупреди за опасността от "асиметрична война". Тогава той не бе разбран, но днес става ясно какво е имал предвид. Ван Крефелд призоваваше армиите да оставят настрана корабите и ракетите и да преследват врага на собствения му терен. "Бойците на "Ал Кайда" не маршируват под строй, а носят джинси, записват се като студенти в Хамбург и Флорида и наемат апартаменти", отбелязва "Гардиън".
Терористичните организации възникват по различни причини според националната специфика. Те могат да изразяват омраза към Запада, но също и към други култури - например хиндуизма. Връзката им с "Ал Кайда" често е съвсем слаба, защото организацията на Осама бен Ладен служи за тях по-скоро като вдъхновение, отколкото като пряко командване. Това прави "Ал Кайда" още по-опасна. Тя е не толкова структура, колкото заразителна идея, която се разпространява с висока скорост в мюсюлманския свят. Борбата срещу нея трябва да се води в умовете на хората, а точно там военните най-трудно се пласират. Фронтът е политически, а не армейски и тук се корени голямата грешка на Буш, който се изкушава от военно решение на проблема. "Всички войни срещу тероризма в света, от Алжир до Белфаст, стигнаха до една поука: военната победа е невъзможна", констатира "Гардиън".
И какво да се прави? Да се търси компромис с убийците? Може ли някой да си представи Бен Ладен на масата за преговори? Решението е едно - да се лишат терористите от подкрепа,
да се пресуши морето, в което плават
И как да стане това? Дали като се избият ислямските народи - например в Ирак? Абсурдът е очевиден и въпреки това е съзвучен със стратегията на Буш. Британският вестник предлага друго решение: "Народите в Арабския свят да бъдат оставени веднъж завинаги сами да избират своите правителства. САЩ да изтеглят войските си от Саудитска Арабия и да оставят да завехне една от раните, които Бен Ладен често посипва със сол: присъствието на "неверници" върху свещената мюсюлманска земя. И освен това Вашингтон да поеме близкоизточната щафета, която му остави предишният президент Бил Клинтън, като употреби повече влиянието си за разрешаване на израелско-палестинския конфликт. Истинският напредък в тази област би лишил ислямистите от един от главните им аргументи за вербуване на нови фанатици".
Подобни призиви звучат разумно, но не стигат до ушите на администрацията на Буш. Войната срещу Ирак ще направи
най-голямата услуга на Бен Ладен,
защото ще засили желанието за мъст (джихад) в мюсюлманския свят. Буш може да причини най-голямата вреда на света от поколения - да предизвика война на цивилизациите, при която ислямът да се противопостави на Запада. Симптомите за нейното подклаждане са повече от очевидни. Терористите в Йемен, които преди две години взривиха американския миноносец "Коул", повториха упражнението си и срещу френския танкер "Лимбург". Какво им бяха виновни французите или българите от екипажа? Те станаха мишена на сляпа омраза, разпалена от американците. А с какво се бяха провинили австралийците или другите туристи на остров Бали, че трябваше да бъдат пожертвани в името на исляма?
Опасността гнезди не само на мюсюлманска земя. Европол предупреди миналата седмица, че e възможeн "голям удар" в Европа. Посочени бяха и вероятни потърпевши - Франция, Германия, Белгия: все страни, които правят всичко възможно да отклонят Щатите от намерението им да нападнат Ирак. Те си дават сметка, че ще им се наложи да плащат чужди сметки.
През всичките месеци, откакто американският президент е обсебен от мисли за Саддам Хюсеин, западните разузнавателни централи са подавали
сигнали за прегрупиране на "Ал Кайда",
както и за други екстремистки групировки със сходна ориентация. Те са допускали само една важна грешка: очаквали са нападение срещу американски или британски обекти в мюсюлмански страни и са фокусирали вниманието си главно към сигурността на военни бази, правителствени учреждения, западни компании. Атентатът на остров Бали ги изненада - ударът бе нанесен на хиндуистка територия срещу нощен клуб, пълен с хора от всякакви националности.
Подозрението падна върху "Джамия ал Исламия", екстремистка група, чиито лидери според някои сведения са посрещнали преди две години в Индонезия Айман ал Зауахири, 50-годишния египтянин, смятан за дясна ръка на Осама бен Ладен.
Западните разузнавания си дават сметка, че терористичната мрежа в света е като пъзел с променяща се конфигурация. "Ал Кайда" не е групировка от традиционен тип със строга йерархия. Тя е по-скоро движение с широки контакти в мюсюлманския свят - в Алжир, Египет, Йемен, Индонезия, в някои страни от Персийския залив, включително в Саудитска Арабия. Но тя няма влияние сред палестинците, които са настроени по-светски и не се поддават лесно на религиозен фанатизъм. Със сигурност "Ал Кайда" няма опора и в Багдад, столицата на най-светската държава в Близкия изток.
Организацията на Бен Ладен в момента гледа доста по на изток. Тя
желае създаването на халифат,
който да обхваща Южен Тайланд, Малайзия, Сингапур, Бруней, Индонезия и Южните Филипини. Десетки активисти на "Ал Кайда" са внедрени в местни ислямистки организации - например в Кумпулан Муджахидин в Малайзия и Муджахидинския съвет в Индонезия.
"Джамия ал Исламия" първоначално си поставя само национални цели в Индонезия, но през 90-те години се превръща в регионална структура, като се разпростира от Южен Тайланд до Австралия. "Ал Кайда" се свързва с нейните основатели - покойния вече Абдула Сунгар и Абу Бакар Баашир - и им предлага пари и обучение. След смъртта на Сунгар през 1999 г. Баашир става едноличен политически ръководител. Властите го оставят да действа свободно. Те издирват само оперативния командир Ридуан Изамуддин, по прякор Хамбали, който е в нелегалност. Хамбали членува едновременно в "Джамия ал Исламия" и в "Ал Кайда" и участва в техните съвети (шура). Сражавал се е срещу съветската армия в Афганистан, а след това е отишъл да изгражда мрежата в Югоизточна Азия.
"Ал Кайда" прониква в Югоизточна Азия през 1988 г. - по същото време, когато пробива в Пакистан чрез д-р Абдула Азам и неговия заместник Осама бен Ладен. Именно Бен Ладен изпраща зет си Мохамад Джамал Халифа във Филипините да установи връзка с местните терористични групи.
Бен Ладен праща в района също Халид Шейх Мохамед, сегашен шеф на военния комитет на "Ал Кайда", и неговия племенник Рамзи Ахмед Юсеф, автор на плана за първия атентат срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 1993 г. Двамата разработват план за убийство на папа Йоан-Павел Втори и на президента Бил Клинтън в Манила и за взривяване на 11 пътнически самолета над Тихия океан през 1995 г. Серия арести провалят намеренията им.
Оттогава "Ал Кайда" започва да се опира все повече на местните организации. Тя почти се слива с "Джамия ал Исламия". В края на 90-те години Джамия извършва серия атентати. На 1 август 2000 г. бе взривена кола-бомба пред резиденцията на филипинския посланик в Джакарта, от което тежко
пострада и българското посолство,
намиращо се наблизо. До края на годината бяха извършени бомбени атентати в 17 църкви, при които бяха убити 22 души и бяха ранени 96 в различни индонезийски градове.
Малайзийската секция на "Ал Кайда" и "Джамия ал Исламия" е планирала и атентата срещу американския кораб "Коул" край Йемен. През декември 2001 г. бяха разкрити планове на "Джамия" да извърши атентати срещу американски, британски, австралийски и израелски дипломатически представителства в Сингапур. Тъй като силите за сигурност затегнаха охраната на такива обекти, вниманието на терористите се пренасочи към по-уязвими цели, каквато бе нощния клуб на о. Бали. Така силите за сигурност изложиха на опасност най-беззащитните хора и показаха колко е безсилна сегашната стратегия срещу тероризма.
|