При акция на 26 март т.г. белгийско антитерористично подразделение спира колата на 39-годишния Хаким Бенладхем, френски гражданин от алжирски произход. При опита за арест той реагирал агресивно и е застрелян. Полицията избрала да спре колата му и да го изкара от нея, вместо да го арестува в дома му, защото разузнаването имало данни, че там той имал арсенал от оръжия. Затова акцията е, докато заподозреният е далеч от дома и е по-уязвим. Белгийските власти не са искали да рискуват с продължителна и кървава обсада, като тази през април 2012 г. във френския град Тулуза, когато френската полиция се опита да арестува стрелеца Мохамед Мерах. От френските си колеги белгийската полиция знаела, че Бенладхем е бил обучаван за парашутист във френския Чуждестранен легион. Допълнителните разузнавателни данни сочели, че той е бил свързан и с международно джихадистко движение.
Разузнавателните сведения за оръжейния арсенал
на Бенладхем бяха потвърдени от обиска в апартамента му, където бяха открити няколко огнестрелни оръжия, включително автомати. Той притежавал и голяма колекция от тактическо оборудване, сред които противокуршумена жилетка, щит и каска "Кевлър", както и две газови маски. С такова оборудване и с обучението си Бенладхем би могъл добре да се справи не само с нападение срещу апартамента си, но и с организиране на въоръжена атака. Според разузнаването той се е подготвял да извърши такава атака на 27 март и именно заради това полицията е предприела опит за арестуването му. Властите все още не разкриват евентуалните му мишени, но като се отчете, че в случая е намесена Франция, тези мишени вероятно са международни. В Брюксел, където са централите на НАТО и ЕС, има много такива мишени.
Белгийските власти вече работят с европейските си съюзници и колеги, те разследват контактите на Бенладхем, за да се определи обхватът на мрежата, в която той е участвал, и каква опасност представляват сподвижниците му. Тази потенциална заплаха е напомняне за предизвикателствата, пред които са изправени европейски власти от радикализираните европейски мюсюлмани.
Въпреки че голяма част от мюсюлманите в Европа произхождат от четвърто-пето поколение семейства, живеещи там, много от тях не са се интегрирали в европейското общество и често живеят изолирани в преобладаващо мюсюлмански райони. Европа наистина страда от икономическата криза, но мюсюлманското население е засегнато особено тежко и безработицата при младежта му е тревожно висока в много части на континента. Честите случаи на дискриминация срещу мюсюлманите на трудовия пазар карат много мюсюлмани да се чувстват отчуждени, безправни и негодуващи. Когато това недоволство се комбинира с европейската социална държава, в която работата не е необходимост за оцеляването, много от тези мюсюлмани могат лесно да бъдат изложени на радикални проповеди и да се включат в крайна политическа или дори във военна дейност.
Европейската имиграция и законодателството за бежанците, което предоставя убежище на много джихадистки идеолози, преследвани в родните си страни, изострят ситуацията. На хора като Омар Бакри Мохамед, Абу Катада, Абу Хамза ал Масри и мола Крекар наред с много други бе позволено да имат бизнес на континента, което осигурява благоприятна материална среда за проповедниците на джихада, стремящи се да вербуват недоволните млади мюсюлмани за каузата си.
Въпреки че след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. много от тези джихадистки теолози бяха екстрадирани от европейските страни, те бяха заменени от второ поколение проповедници и проблемът с недоволното мюсюлманско население нарасна. Голям брой гласовити ислямистки фундаменталисти посещават европейските университети. Инцидентът със забраната на бурката във Франция и антиислямската реторика на политици като Геерт Вилдерс засилват джихадистките доводи, че ислямът е атакуван от европейците, и подпомага усилията на проповедниците да привличат нови последователи.
Радикализирането на мюсюлманите
става по различни начини, неизменно обаче джамиите, спортните зали и ислямските сдружения в университетите се използват като места за вербуване на последователи. Обикновено вербуваните са държани далеч от погледа на общността, те се обработват и радикализират един по един или на малки групи. Често те имат контакти с други радикални клетки в Европа, както и връзки с джихадисти и въоръжени групировки по света. Те използват тази мрежа от връзки за улесняване на пътуванията до тренировъчни лагери и военни зони.
Важно е да се признае, че младите мюсюлмански мъже не са единствена възрастова група, която е податлива на радикализиране или е обект на вербуване. Радикализират се и по-възрастни хора - като 39-годишния Бенладхем или 37-годишния френски физик Адлен Ишер. Такива хора с дипломи, професионален опит и чисто съдебно минало могат по-лесно да пътуват между Европа и неевропейските държави и е по-малко вероятно да породят подозрения. Жените също може да се радикализират и да бъдат използвани за финансови и разузнавателни цели, а също като вербовчици и пропагандатори.
Няма точни данни за европейските мюсюлмани, които в момента воюват по света или преминават тренировъчни лагери в чужбина, но те са най-малко няколкостотин, а са били и няколко хиляди през последните десетилетия. Не всички са джихадисти, много хора, които са пътували до Либия и Сирия, са националисти и не са радикални ислямисти. Но след като са воювали рамо до рамо с джихадистите, те стават силно податливи на тяхното влияние.
При тези условия много е трудно да се намали джихадистката заплаха за Европа. Графиката на атаките и осуетените атентати в Европа показва, че джихадистката активност се увеличава. Както в САЩ, големите атентати през март 2004 г. в Мадрид и през юли 2005 г. в Лондон накараха европейските власти да се съсредоточат върху тази заплаха и да станат по-активни в борбата си с нея.
Има обаче малка разлика между джихадистката заплаха в Европа и в САЩ, която се дължи на различията в мюсюлманските общности. В САЩ, където мюсюлманската общност е по-интегрирана и по-малко изолирана, заговорниците са склони да се радикализират самостоятелно и са по-амбицирани. Щом се радикализират, често чрез интернет, те често биват арестувани, тъй като търсят съдействие за плановете си от лица, които се оказват агенти на ФБР или информатори на полицията. Арестите на Кази Насиф (17 октомври 2012 г.), който се опита да взриви Федералната резервна банка в Ню Йорк, или на Адел Дауд (15 септември 2012 г.), който мислеше, че е взривил бар в Чикаго, са последните примери от тази тенденция. Освен това в САЩ терористи стават лица, които са по-млади и с по-малък житейски опит и професионална квалификация в сравнение със съмишлениците си в Европа, въпреки че има изключения, като майора от американската армия Нидал Хасан.
В САЩ има и по-малко случаи на радикализация на жени
Поради съсредоточаването на обезправено мюсюлманското население в Европа не е трудно за радикализираните европейски мюсюлмани да намерят съучастници, които не са полицейски информатори. Дори по-амбицирани и несръчни групи - като четиримата мъже, които бяха арестувани през април 2012 г., в Лутън, Великобритания, и бяха признати за виновни в заговор за нападение срещу британската военна база на 1 март 2013 г. - могат да бъдат част от по-голяма радикална общност, да имат приятели и роднини, които са участвали в предишни терористични заговори или са пътували в чужбина да воюват за джихада. Това важи за Мерах, стрелеца от Тулуза. Въпреки че сам осъществи атаките, той отдавна е бил част от по-голяма войнствена общност и е пътувал до места като Пакистан и Афганистан, за да се обучава и да воюва. През 2007 г. френските власти са разследвали по-големия му брат Абделкадер за подпомагане на европейските мюсюлмани да пътуват до Ирак, за да се бият там. Бенладхем е поддържал контакти с немалко хора, свързани с джихадистки организации във Франция, Белгия и в други страни. В самата Белгия той е участвал в незаконна дейност, замесен е във въоръжен обир на ресторант извън Брюксел на 21 март, за да отмъкне оръжия от собственика на заведението. Подобно на Мерах той се е въоръжавал сам и е могъл да борави с оръжията, които е придобивал.
Обучени, отдадени на каузата си и въоръжени терористи с международни връзки като Мерах и Бенладхем представляват много по-различна заплаха от амбициозните, но неподготвени джихадисти, които често се наблюдават в САЩ. Това означава, че европейските власти ще трябва специално да съсредоточат усилията си върху тях. Но това е лоша новина не само за европейците. Това може да вещае повече антиамерикански атаки в Европа или дори атаки извън Европа, доколкото дхихадисти с европейски паспорти могат да пътуват другаде.