Колко е корен квадратен от 2130? Колко кабриолета "Роудмастър" пусна "Буик" през 1949 г.? Коя авиокомпания няма нито един паднал самолет?

Ако вие отговорите 46,1519, 8000 и "Кантас" (австралийската авиокомпания - бел.ред.), има два варианта. Първият е, че сте гений. Вторият е, че сте използвали най-мощната технология за повишаване на умствените способности през XXI век. Или просто казано - интернет.

Разбира се, мрежата не е непосредствено продължение на нашия мозък. Но относно паметта, общуването или анализа на данните ние може да получим свръхчовешки способности благодарение на появилите се мобилни устройства. Според критиците, чийто брой впрочем постоянно расте, интернет ни превръща в лениви, глупави, самотни и дори полудели хора. И все пак такива инструменти като Google, Facebook и Evernote могат не само да разширят нашите познания и да повишат ефективността на работата ни, но и в буквалния смисъл да ни направят по-умни отпреди. Самата мисъл, че сме в състояние да изобретим средства за промяна на нашите умствени способности, може да изглежда удивителна, но всъщност става въпрос за един от



основополагащите моменти в човешката еволюция



Словото и речта са довели до радикални промени не само в общуването, но и в мисленето на нашите предци. Математиката, печатното дело и науката още повече разшириха хоризонта на човешкия разум. През ХХ век такива инструменти като телефоните, калкулатора и енциклопедията "Британика" откриха достъп до огромен обем знания, които един човек просто не можеше да усвои през целия си живот. По онова време е било пресилено да се каже, че цялата тази информация е част от човешкия ум. Тогава все още съществуваше ясна граница между това, което знаем, и това, което бихме могли да знаем, ако положим необходимите усилия.

Интернет и мобилните технологии започнаха да променят това положение. Днес смартфоните заеха видно място в нашето всекидневие, а мрежите с огромна скорост обхващат целия свят. Ако ви попитам името на столицата на Ангола, практически няма значение дали я помните или не. Вземате си телефона, повтаряте въпроса по гласовата търсачка на Google и механичният глас ще ви каже: "Луанда".

Относно различните "гатанки", разликата между отговорите на виден ерудит и технофил на средно равнище може да бъде сведена до пет секунди. А победата на робота Уотсън над Кен Дженингс в интелектуалната игра Jeopardy! говори, че това забавяне може да бъде сведено и до нулата, особено ако използвате аксесоари като Google Glass. Никога досега нашият разум не е бил така свързан със света на информацията.

Дали пък интернет не е станал нещо като външен твърд диск на човешкия мозък? В случая става дума за



концепцията за "разширеното съзнание",



която за първи път бе предложена през 1998 г. от философите Анди Кларк и Дейвид Чалмърс. Тази теория е неразривно свързана с философията на съзнанието и дихотомията разум-тяло, която повдига въпроса дали е възможно да се сведе човешкото съзнание единствено до биологията на мозъка. Според Кларк и Чалмърс разумът на съвременния човек е система, която излиза извън границите на мозъка и включва в себе си елементи на външното ни обкръжение. Тези философи смятат, че някои технически средства (компютърното моделиране, логаритмичната линия и дори обикновеният молив и хартията) могат да бъдат същата неотделима част от умствените ни операции, каквито са и вътрешните процеси на нашия мозък.

Google владее света вече 15 години и теорията на разширеното съзнание изглежда убедителна както никога досега. Търсачката Google, която днес е водещ начин за получаване на информация от целия свят, е най-очевидният пример за тази теза. Различните виртуални помощници като Siri на Apple могат за един миг да намерят телефонни номера или маршрути, които преди трябваше да запомняме или да записваме на хартия. Освен това не бива да забравяме и потенциала за увеличаване на паметта, които имат такива приложения като Evernote, чийто девиз е "Помни всичко" (Remember everything).

Затова да направим втора проверка. Какво правихте вечерта на 8 февруари 2010 година? Кажете имената и имейлите на приятелите ви, които днес живеят в Ню Йорк? Каква е точната рецепта на любимото ви домашно печено?

"Нашият мозък е без конкуренция, що се отнася до съхраняването на информация като примерно усмивката на приятел или миризмата, която предизвиква у нас отвращение. Въпреки това той не обича да се обременява с подробности като заглавието на книгата, която бихме искали да прочетем, или какво трябва непременно да купим на връщане от работа", обяснява специалистката по невробиология на паметта Морийн Ричи от Калифорнийския университет.

Преди ние използвахме записки и бележници, но тези средства не работеха по най-добрия начин. Днес приложението Evernote Hello сред другата полезна информация



съхранява и снимките на вашите контакти,



а също обстоятелствата на вашето запознанство. Ако не помните името на човека, може да поискате от Evernote да ви покаже снимките на всички хора, с които сте общували на онази конференция в Индианаполис преди месец.

Чрез другите приложения на Evernote можете да направите бележки в текстовете, аудио- и видеоматериалите и дори в уебстраниците, а после да ги намерите по име, дата, място или по някакъв израз (така няма да се наложи запомнянето на наименованието). Освен това може да ги разпределите по различни категории. Приложението Evernote Web Clipper допълва традиционното търсене в мрежата с това, че преглежда личните ви бележки, когато търсите в Google. Evernote Food е предназначен за снимки и рецепти на менюта.

Разбира се, Evernote е само едно от морето мобилни приложения за достъп до информация, която не може да бъде намерена чрез търсачката на Google. Soundhound и Shazam само за някакви си секунди "слушат" композицията, а след това ви казват името на групата, албума, песента и дори текста й. Checkmark ви напомня, че трябва да пуснете писмо, ако минавате покрай пощенска кутия.

И така - къде бяхте онази февруарска вечер преди три години? Ако използвате Gmail, несъмнено ще си спомните, преглеждайки записките си през този ден. А когато това лято отидете в Ню Йорк, при кого може да пренощувате? Именно за това е ориентирана социалната търсачка на Facebook. Виждате ли, вашата памет е много по-добра, отколкото си мислехте.

Но така или иначе всичко това е цял куп от различни приложения, макар и да се намират на разстояние само един пръст до вашия смартфон. Освен това да намерите едни или други сведения с тяхна помощ, може и наистина да е лесно, но все пак ще трябва да държите в главата си някакви изходни данни. Този проблем може да бъде решен



в новите поколения



мобилни софтуери. Проектът MyLifeBits на компанията "Майкрософт" е един от първите опити за плавно и пълно съхраняване на информация. В основата му залегна концепцията memex на Вънивър Буш от 1945 г. В пророческата статия на Буш ("Както може би мислим", As We May Think - бел.ред.) в "Атлантик" се обяснява, че memex е "средство, което позволява на човека да съхранява всичките си книги, бележки и преписки, то е базирано на механична структура така, че достъпът до данните се осъществява с огромна скорост и гъвкавост. То представлява разширено лично допълнение към неговата памет".

Бил Гейтс представи обновена версия на това пророчество в книгата си "Пътят напред" (The Road Ahead) през 1996 г. Запознал се с работите на Буш и Гейтс, научният изследовател на "Майкрософт" Гордън Бел се опита да сканира, запише и индексира всичко, което е прочел, писал, гледал и слушал. След време тази задача бе облекчена от цифровата камера SenseCam, която висеше на шията му и автоматично правеше снимки през деня.

Днес Google разработва технологии, които могат да ни приближат още повече до идеала на Буш. Нека отново да се върнем към статията му в "Атлантик": "Бъдещият ловец на снимки ще носи на челото си неголямо устройство с размер малко по-голям от орех... Системата на управление на механизма може да се намира в ръкава му, където пръстът лесно ще достига до нея. Леко натискане и снимката е направена. Върху една от лещите на очилата може да бъде начертан квадрат от тънки линии, които да не се виждат с обикновено око. Когато даден предмет попадне в тази рамка, той е в кадър. Когато в бъдещето учен се движи из лабораторията или в полеви условия, с леко натискане и напълно беззвучно той ще може да натисне бутончето, ако в полезрението му се окаже нещо интересно."

Що се отнася до извличането на информацията, Google нае гуруто на изкуствения интелект (и непоправимия технооптимист) Рей Кърцуейл. Според слуховете Кърцуейл и неговата група инженери работят върху технологията на личен помощник, който може да намира и да ви



предлага необходимите сведения още преди самите вие да попитате



Например когато приближавате автобусна спирка, Google Glass ще може да ви каже, че по трасето има задръстванe и е по-добре да вземете метро, ако не искате да закъснеете за работа.

Всъщност за какво се прави всичко това? Струва ли си то усилията? Сложно е да се каже. Както смята Морийн Ричи, човешкият мозък вече е свикнал да работи с догадки и намерения и следователно опитите да бъде научен компютърът да предугажда нашите мисли може да доведе до множество лъжливи тревоги и излишни предупреждения. Освен това подобни устройства са достатъчно мощни и умни и може да излязат от контрола на разума ни при решаването на най-различни задачи.

Що се отнася до интернет, има опасения, че макар да ни прави по-умни по един повърхностен начин, в същото време той ни прави по-глупави на по-дълбоко равнище. Писателят Никълъс Кар предполага, че съвременният информационен век може да доведе до ерата на разсеяното съзнание - заради изобилието от туитъри и свръхпрепратки нашият мозък ще свикне с непрекъснатите стимулации, което в крайна сметка ще направи неспособни да прочетем книга или да се потопим в размисъл и съзерцание, без които е невъзможно да се постигне истинската мъдрост.

В подобни твърдения несъмнено има нещо вярно, макар изследванията на мозъка да показват, че търсачката на Google стимулира нашите сиви клетки дори повече от четенето на книга. При това самият Никълъс Кар споменава, че някога Сократ е критикувал разпространението на писменото слово по сходни причини. По същия начин техноскептиците от XV век са твърдели, че печатарската машина ще отслаби човешкия ум. Както отбелязва Чалмърс, подобно твърдение се базира на мисълта, че човешкият разум е тясно свързан с мозъка. Да, развитието на литературата вероятно се е отразило не по най-добрия начин на способността ни да запомняме наизуст епичните поеми. Но дълго преди това, продължава Чалмърс, устната реч също е реорганизирала кората на нашия мозък за сметка на някои примитивни чувствени възможности или методи на самоанализ. "Може би праисторическият Никълъс Кар е казвал: "Внимавайте, речта ни прави по-глупави", шегува се Ричи.

Така или иначе днес технологиите на разширеното съзнание ни позволяват да освободим разума за изпълнението на най-сложните задачи, а не да губим излишно време за запомнянето на факти и събития. Както веднъж бе казал Айнщайн, когато не мога да си спомня скоростта на звука, "аз не държа тази информация в главата си, защото тя вече съществува в книгите".

Подобно на калкулаторите, позволили на студентите по математика да се съсредоточат върху теоремите и доказателствата, лесният достъп до Уикипедия и интернет може да ни позволи да отделим повече умствени усилия за критично мислене и формирането на връзки между мислите и идеите.