Силно желание за независимост от Запада - с това ще запомним петата среща на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), провела се наскоро в град Дърбан в Южна Африка. Според петте страни първата крачка към тази независимост е взетото решение за създаване на Обединена банка за развитие. Тя щяла да финансира главно инфраструктурни проекти и да бъде директна конкуренция на Световната банка, която през последните десетилетия доминираше в тази област. БРИКС обаче не успяха да се уговорят нито за седалището на банката, нито за финансирането й. Така че вероятно ще мине още доста време, докато този план се реализира. Повече успех участниците в Дърбан имаха с основаването на свой орган, който да тласне напред икономическото сътрудничество и партньорството в групата. Нарекоха този нов орган Икономически съвет и подредиха в него 25 стола за членовете му. Повдигнат беше и въпросът за създаването на общ валутен съюз, но на този етап проектът няма никакви шансове. Сключени бяха множество двустранни и многостранни търговски споразумения и бе обсъдено положението в Сирия. Би било обаче преувеличено да говорим за сериозен дебат, защото се знае колко различни са позициите на петте страни от БРИКС по този въпрос - Русия и Китай са нещо като съюзници на Сирия, за разлика от Индия, Бразилия и Южна Африка. Затова не е изненадващо, че в декларацията им не се казва нищо повече от това, че трайното решение на сирийския проблем може да бъде постигнато само посредством диалог. Като цяло сред експертите се усеща разочарование от тази среща на върха.
Страните от БРИКС биват наричани и
"Клубът на еднаквите"
Разликите между тях обаче са всъщност повече от приликите. Така например Индия, Бразилия и Южна Африка са демократични страни, докато Китай, а и Русия се смятат за доста авторитарни. Тоест става дума за две различни ценностни системи. Тук се вписват и вече споменатите различия по отношение на Сирия, както и фактът, че Индия иска постоянно място в Съвета за сигурност на ООН - нещо, което Китай е решен да предотврати на всяка цена. Погледнато икономически пък, Бразилия и Русия са много по-силно зависими от износа на суровини, Китай расте най-вече покрай износа на стоки, докато икономиката на Индия бележи ръст главно благодарение на вътрешния пазар. Всъщност единствените два показателя, по които тези пет страни си приличат напълно, са растящите им икономики и желанието им за нов световен ред.
В продължение на почти десет години държавите от БРИКС отбелязват непрестанен възход. Само между 2003 и 2008 г. икономическите показатели на Бразилия, Русия, Китай, Индия и Южна Африка нарастват средно с 8% годишно. А когато избухна финансовата криза, най-вече страните от БРИКС бяха тези, които успяха да предпазят световната икономика от депресия. Много наблюдатели обаче смятат, че петте страни вече са достигнали апогея си и в бъдеще няма да бъдат двигател на стопанския растеж. Според политолога Дирк Меснер времената на двуцифрен стопански ръст в Китай са отминали, но това не е фатално. "В световната икономика няма стопанство, което в продължение на четири-пет десетилетия поддържа ръст от десет процента. Китай навлиза във фаза на нормализиране с ръст не повече от шест-седем процента, но въпреки това икономиката ще продължава да се развива динамично", казва той. Икономистът Юрген Матес също смята, че
двигателят на стопанския ръст
в страните от БРИКС ще продължи да работи на високи обороти, тъй като още имат много да наваксват в сравнение с развитите индустриални държави.
Същевременно оценките, които икономистите дават за състоянието на страните - членки на този съюз, съвсем не са сходни. Перспективите пред Бразилия са много добри благодарение на ресурсите, с които тя разполага, и динамиката в развитието на нейната промишленост. Индия също е на прав път, смята Дирк Меснер. Той обаче е по-скоро скептичен по отношение на Русия - заради голямата й зависимост от залежите на петрол и газ, както и поради това, че в сравнение с останалите четири страни от БРИКС е пострадала най-силно от кризата в еврозоната. "Южна Африка е в трудна ситуация, тъй като целият регион е нестабилен. В този смисъл едва ли можем да я сравняваме с Китай или Индия", твърди Меснер, цитиран от "Дойче веле". Накратко става дума за доста разнородна група, чиито членове имат и доста разнопосочни интереси. Китай например се ядосва, че другите страни от петорката го обвиняват в дъмпинг. Бразилия пък се гневи на Русия заради наложените ограничения във вноса на селскостопански продукти. Руснаците искат да заемат водещо място в тази сфера и така се превръщат в преки конкуренти на Бразилия. Допълнително препятствие за изграждането на единен блок са различните политически системи в петте страни от БРИКС, както се видя на предишните няколко срещи на върха. "Те само показаха, че световната икономика не се крепи единствено на западните индустриални държави. Това вероятно е и единственото положително послание от тези конференции", казва Дирк Меснер.
Желанието за нов световен ред
е особено ясно формулирано от Москва. В стратегически документ на Кремъл се казва, че световните властови центрове ще се разместят в полза на икономическите гиганти от БРИКС. Това обаче е по-скоро символика. Защото само икономическата сила на тези страни не е достатъчна, за да промени световния ред. Те би трябвало например да заемат позиции и по някои сериозни външнополитически въпроси и най-вече да се включат активно в решаването им. Така че засега новият световен ред сякаш се отлага. Вярно, че в тези пет страни живее почти половината световно население и че в тях се произвежда една четвърт от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Но истината е, че в икономическо, а и в политическо отношение най-голямо влияние все още имат Европейският съюз и САЩ, както и Япония. Всички, които се надяват, че БРИКС ще се превърнат в алтернатива на доминирания от Запада днешен свят, не трябва да забравят огромната бедност сред населението им. Както и високата престъпност в Бразилия, авторитарния режим в Китай, потъпкването на демокрацията и свободата в Русия, както и нестабилността и обратния "черен апартейд" в Южна Африка. По интернет форумите често се шири наивност по темата, но на този етап хората със здрав разум не биха искали именно тези страни да определят световния ред.