С една дупка запушихме пътя Европа - Азия. Това каза в сряда, 10 април 2013 година, президентът Росен Плевнелиев, отишъл в Русе да нагледа пропадналия Дунав мост и да начертае светли бъднини за строителството на нови мостове и на нови пътища в страната ни.

Излязоха и просторни телевизионни репортажи, имаше и снимки. Липсва ми обаче една друга снимка - от 3 септември 2011 г. На тази още непожълтяла от времето фотография бившият премиер Бойко Борисов и бившият регионален министър и днешен президент Росен Плевнелиев усмихнато режат лента на "изцяло обновеното платно на Дунав мост" в Русе. В тържествените репортажи оттогава пише как там ремонт не е правен от пускането на съоръжението през 1954-та, тоест 57 г., как изцяло са сменени настилката, хидроизолацията, ремонтирани са фугите, сложено е осветление и вече няма да се чака на дълги опашки, за да се мине в Румъния... Година и половина по-късно мостът зейна, трафикът на тежки камиони бе спрян, по всички българо-румънски гранични пунктове се образуваха огромни опашки. В този момент лъсна нещо, което избягваме да признаем - че самата ни държава е една голяма дупка, която дели Европа от Азия.

В паметта на президента също зейна дупка. Изпаднал в амнезия, той не се сети за делата си като министър, отговарящ и за пътищата. Но не пропусна да погъделичка гордостта русенска и да обяви, че там трябва да има нов мост или поне старият да се разшири с още две платна. После обясни, че до 5 години може да се изгради митичният скоростен път от Свиленград до Русе, пресметна едва ли не до дни коя операция колко ще струва и колко време ще отнеме. Обяви, че вече се отпускат пари за оценка на трафика. Че след като от трасето се отказаха Катар и Турция,



щели да се включат китайците



и той самият лично щял да навести Китай към края на годината и едва ли не тогава, покрай далечната екскурзия, щял да се върне с готов контракт в джоба...

Приемам, че на местната публика подобни думи може да са се харесали. Но и аз съм местен, макар и бивш, и от повече от четири съзнателни десетилетия знам за сума ти добри намерения. Някога този мост се наричаше Мост на дружбата, а за самата дружба се скандираше, че е вечна. До някое време беше отворен до бялата черта, която маркираше румънската граница, там се ходеше на разходка, а наоколо имаше хубави заведения. С времето се превърна в символ на мизерията и мръсотията, а минаването покрай него и досега става само с отвращение. Дори ремонтът на трасето през Русе, което води до моста, в последните години предизвиква само скандали и напук на хвърлените от държавата пари не доведе до някакъв смислен резултат. Вечни се оказаха само родната немарливост и говоренето за добрите намерения за бъдещето.

Този вторник, ден преди да стигне до русенската тапа, президентът се размечта публично точно за светлото бъдеще. Обяви, че за следващия програмен период на ЕС от 2014 до 2020 г. ще изпълним поне 7 големи инфраструктурни проекта. Магистралите "Хемус", "Струма", "Черно море", "Рила", четирилентови скоростни пътища от Русе до Свиленград, от Видин до Ботевград, тунелът под Шипка, планиран от повече от 120 години, пълен обход на София, магистрала от София до Калотина... Хм, май станаха повече от 7. Всичко това, понеже европейските пари няма да стигнат, щяло да се гради с публично-частно партньорство, а



държавата трябвало да тегли поне 2 милиарда евро



нови заеми, за да съфинансира проектите.

В същия ден Свищов се задръсти от стотици тирове, чакащи за ферибота към Зимнич, който има капацитет за 6 тежки камиона. Граничният пункт при Кардам също се задръсти и макар да бяха пратени повече митничари, се оказа, че няма капацитет за интензивен трафик. После, напук на рисковете, с временно решение, беше пуснат трафикът през Дунав мост. Но пък тираджиите го избягват, защото знаят, че движението се пропуска поетапно и чакането и там е неизбежно.

Всичко това е само репетиция към идващото. В Русе президентът "издаде тайната" - че вече се тества трасето на моста над Дунав край Видин и след като той се пусне, ще започне генерален ремонт на моста при Русе. Засега проблемът с Видин е, че се търси кой да реже лентата и май президентът ще да свърши тази работа. Добре е да го направи. Може би, отивайки до Видин, ще погледне и някоя географска карта и ще осъзнае, че новият мост води в съвсем друга посока. И че, когато за 6 месеца се затвори трасето при Русе, един огромен поток от транзитни товари остава без всякаква алтернатива.

Но не е само Русе. Някога може и да имаме части от "Струма", но за дълго време ще ни остане тапата при Кресненското дефиле. Едно свлачище - а там те се случват, или по-голямо пълноводие на Струма - ето ти същинска тапа. На Хаинбоаз - свлачище или дори лека катастрофа - тапа. Петрохан в ремонт. Тапа. За идеите за тунел там никой не говори. Пътят през Искърското дефиле - разбит, жителите на градовете и селата край него излизат на протести. Тапа. Магистрала "Марица" върви със закъснение. Тапа. Околовръстното на София - пълна скръб. Тапа. Пътят към новия мост край Видин - тесен, увъртян, неудобен, минава през куп големи и малки градове и през села. Тапа.

Всъщност преминаването през България се случва само при непреодолима необходимост. Транспортните и туристическите потоци използват всяка възможност да ни заобиколят, а в последните години съседните нам страни се постараха да улеснят това заобикаляне. Достатъчно е само да се види например как потокът от турски гастарбайтери, връщащи се от Западна Европа през лятната ваканция, се отклонява при Ниш на юг и избягва да минава през България.

Това няма да се промени особено, докато управниците ни само мечтаят и описват какво ще се случи "някога, когато". И докато, както това стори президентът, забравят колко много е можел да свърши, докато е бил министър, и колко мизерен е резултатът от тогавашната му работа. Дупката, която дели Европа от Азия, впрочем е и в главите на българските политици и управници.