Това е България. Хора се палят по улиците, 100 хиляди протестират, правителството пада, експремиерът сърдито се крие, но рейтингът на управляващата партия расте като индокитайски бамбук. Да кажете, че само Мира Радева пресмята така, да ви разбера. Но не.

До този политически нонсенс се стигна, защото червената опозиция проспа разходките на електората по улиците на големите градове. Станишев едва сега казва, че "днешната ситуация изисква, ние, социалистите да се съюзим с гражданите"?! Подобни думи няма как да прилягат на партия с традиции и претенции - БСП трябваше да потърси милостта на гражданите още като падна от власт през 2009 г., а не сега да си отваря листите за граждани на Полша като Калуди Калудов и граждани като Мартин Захариев. (Боже, това е все едно да поканиш Хю Хефнър в листите си и да го представиш като редови гражданин. Като един от нас. Но това е друга тема...)

Незнайно защо,



докато БСП проспиваше юнашки събитията, сънуваше власт



В един момент БСП изглеждаше като партия, която седи кротко на улицата и чака тази пуста власт да се дотъркаля до краката й. Вярно, в България винаги е било така - поредните управляващи губят катастрофално доверие и опозицията, ще не ще, е призвана да управлява мъдро. Няма как. Само че този път нещата не се случват точно така. - ГЕРБ падна, но БСП продължава да губи проценти.

Тайната на това политическо чудо не е много голяма - през последните седмици БСП не стоеше кротко в очакване на властта, а реши да действа.



И допусна поне 3 капитални политически грешки



Старата партия влезе в кампанията, без да е наясно какво знаме вее, кой държи байряка и срещу кого трябва да се стреля.

Основната работа на една партия, след като е насрочена дата за национални избори, е да прави кампания, която да води не просто до мобилизация на актива, а до разширяване на влиянието. Да излъчва сила, стабилност и увереност, че може да се справи с управлението на страната.

А какво направи първо БСП? Първата работа на социалистите бе да покажат на обществото, че няма единство сред партийните лидери. Незнайно защо битката на партийния апарат с двамата Руменовци трябваше да продължи и в предизборния период. Нямам идея дали отстраняването на Петков и Овчаров от листите ще заздрави партията или ще я обезкърви. Важното е, че присъствието или отсъствието им от листите трябваше да бъде предложено, дискутирано и решено категорично далеч преди вота. Чистката, отстраняването на лидери точно преди избори, всяването на напрежение в структурите води винаги до едно - до това, което става в момента и сред Движение "България на гражданите". Т.е. нищо не става - Кунева пак нервничи в сутрешен блок.

Лидерският проблем е важен, но второстепенен. По-важно е, че БСП се сети чак по време на кампанията да мисли какво да има върху знамето. Какви послания да предложи на избирателите.



За какво я иска тази власт?



Вчера, 3 април, Станишев се закле, че в началото на следващата седмица "ще направим цялостно нашата платформа". Ми направете я на 13 май, що бързате чак толкова?

Ако бяха партия като партиите, социалистите щяха да са отдавна наясно със себе си. Принципите и целите нямаше да се влияят от това, че има избори. Сега обаче не е така - един ден Станишев иска национализация, на другия ден кандидат-премиерът Пламен Орешарски вика "няма такова нещо". "Заменяме плоския данък с прогресивно облагане", казва Янаки Стоилов, а икономистите около него му напомнят, че първо трябва да си направят сметките, че да не излезе хазната на червено. Не, отвръща Станишев - твърдо 10% корпоративен данък ще се запази, "за да се вдигне на крака икономиката", а 10% ставка за гражданите няма да се запази. Те, гражданите, какво да правят? Да не се вдигат на крака ли?

С две думи - отговорите на въпроси от типа на: "БСП партия, която вдига данъците на гражданите ли е?", би трябвало да са ясни далеч преди изборите. Трябва да е ясно, че Станишев иска да национализира, защото му трябва "повече държава". Ако на хората това им е ясно в неизборно време, в предизборно на БСП няма да й пада рейтингът. Ще си седи там, където му е мястото.

Това е важно - какво пише на знамето. Детайлите ще ги изясняваме тепърва. Как ще създадат 250 000 нови работни места?



Като върнат бригадирското движение ли?



Откъде ще дойдат парите за мерки срещу младежката безработица? От нов ергенски данък ли?

Третата предизборна грешка на социалистите е, че влязоха в кампанията с компромат - този за подслушванията. Един таен човек даде на Станишев едни тайни сведения. Нямам никакви съмнения, че в тази държава се подслушва здраво и нерегламентирано, както нямам никакви съмнения, че това е практика, а не инцидент по времето на Цветан Цветанов. Изборът на подобна атака обаче прилича само на бой между прасета в кал - оцапани са всички, а на прасетата даже им харесва. БСП не изчисли, че подобен удар не е удар просто по ГЕРБ, а удар по цялата политическа система, по всички управляващи през последните години, за които милиционерщината е начин на живот. Не знам какво ще излезе от проверката на прокуратурата. Най-вероятно ще се установи, че подслушвателна апаратура е имало, че тя е закупена отдавна и е използвана активно, но конкретни записи няма. Т.е. - че всички са маскари. И кой печели от подобна атака? Никой.



Днес БСП няма идея партия на кой е



Вероятно в устава й още стои текст, че е "социална партия, посветила се на историческото преодоляване на капитализма", както и че е партия, която защищава "интересите на бедните и изоставените". Въпреки това едва ли някой конкретен обществен слой се разпознава в думите: "Ние отстояваме интересите на широките народни маси". Ясно е обаче, че БСП винаги ще разчита, че широките народни маси са и ще бъдат бедни и изоставени - че да има адресат закрилата.

Самата БСП обаче отдавна не е партия на бедните. Това личи ясно от разноликата структура на партийната върхушка - проблем, който Стефан Продев видя поне преди 20 години. На една част от "Вито Позитано" още им кънтят в главите залповете на "Аврора", докато другите са толкова одеснели, че Костов им е минал отляво.

Тези два свята съжителстват под един покрив. Янаки Стоилов обяснява какво ще работят в парламента депутати като Мартин Захариев. Левият лидер издига десен човек като Орешарски за премиер.

Тази идейна пустота, придружена от междуличностното напрежение и грешните изборни цели, води дотам, че БСП е на път да изгуби безвъзвратно средната класа, а по-бедните вече избягаха към "Атака". И на Томина неделя единственият сън, който трябва да сънуват на "Позитано", е не дали ще победят, а дали всички загубили могат да се обединят и да изпреварят следизборно ГЕРБ.

Още статии от автора http://www.tlaka.com